11-и сме в ЕС по работещи пенсионери: Хората над 60 години ще спасяват трудовия пазар

Хората на възраст от 60 до 69 години могат да спасят трудовия пазар на Европейския съюз в условията на задълбочаваща се демографска криза. При развитието на успешни политики за отложено пенсиониране техният дял в общата работна сила може да се увеличи от 9% през 2023 г. до 14,2% през 2040 г. По този начин компаниите в ЕС имат шанс да наваксат до 75% от прогнозния дефицит на работна ръка. Това е посочено в актуалния доклад на Allianz Trade - застраховател на търговски кредити. Изследването излезе в навечерието на Международния ден на възрастовото многообразие, който се отбеляза на 24 септември. 

Според статистиката с увеличената пенсионна възраст в България нивото на ангажираност на хората над 60 години на трудовия пазар е по-високо от средното за Европейския съюз. През 2023 г. над 60% от българите между 60 и 64 години продължават да работят, което ни нарежда на 11-о място от 27-те държави​ членки. В тази възрастова група най-високо е нивото на ангажираност на трудовия пазар в Швеция ​- над 73%, при средно 53% за ЕС. Най-ниско е в Люксембург - едва 23%.

У нас сравнително високо е и нивото на работещите на възраст между 64 и 69 години, като близо една пета от тях продължават да се трудят. За сравнение, в Румъния техният дял е едва 5%. В Естония той обаче вече достига 38%.

Освен задържането на хората на трудовия пазар до по-напреднала възраст, решение може да се търси и в привличането на мигранти. По този показател България обаче продължава да е на последно място в класацията за ЕС, като едва 0,2% от всички работещи у нас са чужденци, при средни нива от над 9% за Съюза и достигащи до над 53% в държавата​ първенец - Люксембург. България е и сред основните донори на работна ръка за Западна Европа, което прави перспективите за пазара на труда у нас още по-тежки.

В доклада са посочени и редица предизвикателства за задържането на хората на трудовия пазар до по-късна възраст. Европа може да разчита на този спасителен за икономиката си вариант само ако компаниите удвоят усилията си и  ревизират сериозно политиките си в тази посока.

Това включва реорганизация на работните процеси, работното време и смените, както и инвестициите в подходящо за възрастните хора оборудване на работното място. Работата на непълно работно време, работата от вкъщи, ученето през целия живот и борбата с предразсъдъците към възрастта също са важни стъпки. Развитието на здравеопазването е ключов елемент в цялостната стратегия. Това може да подпомогне отлагането или избягването на появата на свързани с възрастта заболявания и така работната сила да се запази по-здрава за по-дълго време.  

Предвид бързо развиващия се технологичен пейзаж, изискванията за обучение обаче ще се увеличат драстично през следващите няколко години, предупреждават експертите. Очакваните обрати, свързани с използването на генеративен изкуствен интелект, също ще изискват голяма гъвкавост, включително от по-възрастните служители.

В този контекст за т.нар. милениали (поколението Y) и Z поколението голямо значение имат възможностите за развитие, събирането на знания и отвореността за промяна. Затова компаниите ще трябва да преразгледат стила си на управление, така че да задържат младите таланти, но да могат да интегрират и мъдростта и ресурса на хората в по-напреднала възраст на работното място, пише още в доклада. Експертите обаче са категорични, че когато поколенческите отношения не са антагонистични, а кооперативни, компании със смесени екипи повишават производителността както на по-възрастните, така и на по-младите служители. 

Отхвърлена стратегия връща емигранти с 2500 евро минимална заплата

Иновативна стратегия за решаване на демографската криза в България, разработена през 2022 г., не можа да види бял свят. Нейната цел беше до 2030 г. да се наредим сред най-богатите страни в света.  

По незнайни причини тя бе игнорирана, но пък се даде приоритет на актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението (2012-2030 г.). Същата бе качена в портала за обществени консултации за месец - от 14 юни до 15 юли 2024 г. За този период бе направен само един коментар и предложение да се разгледа и приеме друга програма за демографско развитие, разработена от експерти от Института за биомаса и биогорива. Техният проект се нарича  "БГ-Развитие", който гарантира устойчив ръст на раждаемостта над рекордните 42% (през 1901 г.), връщане на голяма част от емигрантите, а страната ни да стане още по-атрактивна дестинация за образовани чужденци, които искат да работят и правят бизнес тук. Не става ясно кой е преценил, че въпросната програма не е удачна (ако въобще е разгледана детайлно), и я унищожил в зародиш, с мотив, че „коментарът не съдържа бележки по предоставения за обсъждане документ", т.е. националната демографска стратегия.  

Проектът "БГ-Развитие" е с неограничено грантово самофинансиране по няколко пера. Той включва 18 постижими цели, по-важните от които са:

- 2500 евро минимална заплата и 1000 евро минимална пенсия до 2030 г.;

- Изграждане на съвършено нова икономика, базирана на авангардни зелени мегатехнологии и промишлени инсталации;

- Създаване на верига от задгранични търговски центрове за популяризиране, реклама и продажба на български стоки, услуги, технологии;

- Преустройство на всички ТЕЦ не само да горят, но и да произвеждат и продават горива;

- Масово хиперинтензивно залесяване на всички пустеещи земи и поетапна подмяна на бавнорастящия и неефективен горски фонд с хиляди хектари бързорастящи и изключително ценни дървесни видове;

- Създаване на 100% безплатно здравеопазване, образование и квалификация.

Авторите на програмата са категорични, че тя може да се превърне в една обединяваща и вдъхновяваща общонационална доктрина, каквато липсва и от каквато народът ни се нуждае отчаяно в настоящия тежък момент, с цел обединение и пълна мобилизация за измъкване на България от перманентните, комплексни, серийни и нескончаеми кризи. Убедени са също, че всяка политическа сила, която предложи и въведе в реално действие подобна програма, би спечелила масовата симпатия на многомилионна аудитория избиратели и би се превърнала във водещ управленски фактор.

Стратегията, разработена от експерти от Института за биомаса и биогорива, не е първото предложение, което държавата отхвърля. През 2023 г. те правят друго предложение, което е във връзка със Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2023-2025 г., което отчасти припокрива предложенията за справяне с демографските проблеми. "Ударното прилагане на проекта би могло не само да изплати всички държавни и общински дългове, но и да увеличи многократно сегашния БВП на България чрез експорт на зелени биогорива, офоелектромобили и всякакви други превозни средства и горивно-генераторни системи, плюс редица чисти и свръхевтини храни, фуражи, торове, влакна, биополимери, медикаменти, създавайки цели нови икономики в изостанали и обезлюдени региони и стотици хиляди нови високоплатени работни места за инженери биофермери и технолози". Това са част от предложенията по време на обществените консултации относно Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2023-2025 г. Те не са приети с мотив, че "не са релевантни към проекта на акт, респективно не са изразени конкретни предложения". Така потъва и предложението им, дадено във връзка с Националната научна програма „Нисковъглеродна енергия за транспорта и бита".