Д-р Христо Петров, МБАЛ „Св. Пантелеймон“: Спасихме от ампутация крака на пациент, страдащ от болестта на Бюргер

Д-р Христо Петров завършва медицинското си образование в Медицински университет - Пловдив. Придобива специалност „Обща хирургия“ след специализация във Военномедицинска академия, София. Д-р Петров работи в Клиника по ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология във ВМА​-София от 2014 до 2019 г., където преминава своята специализация по хирургия. От 2017 до 2019 г. е хоноруван асистент по хирургия в СУ „Св. Климент Охридски“. В периода 2019-2021 г. работи във Военна болница ​- Пловдив, а от 2021 до 2024 г. е част от екипа на отделението по спешна хирургия в МБАЛ „Пазарджик“. Към настоящия момент практикува в МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Пловдив.  

Тежката житейска история на 50-годишния Светлозар Дончев е позната на цяла България от близо шест години.  Той е самотен баща на две деца и страда от рядкото заболяване болест на Бюргер. Преди да се разболее, Светлозар е имал сигурна и постоянна работа, с която е издържал двете си деца. Болестта обаче преобръща живота му, правейки го нетрудоспособен с 91% ТЕЛК.  В помощ на самотния баща се притича групата "Татковците на София", които организират няколко дарителски кампании. Чрез тях се събират средства за медикаменти, за лечението му, храна, наем, ток, парно и вода на жилището. Светлозар и двете му деца буквално оцеляват вече близо шест години благодарение единствено на всички хора с добри сърца, които им помагат, тъй като  лечението на Светлозар не се покрива от НЗОК. Много често се обявяваше, че лечението на Светльо може да се проведе в Турция, но сумата, която е необходима за него, е непосилна за самотния баща. Докато не се намесва младият хирург

д-р Христо Петров, който разбира за Светлозар само три седмици след като е започнал работа в болница “Св. Пантелеймон“ в Пловдив.

- Д-р Петров, как разбрахте за случая на Светлозар Дончев? 

- Случайно. Докато една сутрин преглеждах новините, прочетох за случая на самотен баща от София, който страда от болест на Бюргер, вече е с трудно зарастващи рани и събира средства за лечение с вакуум асистирано затваряне на рани в Турция. В този момент си казах: “Това е в моята компетенция“. В 7.30 часа вече бях намерил телефонния номер на мъжа и се свързах с него. Още по телефона му обясних какво можем да направим, какво мога да му предложа и той се съгласи да постъпи в болница „Св. Пантелеймон“. Лечението в Турция по този метод не се различава от това, което прилагаме тук, но е в пъти по-скъпо.

- В какво състояние беше на първата ви среща Светлозар?

- Беше много обезверен и отчаян. От месеци не беше спал заради болките, които имаше в крайниците поради нарушеното кръвоснабдяване. Сподели, че е бил на лечение в много болници в София без сериозно подобрение, правили са му превръзки у дома, провеждал е веднъж терапия в Турция - всичко това без ефект.

Когато дойде, имаше вече загубени пръсти на ръцете. Дясното му стъпало беше ампутирано през средата и с отворена рана в много лошо състояние - некрози с гнойна секреция и почти никакво кръвоснабдяване. Раната беше инфектирана с вътреболничен щам на ешерихия коли, резистентен на всички стратегически антибиотици. Имаше известна чувствителност само към един от антибиотиците за широка употреба. Един от пръстите на лявата му ръка беше с некроза, засягаща и костта, което наложи ампутация, макар и по-щадяща.

По отношение на раната на стъпалото направихме обширна некректомия -отстранихме нежизнените тъкани, опреснихме ампутационния чукан и приложихме вакуум-асистирано затваряне на раната с неколкократни ревизии. Смея да твърдя, че по този начин съкратихме срока на лечение с около 20 дни. Тази процедура я направихме два пъти и в рамките на седмица постигнахме много добри резултати. Светлозар не очакваше такова подобрение. При третата интервенция не се изолираха патогенни микроорганизми, което означаваше, че раната вече е стерилна. 

- Какво е по-различното във вашия метод на лечение, за да постигнете толкова бърз резултат?

- Концепцията на терапията с негативно налягане (NPWT) или вакуум-асистираното затваряне (VAC) се състои в първоначална хирургична обработка на раната, изолирането <210> от околната среда посредством херметична превръзка и употребата на микропореста гъба. Включването към негативно налягане осигурява дрениране на секретите, редукция на тъканния оток, стимулира разрастването на нови клетки, кръвоносни съдове и така ускорява зарастването на раната.

Пионер във въвеждането на вакуум-асистираното затваряне в България е проф. Мутафчийски, мой бивш началник и научен ръководител. Във ВМА първоначално е използван като метод за временно затваряне при случаи, изискващи лапаростома (отворен корем), като огнестрелни наранявания, перитонит и др. Впоследствие намери приложение и при лечение на следоперативни инфекции и трудно зарастващи рани. Опитът, който се натрупа, е голям и това доведе до появата на първата монография по темата с авторски колектив от ВМА.

Вакуум-асистираното затваряне и лечението с негативно налягане се доказва като ефективна алтернатива на стандартните методи на лечение. Както всеки друг има своите особености и специфики, на които трябва да се обърне внимание, но определено заслужава място в научната литература и програмата за подготовка на младите хирурзи.

- Какво предстои на Светослав оттук нататък?

- В момента има два варианта. Първият се състои в налагане на автоложна кожна присадка - пациентът е донор на себе си, оформя се кожно ламбо от вътрешната част на бедрото или седалищната област и се налага върху мекотъканния дефект. По този начин се ускорява оформянето на кожна покривка. Вторият вариант за Светльо ще изисква по-продължително време - да изчакаме раната сама да се затвори. Тя вече е започнала да зараства - нещо, което той очаква почти шест месеца.

- Ще проходи ли Светлозар, след като има частична ампутация?

- Светльо има почти незасегнато стъпало и запазен свод на левия крак, с изключение на един липсващ пръст, което не представлява пречка. Липсата на повече от 30% от лявото стъпало нарушава нормалната му функция, но това би могло да се коригира с подходящи ортези, протези или ортопедични обувки. В момента той вече успешно успява да изминава кратки разстояния с помощта на патерици и ортопедични обувки, стъпвайки на засегнатото стъпало. По отношение на горните си крайници ще може да извършва ежедневни дейности, въпреки липсата на няколко пръста, тъй като палците му са запазени.

- Възможно ли е да се появи отново острата форма на заболяването и отново да се продължи с ампутациите, или нещата спират дотук?

- Оттук нататък всичко е възможно и всичко зависи от него. Той знае как да се грижи за раните. Ангажирал се е да идва периодично на контролни прегледи, но зависи от него да си приема редовно медикаментозната терапия.

-  Има ли лечение това рядко заболяване? 

- Болестта на Бюргер няма лечение, тъй като все още конкретна причина за заболяването не е известна. Съществуват само различни хипотези, но е силно асоциирано с тютюнопушене. Терапията е поддържаща, като целта е намаляване на болката, подобряване на локалното кръвообращение чрез медикаменти и свеждане до минимум на усложненията като трофични язви и гангрени. В случай на такива се налага хирургично лечение с цел превенция на ампутациите. В краен случай се налага отстраняването на засегнатите пръсти или фаланги. Рядко се стига до ампутации в по-голям обем. 

 Напоследък се говори за няколко експериментални медикамента, но все още няма достатъчно доказателства за ефективността им. Има варианти за лекарствена терапия, които могат да допринесат за подобрение на локалния статус или овладяване на прогресията. На първо място това са противосъсирващите препарати. Съществуват положителни данни и за клас медикаменти, които се използват при хипертоници, но показват и съдоразширяващ ефект. Отскоро се загатва и за позитивен ефект от лекарства, нормално употребявани за лечение на еректилна дисфункция. За съжаление, все още няма по-мащабни проучвания, които потвърждават категорично ползите от тази терапия.

Най-съществено подобрение обаче оказва спирането на тютюнопушенето и употребата на никотинови продукти. 

- Как излезе пациентът ви от болницата?

- Беше много амбициран след всичко, което направихме тук. Важното е, че се чувства добре, болките му спряха, вече може да спи добре и най-важното - приключихме едно ходене по мъките с положителен резултат. Когато си тръгваше, каза: „За пръв път да видя хора, които  ми отделят толкова внимание, да са заинтересувани и чисто човешки от моя случай“. Въпреки че е намалил драстично цигарите, ще трябва окончателно да ги спре. 90% от болните с това заболяване са активни пушачи или са били такива в миналото. Спирането на пушенето води до значителни промени и подобряване на прогнозата. Неговото страдание беше страдание и за децата му. Сега трябва да се вдигне на крака и да се грижи за тях. С него се чуваме редовно, вече ходи с патерици. При следващата ни среща очаквам да видя, че ходи сам.