По времето на социализма млад писател отишъл в издателство “Народна младеж” при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено “Любов”. Текстът бил следният: “Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.” Редакторът казал: - Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак. На следващия ден писателят отишъл при редактора и му предложил новия текст: “Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.” - М-да-аа - казал редакторът - по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре. На третия ден текстът бил: “Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.” - Да, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак. И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: “Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бригадирът бай Пешо захвърли кирката и извика: “Майната ѝ на работата! И утре е ден!”