С рецитал, тържествени слова, исторически факти и водосвет за здраве бе отбелязана 139-тата годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия във Враца. По традиция церемонията се състоя пред паметника на загиналите във войните до гаровия площад в града, където заедно с духовия оркестър при НЧ „Развитие – 1869“ бе строен и почетния караул към Военно формирование 54 990-Враца. Любина Ганчева проследи честванията.
Дъждовното време не спря граждани, общественици и политици да почетат Съединението във Враца.
Цветана Горкиевата – актриса към ДКТ - Враца: С манифест от 8 септември 1885 г. княз Александър Батемберг признава Съединението и приема да се именува княз на Северна и Южна България. Паметни ще останат думите от манифеста на княза: "Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани.
Съединението е урок по родолюбие, който е още по-необходим днес, каза в тържественото си слово заместник-кметът на Враца Петя Долапчиева.
Петя Долапчиева – зам.-кмет на Община Враца: Съединението е първият акт на национално утвърждаване след Освобождението и е сред най-успешните събития в историята на Възродена България. / Съединението не само продължава традициите на Възраждането, но и създава нови възможности за развитие на една обединена и уверена в собствените си сили държава. За това в дни като днешния си даваме сметка за истинската стойност на датите от нашата нова история и исторически календар.
Благодарствен молебен и водосвет за здраве отслужи и врачанският митрополит Григорий.
Заветът, който този исторически акт дава на народа ни е, че България е силна само когато е единна, напомни историкът Красимир Богданов.
Красимир Богданов – историк: Един от най-светлите български празници - нека първо поздравим всички наши съграждани с него. Денят на българското Съединение, мигът, в който двете най-големи части на родината ни - именно Мизия и Тракия се обединяват, или с политическите понятия тогава наречени Княжество България и Източна Румелия. Това е не само един огромен успех за българската дипломация, политика и въобще за цялата наша българска общественост, първия голям успех след Освобождението, но още по-ценното в него е, че той е постигнат със собствени сили. Тук няма намеса на никоя велика сила, никой не е подарил нещо на България. Българите, със своята воля, със своя дух, със своето мъжество и и разбира се, с големия риск който поемат, тъй като те се изправят пред една огромна 20 милионна империя каквато е Османската с всички рискове, които следват от това.
По повед знаменитата дата , пред паметната плоча на полковник Васил Таслаков и загиналите от 35 врачански полк в Добричката епопея, политици, общественици, представители на институции и граждани поднесоха венци и цветя.