Адвокат Галин Попов: Бюджетният дефицит е по-голям препъникамък за еврото, отколкото инфлацията

- Доколко задълбочаващата се политическа криза у нас и липсата на редовно правителство могат да бъдат препъникамък за приемането на България в еврозоната? 

- Политическата безизходица в България може да повлияе в някаква посока. Проблем, освен инфлацията, която се задържа висока, е и високият бюджетен дефицит, а той е по-тежък проблем, отколкото инфлацията. През последните години редица финансови министри обещаваха и вдигаха заплати. Това провокира по-високо потребление, а то на свой ред помпа инфлацията. Вдигането на заплатите, без да има реален икономически ръст, без брутният вътрешен продукт да се развива както трябва, без да има достатъчно национални и чуждестранни инвестиции, може да се случва само на база дефицити. При наличие на бюджетен дефицит, ние не можем да влезем в еврозоната, защото това е изискването на Европейската централна банка и на Евросъюза. Получава се интересна ситуация, провокирана от популистки политически ходове - ако нямаме бюджет и респективно не могат да бъдат изпълнени заложените за догодина обещания за вдигане на заплати, имаме по-голям шанс скоро да влезем в еврозоната, отколкото, ако имаме бюджет и тези плащания влязат вътре и респективно напомпат дефицита, а оттам и инфлацията. 

- Според решение на Народното събрание от 26 юли тази година за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в България, страната ни трябва да изпълни критерий за ценова стабилност до 31 декември 2024 г. Според eсенната икономическа прогноза на ЕК инфлацията в България намалява до 2,5% тази година, като се очаква през 2025 г. да падне до 2,3%. В тази връзка, спазвайки срока за ценова стабилност до края на тази година, можем ли да поискаме дата за прием в еврозоната от 1 юли 2025 г., както е заложено в същото решение? 

- Тези показатели малко са пресилени, но зависят от икономическото състояние и инфлационните индекси в целия Европейски съюз, защото те се пресмятат на база на трите държави с най-нисък инфлационен индекс. Декември е лош месец за смятане на инфлация, защото потреблението е огромно, но такова решение сме взели.  Не мога да кажа със сигурност дали ще поискаме дата за прием в еврозоната от 1 юли 2025 г. и не съм убеден дали това ще се отрази добре на бизнеса, защото в този случай половината година ще сме в левове, а другата - в евро. Този смесен период ще затрудни и одитирането на компаниите, и данъчните, и фиска. В тази връзка смятам, че по-добрият вариант е да поискаме дата 1 януари 2026 г. От друга страна, не целият бизнес е готов за смяна на лева с еврото. Иначе банките и големият бизнес са готови от месеци, за което повлия и кампанията, която организирахме през лятото, преди окончателното приемане на Закона за еврото. После излязоха различни наредби и указания. В момента се очаква приемане на важна наредба, която касае взаимоотношенията на търговците с фиска.

- Как приемането на единната валута ще се отрази на чуждестранните инвестиции в България, за които през последните години се отчита сериозен спад?

- Двете неща не са свързани. Спадът на чуждестранните инвестиции има връзка с цялостната геополитическа обстановка, войните, които се водят, ситуацията на бизнеса в световен мащаб, въобще сътресения, на които бизнесът реагира по определен начин. Разбира се, има и икономически фактори, вътрешнополитическата ни криза, която определено влияе и не на последно, но важно място - неподредената ни администрация също е фактор. Но за чуждестранните инвеститори по-добрият вариант е България да е приела единната европейска валута. За българския бизнес няма да има голяма разлика. Ние сме във валутен борд почти 30 години и на практика, работим в евро с фиксинга. Сменяйки лева с еврото, ще имаме достъп до огромни фондове и потенциал за финансиране. Но дори и да има негативни сътресения, нещата ще се нормализират до три години, защото все пак трябва да се извърви някакъв път. 

Друг е въпросът колко са скъпи парите в Европа и колко са евтини в България. Това е така, защото имаме по-ниски лихви. В България банките са прекрасно капитализирани, което донякъде е свързано с липсата на инвестиции, защото ако имаше повече инвестиции в бизнеса, щеше да има повече кредитиране, респективно по-високи лихви, а оттам и парите щяха да са по-скъпи. Поради различни процеси в Западния свят парите са по-скъпи и лихвите - по-високи. Влизайки в еврото, тези лихви ще се уравнят на база по-високата лихвена ставка на Европейската централна банка. Но вече има световна тенденция за намаление на лихвите, например в САЩ преди по-малко от месец ги намалиха с 25 базисни пункта, което е 0,25%. Със сигурност  това ще се случи и в Европа.

- А може ли да се очакват фалити на български фирми при влизането в еврозоната? 

- Фалити не се случват заради това дали работим в левове, евро или долари, а обикновено са породени от някакви субективни фактори, лош мениджмънт и други обстоятелства. Няма отношение еврото или която и да е валутна единица дали една компания се развива добре или зле. Ако тя, независимо дали произвежда, или предлага услуги, има потенциал и силен мениджмънт и седи здраво на пазара, може и три пъти да се сменят валутите и това да не <210> се отрази по никакъв начин.

- Сред обикновените хора битува мнението, че след приемане на еврото българите, които са с най-ниски доходи в ЕС, ще станат още по-бедни. Притесняват се от скок на цените поради търговска спекула.

- Ние като асоциация сме големи вериги, големи търговци. Трябва да се прави разграничение от малките търговци, които използват всяка възможност за вдигане на цените. При нас те са установени, много от търговците работят с вносни стоки, които се продават в цял свят. Освен това никой не вдига цените, защото иска. Цените се увеличават поради обективни икономически причини, ако има дефицит на стоки. Може да се получи и обратният вариант - търсенето рязко да спадне поради страха на хората и тогава цените ще паднат. Работейки в конкурентна среда, големите търговци не могат така самоволно да си определят цените заради смяната на лева с еврото. А който го направи, ще пренасочи клиентския поток към конкуренцията.

- Някои големи търговски обекти вече внедряват в ИТ системите си правилата на еврото за цените и етикетите. Банкоматите пък пускат бележки с информация за трансакциите в левове и в евро. За тази подготовка за смяната на националната ни валута не е ли валидна фразата „Рибата още в морето, а тя тигана слага“?

- Както казах, ние, бидейки във валутен борд, на практика, работим в евро. На второ място, мисля, че това е добре, защото подготвя психически потребителя. Все пак има доста политическо говорене в посока приемане на еврото и надявам се, политическа воля, особено след последното решение на Народното събрание за приемане на Закона за еврото. Това, че някои компании вече са готови и са пригодили своите софтуери и вътрешна логистика за работа с евро, смятам, че е по-скоро позитивно и успокояващо за пазара и потребителите.

- Ако за пореден път се отложи приемането на България в еврозоната, какви действия би предприел Координационният съвет за приемане на България в еврозоната? 

- Зависи по какви причини е отлагането. Ако е поради параграф инфлация, този съвет не би могъл да вземе кой знае какви мерки, защото той има по-скоро административни функции от гледна точка на подготовката на законодателството и на почвата в България за приемане на еврото. А ако причините са политически, най-вероятно в този съвет ще настъпят други промени, но се надявам политически причини да няма. Надявам се решението, което сме взели, да е устойчиво, защото, ако не е устойчиво, това е лош показател за членството ни в такива съюзи и отношението към тях въобще.

- Според Вас защо държави като Дания, Румъния и Унгария не бързат да въведат еврото? 

- Причините при изброените държави са различни. Дания е изключително високоразвит икономически субект, със собствени характеристики, трупани през годините. Нейното влизане в еврозоната би заличило част от тези характеристики. При румънците мисля, че причината е поради това, че в прехода си те не преживяха вълната от банкови фалити, която ние преживяхме през 90-те години, не изпаднаха в такава хиперинфлация и не им се наложи да работят 30 години във валутен борд. Така че тяхното развитие е различно. Унгарците може би не бързат да приемат еврото по политически причини. През последните десетина години управляващата партия там набляга повече на национализъм и популизъм и това ще е така, докато тази партия е на власт. А при нас това, че сме във валутен борд, имам чувството, че прескачаме един административен праг и влизаме в една зона, в която, освен лесния досег до големите фондове, имаме и намалено администриране на този процес и като цяло улесняване на пазара.

Визитка

Адвокат Галин Попов е изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки (АТНС), учредител и главен управляващ съдружник в адвокатска кантора „Попов, Арнаудов и партньори“. Член е на Софийска адвокатска колегия от 1992 г., а през 2021-ва е избран за член на Висшия ​дисциплинарен съд на адвокатите в страната. През 2017 г. кантората му е отличена с приза "Кантора на годината", а през 2019 г. получава награда на БАИТ за "Успешен ИКТ проект в полза на българската икономика". АТНС участва в 2 комисии към Координационния съвет за приемане на България в еврозоната. С него разговаряме за предизвикателствата пред смяната на лева с еврото.