Ако първо не се направи промяна в програмите: Матура по математика ще провали 2/3 от випуска

Матурата по математика да стане задължителна в 12. клас ​- тази идея предизвика вълнения още преди да е ясно какъв би бил форматът й

При всички „за“ стимулиране на логическото мислене и интереса към точните науки, гилдията предупреждава: ако такъв национален изпит се въведе механично, без да е направена постепенна промяна в учебните програми, това би означавало 2/3 от випуска да не успее да се дипломира. И със сигурност в него няма да е „отгледан“ интерес към точните и инженерните науки. 

Пробуждане тъкмо на такъв интерес е мотивът на министъра на образованието Красимир Вълчев да заговори за държавен зрелостен изпит по математика. Тази дисциплина се посочва от много малко абитуриенти като предпочитана за втория държавен зрелостен изпит по избираем предмет. В същото време пазарът на труда има нужда от кадри със знания и умения в нейното поле.

Първи срещу идеята възразиха синдикатите и прогнозираха, че при подлагането <210> на обсъждане тя ще претърпи крах - поради

липса на подкрепа от учителите и директорите.

Какви са техните опасения и при какви условия биха подкрепили матура по математика?

Георги Стоев е сред младите пловдивски учители, които преподават по математика  - в СУ „Любен Каравелов“, като прилага модерните методи и проектно базирано обучение. Обсъждаме с колегите идеята, но е много трудно да се изрази категорично становище, преди да е ясно какъв би бил форматът, прави уговорка той.

„Ако това е национален изпит, който ще се фокусира не върху дълбоки математически познания, а ще мери практическо прилагане на знания в контекст, тогава би имало смисъл от въвеждане на такъв изпит“, казва Стоев. Представя си го по-скоро по модела на PISA  в 9. клас. Задачите да са в контекст, който поставя ученика в конкретна практическа ситуация ​- ремонт на баня, проектиране на ландшафт с паркови площи, пресмятане на намаление в мола. Задача от тригонометрията би могла да се свърже с наклон на стълба или рампа за автомобили, а финансовата грамотност - със задание за проценти.

„Ако се мери функционално разбиране, а не заучаване на формули, аз съм много "за" държавен зрелостен изпит по математика“, твърди Стоев.

Но като преглежда всяка година тестовете на националните външни оценявания в 7. и 10. клас, за момента е по-скоро скептичен. За тази година има уверения от МОН, че тестът на десетокласниците ще е с повече практически задачи.

Въвеждането на матура по математика поставя и друг въпрос -

ще бъдат ли равнопоставени учениците.

СУ „Любен Каравелов“ е профилирано в областта на музиката и хореографията.  И в 10., 11., 12. клас математика се изучава 2 часа седмично. Това не би стигнало за добра подготовка за матура. И как този изпит би мерил справедливо знанията и уменията на абитуриентите от това училище и техните връстници от Математическата гимназия?

„За учениците, които имат задълбочен интерес към математиката, има олимпиади и състезания -  казва Георги Стоев. - А у останалите той едва ли би бил пробуден с още една матура, която да ги принуди да се готвят по дисциплина, която не им допада. Затова, ако изобщо се мисли за национален изпит, той трябва да е по-скоро по математическа грамотност, а не по чиста математика.

Не съм сигурен обаче доколко у нас се прави разликата. Видно е, че хората, които съставят тестовете, поставят акцент върху академичните знания, а не толкова върху приложната страна.“

Според Георги Стоев единственият шанс да се стимулира естествен интерес към математиката у ученици, които по принцип не са изкушени от нея, е задачите да се поставят в контекст. Така алгебрата и геометрията могат да се свържат и с природните науки, дори с изкуствата. В часовете си с деветокласниците Георги Стоев задава геометричен модел на листо по темата за подобни триъгълници. А негов колега въвежда учениците си в пропорции и отношения чрез картини на велики художници. 

Големият въпрос е не толкова "за" или "против" матура по математика, а имаме ли разбирането как да я правим и зрелостта да я подготвим  и проведем по полезния начин, категоричен е учителят. И е против подобен изпит, ако  задачите в него ще започват с „Решете квадратното уравнение...“. Тогава ще бъде още един допълнителен тест, който допълнително ще натовари учениците, ще налее пари в паралелната система на частните уроци и няма да има ползотворен ефект нито за децата, нито за системата.

Но как да се изпитва по нов начин, ако не се преподава така?

Н​а последното национално външно оценяване по математика на десетокласниците миналата година средният успех беше 33,1 т. от максимални 100, коет​о е с 1,4 т. и даже с по-малко от пред​ходната година. Изпитът показа, че само ¼ от учениците се справят с практически задачи.   

Ако тази ситуация се повтори на матура по математика, това би означавало хиляди ученици да бъдат скъсани на финала на средното си образование.

Дори и изпитът да е насочен към математическа грамотност, остава един основен проблем - че системата  налага нов начин на изпитване, преди да са променени методите на преподаване.

Иновативните учители са не повече от 20 на сто, останалите са в рутината на традиционните методи, които основно възпроизвеждат знания. Така се стига до дефицитите, които PISA отчита - липса на практически умения. Затова е спорно дали трябва въвеждане на нов формат на изпит, който заставя да се учи по определен начин, за да бъде преодолян. Или по-скоро учене за умения, като резултатите след това се мерят с подходящи функционални тестове.

Според пловдивски директори най-важният ход е промяната на учебните програми, за която Красимир Вълчев предприема стъпки с изготвянето на  цялостна концепция и концепции по всички предмети, обществена дискусия и разработване на учебни програми, които да бъдат отчасти апробирани и поетапно въвеждани. Подготовката ще коства поне 5 г., а поетапното влизане в сила ​- и още време. Евентуално въвеждане на матура по математика би изисквало и промяна в Закона за предучилищното и училищното образование -както и евентуалното отпадане на национални изпити в 4. и 10. клас.

В момента много ученици изпитват страх от математиката. Защото програмите са препълнени с материал и учителите са принудени да препускат през него, без да има достатъчно време за упражнения, казва директорът на Хуманитарната гимназия Емил Начев. Учители по профилирана подготовка по математика споделят, че в гимназиалните класове се учи материал, който някога те са усвоявали в университета. А ученик, който се сблъска със сериозни затруднения, лесно се демотивира. 

Затова според директорите промяната трябва да започне с олекотяване на учебните програми и изместване на материал в по-горни класове, каквато заявка направи и министър Вълчев. Чак след промяната на учебните планове и изготвянето на нови учебници да се мисли дали да има матура по математика.