Арх. Антония Христова: Клиентите са наши приятели, стават част от голямото ни семейство

- Антония, защо избра професията „архитект“?

- Още в най-ранна детска възраст започнах да гледам на сградите не като на необходимост, а като на възможност. Възможност за себеизява, виждане за архитектурата и използване на пространствата.

Баща ми Едвард Христов от малка ме е водил по обекти. Виждала съм как една сграда „оживява“ от лист хартия, за да се превърне в нещо, което ние обитаваме ежедневно вкъщи или на работа. За архитекта сградата не е само даденост, която ни заобикаля, а творение, обектът, в който са вложени желание, любов и замисъл.

- Помага ли ти в професията това, че си от семейство на архитекти?

- Помагало ми е, защото семейството ми е дало една здрава основа, изградена с много труд, всеотдайност и традиции. Всичко това се е прехвърлило върху мен - съзнато и неосъзнато, а аз от своя страна ще го предам нататък, на моите деца. Научена съм, че не е важно всичко да е на всяка цена, че има принципи, които се спазват. Има етика в нашата професия. Ние сме хора на творчеството и на творческата свобода. Нашата мисия е да я дадем на инвеститора, на човека, който ни се е доверил. И ни е направил съпричастни с една своя мечта. Затова, работейки по проекта му, ние споделяме и обсъждаме всичко с него до момента, в който тази мечта стане реалност.

- Кой е най-ценният урок, който научи от твоите родители?

- За мен няма нищо по-важно от семейството. През каквито и бури да преминаваме, семейството е пристан. Аз съм облагодетелствана, че именно работата ми е свързана със семейната среда. Малко хора имат това чувство и могат да се похвалят с тази възможност да споделят професионалните и личните емоции едновременно. Нашите клиенти са наши приятели, стават част от голямото ни семейство. Всеки идва с една своя мисъл, дали малка или голяма, която иска да реализира. Самата работа от първоначалните срещи до построяването на обекта е един период, който всеки път е неповторим, незабравим. Обичам това чувство и усещане!

- Как мислиш - кой е най-големият капитал на едно архитектурно бюро?

- Най-големият капитал на една фирма, не само в нашата област, са добрия ръководител и екипа, с който той разполага. Екипът, който съдейства да се получи крайния резултат. Нашата работа е екипна. При идеално сработен колектив - крайният резултат винаги е перфектен. 

- В портфолиото ви влизат както еднофамилни жилищни сгради, интериори, медицински центрове и ресторанти… Кой от всички тези проекти ти е любим?

- Всеки един проект ми е любим по свой начин, защото всеки е уникален, каквито са и самите хора, които ни възлагат обектите. Сградата е отражение на човека, който я поръчва.

- Коя е формулата за успеха на един архитект?

- Успехът е, когато вложените усилия, време и пари (задължително и доза късмет), са равни на получените резултати. Освен знания, опит, креативно мислене, архитектът е нищо без инвеститора човека, който да повярва в него и най-вече да му се довери.

- Какво е за теб семейството и искаш ли и твоите деца да тръгнат по стъпките ти?

- Семейството е на първо място, то е всичко. Колкото и човек да обича професията си, вечер не работата ни чака вкъщи, а най-близките.

С голямата ми дъщеря сме си говорили многократно и у нея започнах да виждам същия плам в очите, когато заговорим за архитектура. Както беше при мен, като дете. За нея е все по-интересно, когато идва при мен, в офиса или сме двете на някой от обектите ни.