Архитект възпя номерата и шегите на старите карловци

Арх. Дочо Дочев, карловец от стар известен род, издаде уникална книжка, в която събра шегите, закачките и номерата на местните зевзеци,  показващи нрава на хората от града и техния начин да преодоляват трудните моменти с хумор. 

Той нарече своята книжка „Стари карловци с умения за шеги и забавления“. Хуморът и шегаджийството са в кръвта на местните хора, които с гордост се титулуват „стари карловци“. За такива се признават само тези, които са трето или четвърто поколение родени в слънчевия град, наричан от миналото и досега ЛъчО Карлово. Вероятно изразът „стари карловци“ се е появил в първите години след 1878 г., когато в освободения град, от който са избягали местните турци, са започнали да прииждат нови заселници от близките села. И тъй като през Възраждането Карлово бил процъфтяващ град с училища, занаятчии, учители, лекари и изобщо с повече учени и успели хора,  които милеят за града си и пазят традициите си, местните уточнявали, че са „стари карловци“. Изразът е в употреба и до днес. 

От стар карловски род произхожда и авторът на тази книжка. Преди време той представи пред карловската публика богата фотоизложба от живота на града от първите десетилетия на 20-век, която  тогава „Марица“ описа подборно. А снимки от домашните албуми предоставиха за изложбата и други стари карловци.

„Тази малка книжка не съдържа ценни съвети за успешен бизнес, нито професионални напътствия и анализи“, обяснява авторът. „ Надявам се да се посмеете от сърце с нашите карловци, които се шегуваха при всяка възможност със себе си и с останалия свят, въпреки ужасно несмешния живот около тях,“ казва още арх. Дочев.

В нея има и смешни, и тъжни историйки, в които главни действащи лица са  известни карловци като дългогодишния хижар на хижа „Васил Левски“ Вълко Саботинов, учителят Рафаел Невски – руски белогвардеец,  скулпторът Ангел Стоянов.

Темата за мъдростта и  хумора на старите карловци в книжка постави преди десетина години инж. Христо Войняговски, първият демократично избран кмет, ерудит, родолюбец и преди всичко баш карловец, както го титулуваха съгражданите му. Той издаде книжката „Трагикомични историйки от Розовата долина“, в която възкреси емблематични местни герои и случки. „Изказвам признателността си към големия карловец инж. Христо Войняговски, който даде началото на тази тема“, споделя още арх. Дочев. „Оставих последното листче на книжката ненаписано, бяло, като покана за продължение. Защото искам да вярвам, че карловските майтапчии не са се свършили още“, допълва той.

Ценна подкрепа в издаването на книжката има съпругата на арх. Дочев Пепа. 

Ето и един кратък пример за начинът, по който карловци понякога се шегуват, изваден от книжката на арх. Дочо Дочев.

Бай Ганчо Бараков и горския

Горският среща бай Ганчо Бараков да слиза от Балкана над Бешбунар, влачейки голямо отсечено дърво.

-        Откъде го носиш, бай Ганчо? – пита горският.

-         От тънкия край . – отговаря бай Ганчо.

-        Абе, човече, що се правиш на будала! Аз не те питам как го влачиш, а откъде го отсече.

-        От дебелия край го отсякох. – отвръща бай Ганчо.

-        Абе, бай Ганчо, защо го отсече? – нервира се горският.

-        Защото не успях да го отскубна.- пояснява невинно зевзекът.