Асен Колев е роден в Асеновград през 1949 г. Висшето си образование завършва в АОНСУ - София и през 1985 г. защитава дисертационен труд по етнически въпроси и става доктор по философия. По етнорелигиозните въпроси специализира в Московския държавен университет през 1988 г., в Ислямския център в Ташкент през 1989 г. и във Вашингтон през 1994 г. Експерт по етнорелигиозните въпроси и националната сигурност. Има редици публикации и анализи по актуални теми в България. Автор е на книгите „Ислямът в България: история, религия, право“, „Светът на исляма“, „Мешерето - мит и реалност“. Член е на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет.
- Г-н Колев, в началото на октомври участвахте в Брюксел в 17-ата Европейска платформа за активното включване на уязвими групи от етнически общности. Кои теми бяха във фокуса на вниманието?
- Като член на Националния съвет по демографски и етнически въпроси към МС правителството на нашата страна реши, че аз мога да бъда изпратен на този форум, организиран от Европейския съюз.
Вниманието на участниците беше насочено в секторни политики, които имат връзка с равенството и проблемите на етнически групи в отделните държави и на европейско равнище. Първо, по какъв начин териториалното планиране може да помогне за справяне с пространствената сегрегация и екологичните неравенства, пред които са поставени уязвимите социални групи и част от етническото население.
Бе разгледана и ролята на териториалното планиране за насърчаване на цифровото включване и справяне с цифровото неравенство. Третата тема бе засилване на участието на уязвимите групи в териториалното планиране на местно и регионално ниво. Дискутира се и ролята на местното и регионалното управление в насърчаване на равенството.
- Какви проблеми със ситуацията у нас поставихте Вие?
- Моето изявление бе свързано с точка 3 - териториалното планиране на местно и регионално ниво. В доклада си се спрях на проблемите и възможните решения в област Пловдив: за ремонта на общежитията за незрящи на ул. „Ландос“, проблемите на седемте блока на ул. „Сокол“ в „Столипиново“, които се разпадат и застрашават живота на живеещите там. Посочих и проблема с жилищната площ. В Пловдив всеки гражданин разполага с 27-28 кв.м, а етническите групи често живеят на 5-6 кв.м и по няколко поколения.
В Асеновград има проблем в квартал „Лозница“ и село Боянци, които трябва да се проучат и да се търси тяхното решаване.
В квартал „Западен“ на Перущица е разработен подробен устройствен план, който трябва да се одобри от експертен съвет в МРРБ.
- Откъде могат да се намерят пари при ограничените бюджети на общините?
- Съгласен съм, че общините нямат толкова пари, за да решават проблемите на тези квартали. Община Пловдив не може да задели 5-6 млн. лева за жилищата на незрящите и блоковете, известни като „Соколите“.
По този въпрос проведох много сериозен разговор с представители на Европейската банка за развитие. Отговориха ми, че до края на октомври се събират заявки. На одобрените ще бъдат дадени конкретни указания относно подготвяне на проектите, които ще бъдат финансирани. До края на 2024 г. ще бъдат одобрени по 3 общини за финансиране от България, Румъния и Словения.
Тук вече е въпрос на отговорност на общините и желанието да се ангажират с решаването на проблемите на най-уязвимите групи, които живеят в област Пловдив.
Срещата в Брюксел беше на много високо ниво. Участва Хелена Дали, еврокомисар по въпросите за равенство, Ирена Моозова, генерален директор на дирекция „Правосъдие и потребители“ в Еврокомисията, Мелиса Камара - член на Европейския парламент. Имаше представители от всички дирекции, отдели и служби на ЕС и пратеници на 27-те членки на Евросъюза.
- Чува ли се гласът на България на европейските форуми и може ли това да доведе до конкретни решения в полза на страната ни?
- Да, ако към участието ни в тях се подхожда отговорно. Най-важно е действително да има продължение на разговорите под формата на нещо конкретно и смислено в полза на българските граждани.