Българчетата трети в Европа по затлъстяване и висене в нета

Българските деца са първенци по вредни навици в Европа, сочат проучвания на Световната здравна организация.

32% от малчуганите на 7-годишна възраст у нас са с наднормено тегло, включително затлъстяване и тежкостепенно затлъстяване. По този показател страната ни се нарежда на трето място от 27 държави, като пред нас са Гърция и Малта. Нивата при момчетата са по-високи спрямо тези при момичетата. Анализът се основава на данни от около 3500 деца.

„Само чрез съвместни усилия между държавата, родителите и обществото можем да постигнем трайни резултати в изграждането на здравословен модел на хранене и физическа активност в училищна възраст“, заяви заместник-министърът на здравеопазването г-жа Добромира Карева в началото на пресконференция „Тихата епидемия от детско затлъстяване“.

//

Всяко второ дете в България не консумира ежедневно пресни плодове и зеленчуци, като едва 3% от малчуганите приемат препоръчваните пет или повече порции дневно плодове и/или зеленчуци, отчитат експертите. Освен това всяко седмо дете не закусва всеки ден, а всяко второ дете консумира по-често от три дни седмично храни и напитки, подсладени със захар. Сред негативните тенденции е и това, че всяко четвърто дете консумира солени снаксове по-често от три дни седмично, а всяко трето дете прекарва пред екран два часа всеки ден. Друг негативен фактор е, че всяко шесто дете спи под девет часа на ден. Според специалистите по-малкото движение, липсата на спорт или физическо натоварване допринасят за проблема.

В същото време българските деца се нареждат на трето място в Европа по злоупотреба с дигиталните технологии. Данните показват, че 1 на всеки десет тийнейджъри страда от пристрастяване към употребата на социалните мрежи. В това отношение България се нарежда на челно място в класацията. Тя е трета по този показател, като преди нея са само Малта и Румъния. 

17% от българските деца употребяват интернет и дигиталните устройства проблематично, а 26% - интензивно. Едва 15% са децата, които не употребяват мрежите активно, а 42% е делът на нормално активните тийнейджъри. 

Средно за Европа тези показатели са 12% на неактивните потребители, 44% на активните, 32% на интензивните и 11% на проблематичните потребители сред децата на интернет и дигиталните технологии. В това отношение най-добре се справят държави като Испания, Дания, Латвия, Естония и Чехия, където процентът на проблематичните потребители е едва 7-8. Отражението на ковид върху образованието е друга от тревожните теми, които анализира СЗО. Според последните данни за Европа пандемията е оказала негативно влияние в това отношение средно на 27% от подрастващите, като то варира в широки граници в отделните държави - от 16% до 40%. Данни за България няма, като сред страните с най-висок процент на негативно отражение са Казахстан, Кипър и Гърция, а с най-нисък са Сърбия, Испания, Словения, Финландия, Македония.