Той възнамерява да защитава „справедлива, но строга“ миграционна политика. Магнус Брунер, австрийски консерватор, чиято партия ÖVP е на власт във Виена и е член на Европейската народна партия (ЕНП), е натоварен с изключително чувствителния ресор „Вътрешни работи и миграция“ в новата комисия на Урсула Фон дер Лайен.
„Хората, които се нуждаят от закрила, трябва да получат убежище, а тези, които нямат право на престой, трябва да се върнат у дома“, каза той по време на представянето си пред Европейския парламент на 5 ноември. Речта му беше една от най-внимателните и противоречиви, предвид различните подходи към тези въпроси в 27-те държави членки и Европейския парламент. По-специално, той ще има тежката задача да приложи Европейския пакт за миграцията и убежището, чието гласуване беше спечелено миналата пролет след дълги години на преговори... И това не се харесва на никого, дори на крайната десница, която иска още повече "твърдост".
Назначението на този консерватор едва ли е изненада, като се има предвид, че Виена отдавна иска да играе водеща роля в управлението на миграцията, с подход, основан предимно на сигурността. Съседна на Италия и Балканите, Австрия е на прага на основните входни пунктове за нелегални мигранти в Европейския съюз. Подобно на повечето си предшественици след миграционната криза от 2015-2016 г., канцлерът Карл Нехамер се застъпва за максимална „твърдост“, особено след като крайната десница излезе начело на последните парламентарни избори в края на септември. „Нелегалната миграция е проблем, който ще раздели и дори ще унищожи ЕС“, смята той. Ръководителят на австрийското правителство призовава за въвеждане на ускорени процедури за предоставяне на убежище, за да се ограничи влизането и да се насърчи бързото експулсиране.
През последните години в Австрия се установиха и редица международни организации, работещи в областта на миграцията. Във Виена например се намира центърът за обучение на полицейските и разузнавателните служби на страните кандидатки за членство в ЕС. Там се намират Службата за съвместни операции (ССО) и Платформата за съвместна координация (ПСК) - два органа, които координират и съветват ЕС и балканските страни по въпросите на сигурността и управлението на миграцията. Всичко това е придружено от обещания за помощ за ускоряване на присъединяването към ЕС, ако страните кандидатки спазват най-добрите практики.
В първата си реч пред евродепутатите Магнус Брунер наблегна на необходимостта от възможно най-бързо прилагане на директивата за „връщане“, която председателят на Комисията иска. Този проект предвижда ускорено експулсиране в транзитни страни, като се започне от Балканите, или директно в страните на произход на изгнаниците. Първоначалният план би могъл да бъде представен на Европейския парламент до лятото на 2025 г.
В писмото си за назначаване Урсула фон дер Лайен поиска от новия комисар по миграцията да се съсредоточи върху „иновативни оперативни решения за борба с незаконната миграция“. Магнус Брунер посочи като пример споразумението на Италия с Албания за преместване на лица, търсещи убежище... Този план обаче беше обявен за недействителен от италианските съдилища.
Според хуманитарните организации „иновативните решения“, предложени от новата комисия на фон дер Лайен, се свеждат до създаването на „центрове за връщане“, разположени в страни извън ЕС, от които отхвърлените кандидати за убежище или хората в нередовна ситуация след това ще бъдат експулсирани в страната им на произход. „Трябва да се отбележи, че „център за връщане“ е просто евфемизъм за „лагер за депортиране“, предупредиха от британската неправителствена организация Statewatch.
Някои смятат, че откритият в началото на 2022 г. лагер Липа в северозападната част на Босна и Херцеговина, съвсем близо до Хърватия, може да се превърне в един от тези „центрове за връщане“. В допълнение към първоначалния му капацитет от 1 500 места, там наскоро беше открита допълнителна единица за задържане. Австрийското правителство е един от основните донори на това съоръжение.
Идеята за създаване на „центрове за връщане“ възниква по време на пандемията Covid-19. Тогава всички балкански държави трябваше да подпишат споразумения за реадмисия, за да продължат процеса по присъединяване. Оттогава насам броят на експулсиранията нараства експоненциално. През 2023 г. в Босна и Херцеговина този показател е бил +410%, според данни на Министерството на сигурността. 4625 души са пристигнали от Хърватия, повечето от тях от Афганистан и Турция, след което са били прехвърлени в Липа или в център за задържане близо до Сараево, чийто капацитет е бил увеличен.
Не се очаква тази тенденция да се обърне до 2025 г. Изправена пред възхода на крайната десница, Германия планира да затегне още повече миграционната си политика и да увеличи темпото на депортиране. Засега повечето от планираните експулсирания не се осъществяват по различни причини: през 2023 г. почти две трети от тях не са успели, а през първите девет месеца на 2024 г. този процент все още надхвърля 60 %. Но за това, че в момента се извършва експулсиране на хора, които не могат да бъдат изведени от страната, се грижи Исса Ал. Х, сириецът, обвинен в убийството на трима души с нож в Золинген в края на август, може да промени всичко това. Ако регламентът Дъблин III беше приложен правилно, Берлин трябваше да го върне обратно в България, където първоначално е подал молба за убежище. Поради това Германия оказва натиск за по-ефективно функциониране на европейския механизъм за връщане.
От своя страна Босна и Херцеговина финансира експулсирането на хора, прехвърлени на нейна територия, със средства от предприсъединителните фондове на Европейския инструмент за предприсъединяване. Що се отнася до тези, чието експулсиране не е възможно, като афганистанците, никой официално не знае какво се случва с тях. Те нямат нито право да се върнат в Шенгенското пространство, нито право да останат в Босна и Херцеговина... Това не пречи на Брюксел да се хвали с постигнатото: в края на мандата си напускащият комисар по вътрешните работи, шведската социалдемократка Илва Йохансон, определи ситуацията с миграцията като „очевидно по-добра“. Тя посочи спада от 40 % на незаконните влизания от 2019 г. насам и настоящото увеличение на броя на връщанията. Повече от всякога Европейският съюз иска да се превърне в крепост.
Анализ на хърватския информационен портал "Новости"