Бизнесът отчаян, напълно губи вяра във властта: Цените ще растат още, инвестициите ще падат

Криза след криза, всяка по-различна от предходната, тормозят бизнеса от няколко години. Първо бе ковид ​пандемията, грубо прекъснала възходящия тренд от 2016 до 2019 г. През 2020 г. позитивизмът достигна историческо дъно, съизмеримо с кризата от 2008-2010 г. После дойдоха енергийната криза и войната в Украйна. Да, наистина, от 2021 г. насам оценките на бизнеса за конюнктурата се подобряват съвсем плахо, но това не се дължи нито на някакви национални управленски стратегии, нито на реформи, които да променят отведнъж ситуацията.  

Точно напротив, предприемачите у нас и тази година са пресирани от инфлация, регулаторна тежест, фискално бреме, повишаващата се цена на труда - причини, все плод на правителствени решения. Трудно ще бъде и с енергийните цени, които отчасти са външен фактор. Това сочат данните на Българската стопанска камара (БСК) в проучването "2024 г. през погледа на бизнеса", проведено чрез анкета сред фирмите.

През тази година бизнесът е песимистичен и много резервиран. Той някак си трябва да реализира догодина политиките на служебното правителство, което според всеобщата оценка ще ги потопи. Мениджърите на компании дават преобладаващо негативна оценка и на състоянието на бизнес климата, и на състоянието на собствените си фирми.

Натрупалите се през последните няколко години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите в България, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г., коментират от БСК. Намаляват обемите на производството и продажбите, външните пазари и инвестициите. Ръст се отчита единствено при възнагражденията на персонала, които през 2024 г. се увеличават в 77% от фирмите, но това е преди всичко благодарение на нормативните промени, касаещи определянето на МРЗ, а не на повишена производителност на труда, квалификация на кадрите или поети повече поръчки. 

Картината никак не е розова. За 44% от анкетираните фирми обемите на производство са намалели (при 31% миналата година), а за 40% (при 30% през 2023 г.) са спаднали и оборотите. Една трета от компаниите са загубили външни пазари, а едва 18% и 19% са инвестирали в нови продукти/услуги или в нови сгради и мощности.

Липсата на работна ръка е проблем №1, бюрокрацията и регулаторната тежест са вторият по важност. Сред най-големите пречки пред бизнеса са  често променящата се нормативна уредба и корупцията. В сериозен проблем се превръща и политическата нестабилност (42% от компаниите я посочват). Следващите по степен на важност проблеми са неефективната съдебна система (35%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчният брой административни електронни услуги (31%).

По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., през следващите години тенденцията отново е към ръст на търсенето, но най-вече на тесни специалисти и изпълнителски състав, в по-малка степен на общи работници, административен и ръководен персонал. С една дума, никой не търси шефове, а квалифицирани кадри. Оттам идва и голямото разминаване на пазара на труда. 

Плановете за увеличение на минималната работна заплата  в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси - 33% от анкетираните заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите, които ние, потребителите, в крайна сметка, ще платим. 16% ще бъдат принудени да увеличат всички заплати, а 11% споделят, че ще могат да си позволят само увеличение на парите на наетите на МРЗ и ще запазят нивото на останалите възнаграждения. Едва 8% от анкетираните декларират, че ръстът на МРЗ не би им създал проблем, а за 31% от участниците в анкетата принудителното увеличение на възнагражденията е непосилно и това може да доведе до съкращения на персонал (13%), отказ от планирани инвестиции (16%) или дори преместване на бизнеса извън страната (2%). 

През ​тази година интересът към участие в обществени поръчки намалява спрямо предходната година, е другият извод от проучването. Едва 21% от анкетираните посочват, че през 2024 г. са участвали в конкурси по Закона за обществените поръчки спрямо 29% през 2023 г. Причините са всеизвестни - тенденциозното поставяне на условия, които устройват конкретен изпълнител, необективното оценяване на офертите  и некоректното изискване за предоставяне на данни, известни на възложителите, посочват анкетираните.

Оценката на институциите показва, че лидери по одобрение са президентската институция (40%), общинските администрации (37%) и данъчната администрация (36%). Служебното правителство на Димитър Главчев се ползва с одобрението на 21% от анкетираните, съдебната власт събира едва 1% одобрение, а Народното събрание се ползва с 0% доверие!

От друга страна,  институциите с най-голям процент неодобрение са Народното събрание (90%), правителството (79%) и съдебната власт (73%). От специализираните администрации с най-високо доверие се ползва Главната инспекция по труда (32%), а най-ниска е оценката за работата на Комисията за защита на конкуренцията (45%) и на КЕВР.