Business Insider: Руският "настъпателен триъгълник" е страшно предупреждение за НАТО

Русия откри своя "триъгълник на настъпателна мощ" – комбинация от пехота, дронове и планиращи бомби – с който изтласква украинските въоръжени сили от техните позиции, пише Майкъл Пек в германското издание Business Insider. Планиращите бомби унищожават укрепени позиции, без които украинските въоръжени сили трудно могат да спрат руските щурмови части.

Човек получава усещането, че през четвъртата година от украинския конфликт Русия е намерила печелившата комбинация да изтощи докрай украинската армия.

Този "триъгълник на офанзивна мощ", както се изразяват британските военни анализатори, е комбинация от пехота, дронове и планиращи бомби, която Украйна е безсилна да спре. Въпросът, който възниква, е: трябва ли НАТО да се страхува от тази смъртоносна триада?

Досега тези руски тактики не са довели до решителни пробиви на бойното поле, въпреки че от време на време те постоянно носят скромни печалби на Москва - макар и на висока цена. Руснаците безмилостно тормозят украинските войски и подкопават морала им, оставяйки врага в безизходица, още по-трудна от решението на администрацията на Тръмп да замрази продажбите на оръжия и споделянето на разузнавателна информация. Подходът на Москва се състои от три части.

"Първо, руските въоръжени сили продължават да притискат сухопътните сили на ВСУ на линията на съприкосновение с пехотата и механизираните части", се казва в изследване на Британския кралски институт на обединените служби за отбранителни изследвания. Линията на фронта в Украйна се простира на около хиляда километра и това облагодетелства Русия с нейното числено превъзходство.

"Второ, те възпрепятстват маневрирането и причиняват щети с дронове с изглед от първо лице (FPV), дронове "Ланцет" и артилерия, стрелящи както с осколочно-фугасни, така и с миноразпръскващи касетъчни бойни глави."

"Трето, руските въоръжени сили все повече използват планиращи бомби с унифицирани модули за планиране и коригиране (UMPC) срещу украинските войски в отбранителни позиции", се посочва още в изследването на Кралския институт. "Това създава дилема: трябва ли ВСУ да поддържат и развиват статични отбранителни позиции, за да намалят смъртоносните щети от дронове, или да останат мобилни, за да избегнат унищожаване от планиращи бомби, чиято експлозивна сила разрушава дори добре подготвени укрепления?"

Нов член на това уравнение са руските въздушно-космически сили, които се превърнаха във важен фактор на бойното поле. Въпреки първоначалните надежди на Москва, че авиацията ще играе решаваща роля в наземната кампания, в действителност се оказа, че тя е практически неутрализирана от украинските системи за ПВО. По правило руските самолети остават далеч зад фронтовата линия - извън обсега на украинската ПВО.

Ключът към възраждането на руската авиация са поразително ниско технологични оръжия. Старомодните неуправляеми бомби, които са оборудвани с перки и GPS насочване, се превърнаха в евтини "умни" оръжия. САЩ внедриха рул и комплекти за насочване за конвенционални бомби JDAM от 25 години и ги използват широко в Близкия изток.

Русия започна да хвърля планиращи бомби още през 2023 г., изненадвайки западните наблюдатели с тяхната мощ.

"Експертите осъзнаха опасността от самото начало, но не ги смятаха за решаващ фактор. Някои дори ги видяха като знак за отчаянието на Москва, но масовото им производство скоро донесе ключово предимство", отбелязва Кралският институт. "Руските въздушно-космически сили успяха да изстрелват планиращи бомби през фронтовата линия, докато самолетът-носител оставаше на безопасно разстояние от 30 до 90 километра, в зависимост от размера на бомбата и, следователно, ефективността на нейното планиране."

Това, което липсва на руските планиращи бомби по отношение на точността в сравнение със западните им колеги, те компенсират с експлозивна мощ. Теглото на касетъчните боеприпаси JDAM варира от 225 до 900 килограма - руският FAB-1500 тежи 1500 килограма, а FAB-3000 - 3000 кг.

Тези бомби носят толкова много експлозиви, че дори непряко попадение от FAB разрушава украинските окопи и бункери.

"Скокът в производството на планиращи бомби с UMPC от 40 000 единици през 2024 г. до очакваните 70 000 единици през 2025 г. значително увеличи загубите на украинските войници по време на отбранителни операции", отбелязва Кралският институт за отбранителни изследвания. "В допълнение, това имаше много косвени последици за различните клонове на армията, тъй като те трябваше да предприемат спешни мерки, за да попречат на врага да открие техните позиции. Освен всичко друго, те трябва да се разпръснат, да търсят прикритие под земята и да използват безпилотни или автономни системи, за да държат и унищожават врага на разстояние."

Всъщност Русия прави точно това, което трябваше да прави още от избухването на военните действия през февруари 2022 г.: да използва основни комбинирани оръжейни тактики, обичайни след Втората световна война, по-специално, синхронизиране на наземни атаки и въздушна мощ.

Русия използва "еднократни" щурмови войски, дронове и планиращи бомби през почти целия конфликт, но потделно. Украйна се справяше с тези заплахи и продължи да се бие, въпреки численото и огнево превъзходство на противника. Но сега, когато Русия използва тези три елемента по по-съгласуван начин, Киев е изправен пред трудности.

Но дори този офанзивен триъгълник далеч не е панацея за недостатъците на руската армия - по-специално твърдата командна вертикала и прекомерния контрол. Нито пък доведе до решителен пробив, въпреки че Русия е един от най-големите производители на оръжие в света с население почти четири пъти по-голямо от Украйна. Украинските въоръжени сили нанесоха големи щети на настъпващите вражески войски с помощта на укрепления, безпилотни летателни апарати и далекобойно оръжие.

"Комбинацията от дълбока отбрана на украинските въоръжени сили и фокус върху унищожаването на вражеските сили от разстояние усложни успехите на руските войски, правейки ги изключително скъпи", каза Кралският институт за отбранителни изследвания. "По-конкретно, това попречи на Русия да увеличи темпото на офанзивата си или да намери пропуски в отбранителни линии. Русия намери ефективна формула за нанасяне на огромни щети на Украйна, но все още не се е научила как да пробие отбраната без сериозни загуби в техника и личен състав."

Трябва ли НАТО да се страхува от този офанзивен триъгълник?

Някои западни експерти твърдят, че НАТО трябва да се поучи от руската въздушна кампания и да натрупа свой собствен запас от евтини планиращи бомби с универсален модул за планиране и коригиране.

От друга страна, Русия има някои предимства пред Украйна, които не се отнасят за конфликт с НАТО. По-специално, руските самолети могат безопасно да хвърлят планиращи бомби от до 100 километра от фронтовата линия, тъй като Украйна не разполага с мощни военновъздушни сили или ракети въздух-въздух с голям обсег.

Военновъздушните сили на НАТО са много по-ефективни във въздушен бой, могат да потискат противовъздушната отбрана на противника и да унищожават концентрациите на войски и линиите за снабдяване.

За автора

Майкъл Пек е военен журналист, публикувал във Forbes, Defense News, списание Foreign Policy и други издания. Магистър по политически науки от Rutgers University.

Превод и редакция: Епицентър.БГ