Бях и Дядо Мраз, и Дядо Коледа! Все е хубаво! - говори добрият старец

 Актьорът и преподавател в АМТИИ Васил Караманлиев има много роли, но най-любимата му е тази  на Дядо Коледа. Играл я е около 3000 пъти и все още не може да <210> се насити. 

- Колко пъти си влизал в ролята на Дядо Коледа,  къде обикновено носиш подаръци и какво е усещането да си беловласия старец?

- За близо 25 години съм обличал костюма на Дядо Коледа около 3 хиляди. пъти. Посещавал съм  детски градини, частни домове, офиси, раздавал съм подаръци на децата на площада. Викали са ме и възрастни хора на техните коледни партита. Понякога си имам и Снежанка - дъщеря ми Василена. Една година бях нает от фирма и носех подаръци на техни клиенти в целия Пловдив и всички много се забавляваха. Усещането е великолепно, защото винаги срещаш усмихнати хора, с настроение. И няма как и моето настроение да не е приповдигнато, особено когато влизам в домовете на хората. Без значение дали са бедни или богати, трапезата винаги е отрупана, домакините радостни, децата в очакване на подаръци - покрай всичко това и Дядо Коледа е весел и щастлив. Аз лично изпитвам най-голяма радост, когато подавам подаръците на децата и получавам тяхната прегръдка. Щастието да раздаваш щастие е прекрасно изживяване. За тази година графикът ми е запълнен още преди Коледа - ще ходя в детски градини, в библиотека, в един частен дом извън Пловдив. Преди това трябва да запаля елхата в Коматево, което правя от 7-8 години.  

- Всеки от нас носи детето в себе си. Ти вярваш ли в Дядо Коледа?

- Въпреки че съм на 58 години, още вярвам в символа на Дядо Коледа. Дали е съществувал физически, това не е важно, важното е, че този символ съществува и днес като очакване, като доброта, като топлина, като ново начало. И всички хора около мен вярват в този символ.

- А в чудеса, които стават по Коледа вярваш ли? На теб лично случвало ли ти се е чудо по Коледа?

- Да, вярвам в чудесата по Коледа. Може би ние си правим чудесата, когато ги пожелаем. Но те се случват наистина на този празник, с рождеството Христово, с цялото добро настроение, които носи самият празник, с хората, с които се срещаме.

- Днешните деца знаят ли, че навремето Дядо Коледа се е казвал Дядо Мраз?

- И по времето на Дядо Мраз, а след това на Дядо Коледа - винаги съм си мислил, че това е една и съща личност, именно защото носи един и същи символ - заради очакването, заради подаръците, заради хубавото настроение. Когато бях във втора група в предучилищна градина, аз и Илиян Джевелеков, който днес е известен режисьор, играехме джуджета. И това е може би някакво предрешение, още тогава, знак, че и двамата ще се ориентираме към професията на артиста.

- Разкажи по-интересна случка от ролята ти на Дядо Коледа. Например, налагало ли се е да влизаш през комин и др.

- През комин не ми се е налагало да влизам​... Помня обаче една прихлупена къща на ул. „Сергей Румянцев“. Там бяха две дечица с родителите си и с баба и дядо. Просълзих се, когато влязох, милите хора бяха толкова беднички, но въпреки всичко бяха направили така, че да зарадват децата и себе си - чрез ръката на Дядо Коледа да си направят подарък. Децата бяха щастливи - радваха се на дребните играчки, даже на плетените чорапи от баба им, мислейки, че са от Стареца. На другия полюс - влизал съм и в много богати домове, където съм виждал ужасно лигави и капризни деца, които се тръшкат, ако не си харесат подаръка. Имал съм и случай, при който съвсем малко момиченце, което за първи път вижда Дядо Коледа, започна да плаче. След години се срещаме на улицата и то ме разпозна, макар и цивилен.

- А като Дядо Коледа получавал ли си писма?

- В интерес на истината получавал съм не само писма, но и подаръци от децата. Обикновено са нарисувани картички, с някакво пожелание - „Дядо Коледа, за теб е това писмо, изпращам ти много сърчица“. „Ти си най-добрият, защото изпълняваш всички желания“, „Догодина ще те чакам пак“ и т.н. Много е мило, всички тези подаръци си пазя като скъпи спомени.

Още интересни четива за празника вижте тук.