Чудо: Вратар на 90 години с пейсмейкър играе в един отбор с внуците си! ВИДЕО

Много футболисти отдавна са окачили обувките си още преди да навършат 40 години. Алън Камсъл обаче едва започва, когато завърта четири десетилетия.  Половин век по-късно той очевидно няма намерение скоро да забавя темпото.

След като наскоро навърши 90 години, Алън се смята за най-възрастният вратар в света, който все още играе. Той безспорно е един от любимците на публиката на ФК Пенрин Бей Столърс. Впечатляващата му кариера накара да бъде признат от кампанията на Sky Bet  -Real Football Number Ones, която има за цел да почете най-големите герои на масовия футбол.

„Беше един огромен смях, когато бях номиниран“, казва той пред WalesOnline. „Цялото семейство го смяташе за забавно. За мен бе, че аз просто върша една нормална дейност. Сега изведнъж цялата тази суматоха се вдигна около мен заради възрастта ми.

„Един член на семейството ми създаде Instagram с името „gerihatric“, което кара хората да се смеят. Като семейство всички сме такива.“Алън, който дори е играл в същия отбор като двама от внуците си по време на престоя си на терена, все още не е чувал за други претенденти за титлата му най-възрастен вратар в света.„Знам, че когато беше обявено, че съм най-възрастният вратар в света, това беше история, която стана вирусна. Тя отиде в Канада, Аржентина, Америка, Австралия, Южна Африка. Дори руска компания я беше разгласила. Но никой не ме е предизвикал, така че трябва да съм най-старият", твърди Камсел.

Роден и израснал като фанатичен привърженик на Съндърланд в графство Дърам, Алън никога не е имал шанса да играе играта, която е обичал през младите си години, заради заетост в семейния бизнес.

„Започнах да играя едва на 40 години“, обяснява той. „Семейният бизнес ни отнемаше толкова много време в събота и неделя, че нямаше никаква възможност за спорт.

„Беше семеен фризьорски бизнес, събота беше най-натовареният ден, а неделя беше ден за ремонти, боядисване и т.н.

„Винаги съм се увличал по футбола, но никога не съм получавал възможност да играя, докато навърших 40 години. Едва когато ангажиментите в бизнеса намаляха, разбрах, че имам време да играя.

„Все още наваксвам за времето, когато не играех футбол!“

Алън се премества в северен Уелс през 1972 г., където работи като фризьор, а след това като учител в местен колеж.

„Колежът насърчаваше спорта и аз се присъединих към футбола и нетбола. Впоследствие надделя страстта ми към футбола. Оттам започнах и така беше, докато не ми поставиха изкуствена колянна става преди няколко години.

Наистина имах редица заболявания, които се опитаха и не успяха да спрат футболната ми кариера през годините. Миналият октомври ми поставиха пейсмейкър. Работи чудесно. Имам бедро на 24 години и коляно на седем години. Но се уверявам, че това няма да ми повлияе на вратата.

Алън се уверява, че е напълно във форма в деня на мача, но всеки противников нападател би сгрешил жестоко, ако повярва, че ще се изправи срещу слаб вратар.

„Мразя топките да минават покрай мен и мразя, когато защитниците ми не си вършат работата“, казва той. И той го мисли.

„Всъщност не започнах като вратар. Преди аз бях този, който вкарваше головете. Бях доста пъргав и доста бърз. Но когато остарееш, трябва да спреш за глътка въздух и така застанах на вратата.

Отборът на Алън е част от Уелската пешеходна футболна лига, която има над 60 отбора. Понастоящем Penrhyn са в лига от 10, които играят помежду си всяка неделя в кръгов турнир, докато има и състезание за купата и приятелски мачове, за да участвате. Това е натоварен календар, но той се радва изключително много.

От друга страна, всеки, който си мисли, че пешеходният футбол е просто, извинете за израза, разходка в парка, много греши.

„Когато хората го гледат, те винаги са много впечатлени от скоростта, с която всичко се движи.

„Подаването е отлично. Позиционирането е почти същото. Все още се движа доста бързо".

Алън се присъедини към отбора преди шест години и първоначалният му интерес към играта не беше изненадващо посрещнат с няколко повдигнати вежди.

Но сега той е обичан член на съблекалнята и има малък шанс скоро да окачи ръкавиците.

„Видях реклама във Facebook, звъннах на номера и обясних, че съм на 84, но искам да се присъединя към отбора“, спомня си той.

„Можех да чуя колебанието в другия край. Но след като се появих и установих, че все още мога, станах един от бандата. Хората вероятно са се страхували, чудейки се дали някой над 80 години изобщо ще оцелее в игра! Но веднъж щом си се доказал на терена, съмненията изчезват и всичко е ок", категоричен е Алън Камсел.