Да прекрачиш от архитектурата в класната стая

Когато за първи път преди две години Иво Димитров влиза в класната стая, децата веднага приковават погледи в него. Млад учител. Мъж. Прилича повече на батко, отколкото на господин. Класната обяснява  задачи на дъската, а хлапетата следят какво говори, пък току хвърлят по някой поглед назад, където е седнал непознатият.  

Стажант тогава, днес учителят вече на свой ред е отпред на катедрата. Само две години по-късно е заслужил доверието на децата, на родителите и на колегите. Нареди се сред младите преподаватели, отличени от Община Пловдив по повод на 24 май. А от тази учебна година за първи път е класен на първолачета. 

Не съм мечтал да ставам учител, признава Иво Димитров. Като десетокласник в ПГАСГ „Арх. Камен Петков“ по-скоро се виждал като бъдещ инженер и архитект. Скоро обаче направил завой към педагогиката. „В общуването с деца на приятели и роднини разбрах, че умея да намирам общ език, сработвам се лесно с различни възрасти. И тази професия е също толкова динамична и творческа, както на архитекта“, прави паралел Иво Димитров. Останало само да завърши педагогика в Пловдивския университет, после и магистърска степен по начална и предучилищна педагогика. Стажът в ОУ „Кочо Честеменски“ потвърдил убеждението му, че може да улови вниманието и да въздейства на децата. Докато приключи, вече бях сигурен, че това е моята работа, усмихва се учителят. Явил се на конкурс за свободно място. Спечелил го. Понатрупал още опит като преподавател в занималнята. А на първия учебен ден тази година посрещна 1. Г като класен ръководител. Заедно с Елена Калоферова закичили всяка ръчичка  с балон с формата на животно. Линийките и кутийките с лакомства също избрали с горски сюжети, защото стаите в ОУ „Кочо Честеменски“ са тематични, а 1. Г е в горската.

Знакът за обич е важен от първия ден,

вярва Иво Димитров. И той получил своите - още в първите дни току някой му подавал мила картичка или рисунка.

Най-удовлетворяващото е, когато виждам, че класът успява, казва учителят. Радва се как мъниците израстват емоционално. Бързо напредват, ако са в подходяща среда. „Виждам, че са добре в училище и се вслушват в съветите ми“, вече е вкусил най-сладкото в професията. Колкото е важно за него да ги научи на буквите и цифрите, два пъти повече - да са добри хора. Отношенията между тях са най-ценни, доброто възпитание, вежливостта, казва учителят. Заедно с първолаците ще напишат правилата на класа.

Винаги ще има трудности, не е идеалист 25-годишният учител. Най-мъчно се постига дисциплината. Но разбира децата - в училище са от 8 ч. сутринта, уморяват се, някои трудно се адаптират. Готов е да влезе в техните обувки.

В междучасията

бие първия пас в игра на футбол

или тича презглава в народна топка. Щафетните игри също са в педагогическия му арсенал. С тях децата релаксират, а и се учат да побеждават и губят. „Невинаги най-важното е победата ​- убеждава учениците си Иво Димитров. - По-важно е да сме отбор.“

Децата се отпускат пред него. Разказват какво са правили в почивните дни. Той споделя за свои пътувания. Най-много обичат историите с животни, а Иво Димитров има три у дома - пинчера Мая, Бела от породата чихуахуа и котарака Златко.

На свой ред учителят постоянно учи, търси кое работи и как да постига баланс. Поколение алфа са, но не трябва всичко  в обучението на децата да минава през мултимедия. Трябват и традиционни подходи, не се отказва от тях Иво Димитров. Пуска филмче, когато трябва да разкаже нещо, което не може да покаже. Или пък повежда децата на опознавателна екскурзия до Араповския манастир или двореца в Кричим.

Какво е искал да промени в училището като ученик и сега може да го стори? Не бях от бунтарите, всъщност бях доста добър ученик, връща лентата Иво Димитров. Винаги е бил отдаден на това, което прави. Като момче му тежали домашните, защото не ходел на занималня и трябвало да ги готви сам. Сега, като учител, полага усилия самоподготовката да не е бреме. В занималнята все измислял задачи с рисуване и апликиране. С предишния клас направили великденската украса за цялото училище. Децата с радост се впускат в творчески задачи и са много мотивирани, ако знаят, че трудът им ще бъде представен пред всички, забелязал е Иво Димитров. И пее с тях, и на право хоро ги учи.

В началото малко се опасявал как ще погледнат на него родителите - по-млад е от повечето. Изпращал децата следобед и споделял как се справят. Всички се отнесли уважително. Натъжили се, че вече няма да е в занималнята, но и го поздравили, че поема първи клас.

Най-трудните моменти за Иво Димитров са, когато възникнат конфликти между деца. Ако не е сигурен как да постъпи, младият учител търси съвет от по-опитните колеги. Влязъл в екипа, въоръжен с търпение, че тепърва ще се доказва. А всички се оказали подкрепящи и чул добри думи още в първите месеци.

Като погледне по-напред в мечтите си, пак се вижда учител. "Работата с децата ме зарежда - казва Иво Димитров. - Но загубя ли енергията, стане ли рутина, ще знам, че трябва да спра."

Когато не е в училище, Иво Димитров прекарва времето с приятели и обича пътуванията. Това лято видял Англия, Италия и Унгария. Обича да потъва из уличките на непозната държава, да се възхищава на архитектурата, да вкуси кухнята.

Другото блаженство е музиката. Щом седне в колата в края на деня, пуска радиото. Като дете пял във вокална група, но после рисуването изместило този талант. Чертежите пък след това заместили рисуването. И сега пак се връща към него ​- заради децата. „Леле, да мога и аз така да рисувам“, все възкликва някой, когато Иво Димитров вземе моливите. А на едно от момичетата -Екатерина Палийска, вече организирал изложба в училище.

Архитектурата помага на учителя, защото го е научила на прецизност и дисциплина. И как да задържи макет в изправено положение. Със същото старание сега крепи равновесието в клас. Макетното ножче винаги му остава план Б. Но голямото му желание е да бъде полезен в клас, да оправдае доверието и да покаже отговорност. От децата иска само да са спокойни, да се отпуснат, да са себе си. „Тогава ще усетят, че всеки е важен. Че всички сме едно. Че сме тук да учим, но и да се забавляваме. Че  напредваме заедно, но и сме личности, които трябва да се изявяват по своя начин“, казва Иво Димитров. И добавя: „Колкото важни са децата, толкова и родителите. Помагаме ли си ние, и децата са добре“.