Да стреляш с картофено оръдие в час по химия

Когато подскоча, какво се случва? Това попита шестокласници един различен учител в един необикновен час по природни науки. И им даде три варианта, от които да изберат: а) Земята ме привлича; б) аз привличам Земята; в) и двете са верни; г) Слави The Clashers и баба Ванга са казали, че живеем в симулация. Всички сме в матрицата, която ни управлява, и сега ще ни изключат.

В ОУ „Д-р Петър Берон“ вярват на физиката, а не на конспиративните теории. Освен това се оказа, че са доста по-добри от други места, където гостува  Явор Киряков. Той е учител по професия и преподава информационни технологии, но е и част от екипа на Университет за деца. Организацията си партнира със СУ „Св. Климент Охридски“ в амбицията си да популяризира природните науки и технологиите, като вдъхновява децата

да ги обикнат, като експериментират.

Практикоприложната работа е в основата на заниманията. Разработва се и ноу-хау: специфични експерименти по физика и химия, платки и микроконтролери от роботиката.

Ефектът е уникален, убедил се е Явор Киряков. Амбицията на групата съмишленици е да подготвят независими и осъзнати личности, да провокират мисленето и да повишават мотивацията на децата да изучават околния свят - през личния си опит, а не само с урока от учебника.

Важно е да си отговорите на въпросите за самите себе си: дали искате да станете учен, или маникюристка. Или пък общ работник с торба цимент на гърба, обърна се към учениците Явор Киряков още в началото. И докато ги въвежда, подготви първия експеримент - със съставки, които впрочем фризьорите често използват. „Човек трябва

да се опита да има малко по-голяма мечта

- посъветва учителят. - Колкото повече любопитствате за света, толкова по-лесно ще си отговорите на въпроса колко далече ви е интересно да стигнете.“

Шестокласниците облякоха манти, нахлузиха ръкавици, сложиха очила. Не всичко, което лети, се диша, ги убеди учителят с поредица експерименти, които ги научиха как да разпознават газове. Пред всеки от тях постави шишенце с безцветна течност, която трябваше да отгатнат. И въведе железни правила: „В научната лаборатория нищо не се консумира и нищо не се вдишва директно“. "Смъртоносно опасно е да си прост", цитира думите на Теодосий Теодосиев. И добави към тях своите съждения, че технологиите се подчиняват на всичко, което поискаме. И така всичко в мрежата е бързо и лесно. Но в реалния свят, ако нямаме понятие от наука,

науката не я интересува колко не знаем

и можем да умрем. Накратко - ако нещо изглежда като вода, още не значи, че е точно това. Може да се окаже нещо, което ще е последното, което сме подушили, ако си забодем носа в гърлото на съда. Затова с деликатни движения децата разпръснаха изпарения - така е малка дозата. Синтетичен оцет, помогна малко на обонянието им учителят. На всяка бутилка асистентката му Ева надяна балон, в който е насипан бял прах. Едновременно всички от 6. Б клас го обърнаха, за да се смеси с водата. И балоните се надуха.

Сместа бълбука, значи протича бурна реакция. Отделя се газ и това създава налягане върху балона, направиха заключения учениците. Отделеният газ от смесването на сода и оцет няма цвят и мирис, убедиха се те. За да преценят колко тежи, го вързаха в оранжев балон. А в зелен с помпа вкараха въздух от класната стая. Кой от двата балона пада по-бързо, тестваха с пускане от еднаква височина. Три пъти - не за щастие, а за да е сигурно, че няма грешка.

Газът в оранжевия балон се оказа по-тежък от въздуха

В бутилката има още от него и щом се наведе към свещ, тя угасва. Значи не поддържа горенето, тежък е, прозрачен, без мирис. Нагрееш ли балона, гърми, следователно съдържа водород. „Въгледорен диоксид!“, стигнаха до извода децата.

Направиха слонска дъвка, фонтан от кока-кола и лимонада, а експериментите с налягане се оказаха още по-забавни - стреляне с картофено оръдие.

„Мотивация у децата не се постига с изпити и матури, а чрез заинтригуване от практиката. С работа на живо“, убеден е Явор Киряков. Според него в момента образователната система твърде много залита към дигиталното, което го изпразва от съдържание. Децата се учат най-добре чрез практиката и опита. С телефон не може да е толкова вълнуващо, колкото на живо, уверяват от Университета за деца.