ДДС за хляб и кръчми пак ще падне, но цените няма да се върнат

Цената на хляба е новата дъвка за средностатистическия българин. Производители и търговци хвърлят вината върху политиците, защото не са гласували новия бюджет с мерки за удължаване на нулевото ДДС. Партиите в парламента пък, от друга страна, се чудят как да напълнят хазната, за да изпълнят обещанията си от миналата година за нови заплати на служителите на бюджетна издръжка.

И проблемът само привидно е в новата цена на хляба. Защото покрай него се увъртяха още търговци на хранителни и нехранителни стоки, които повишиха цените на общо основание. Проформа - заради новата минимална работна заплата, липсата на субсидии за тока за бизнеса, новите осигурителни прагове и т.н.

Тюхкане и възмутено цъкане с език придружава всяка покупка на насъщния в последните няколко дни, но търговията си върви със старите темпове. Надали между 20 и 40 стотинки повече за самун ще отчаят някого толкова, че той да спре да купува хляб. Така разсъждават производители и търговци. 

„Няма как да е иначе, длъжни са да се пробват и използват повода. Това е обикновен търговски трик - обобщава финансовият анализатор Светозар Гледачев. - Ако я нямаше формалната причина за отпадналата нулева ставка на ДДС за хляба от 1 януари, конкретно хлебопроизводителите трудно биха намерили оправдание за поскъпването. Реколтата от жито е на по-ниска цена от ланшната, да не говорим за 2022 г. Цената на брашното съответно също е по-ниска - на дребно миналата година килограм брашно беше малко над 2 лева, сега е 1.20-1.40 лева, особено на промоция“, дава пример той. ДДС-то беше единственият официален повод за новите цени и хлебарите яхнаха вълната. Както стана ясно, на места в страната цената на самуна е скочила с 30%, въпреки че ДДС-то е 20 на сто. Просто всички по веригата са се презастраховали и са си сложили по нещо и от цената на тока, поскъпналия газ и новата минимална работна заплата. 

„Като цяло хората грешат, като смятат, че продажната цена на една стока най-много зависи от съставките, от които се приготвя стоката. В случая с хляба -брашно, мая, труд, данъци, транспорт и логистика. Не, цената зависи от търсенето и предлагането и още повече - от платежоспособността на клиента“, категоричен е ​Гледачев. А доходите на българина номинално растат с добри темпове през последните години и така помпат инфлацията, казва той.

Еврозона през крив макарон

Шефът на асоциация „Активни потребители“ Богомил Николов съвсем не смята, че поскъпването на хляба трябва да е проблем №1. Той също счита, че единствено пазарът може да регулира цените на всяка стока, дори и на такава от първа необходимост. „При цената на хляба има огромна ножица - има хляб от 2 лева, а има и от 5 лева. Ако този от 5 не се купува, производителят ще спре да го предлага. Изключение от пазарното правило са може би малките населени места, където има един магазин, а хората са наистина на минимална работна заплата. Смятам, че има хора, които за 5 стотинки по-евтин хляб са готови да сменят магазина, от който дълги години са пазарували. А търговецът не може да си го позволи. Затова според мен нещата с цената на хляба ще се урегулират от само себе си."

Има и нещо друго - консумацията на хляб у нас спада драстично. Според данните на НСИ преди десет години едно домакинство е купувало средногодишно 130 кг бял хляб и 63 кг „Добруджа“, или общо под 200 кг за една година. Сега консумацията е спаднала драстично - съответно купуват се 80 кг бял хляб и 25 кг „Добруджа“ от средностатистическо семейство.

"Цялата история с увеличенията на цените, не само при хляба, според мен е, за да се отдалечим максимално от еврозоната", убеден е Богомил Николов. С инфлацията много лесно целият процес по присъединяване към еврото може да отиде в канала.

Ресторантьорите останаха великодушни

Наред с отпадането на нулевото ДДС за хляба, от 1 януари 2025 година в сила влезе и старата ставка от 20% на косвения налог за ресторантьорите. Собствениците на заведения обиколиха телевизионните студиа, за да обяснят, че това неминуемо ще повиши цените и затова те настояват мярката с намаления данък да се запази още. Отваряме скоба, за да кажем, че това беше антиковидна мярка, обявена още през юли 2020 година като временна. 

Ресторантьорите обаче решиха да заемат позиция на великодушни благодетели и съобщиха, че ще направят всичко възможно да задържат цените непроменени още седмица-две, защото вярват, че политиците ще размислят и ще удължат намаленото ДДС още. „Защото така е в много европейски държави, които искат да стимулират туризма си“, аргументираха се те. Председателят на Асоциацията на заведенията Ричард Алибегов дори прогнозира, че ДДС за заведенията ще стане 9% веднага щом започне работа парламентарната бюджетна комисия. Първото ѝ заседание е днес - 7 януари. По думите му, в бранша изобщо не разглеждат хипотезата да остане по-високата ставка, а увереността му идва от подкрепата на ГЕРБ, "Възраждане", "ДПС - Ново начало" и БСП, с представители на които имал среща през декември.

Другите цени - тихомълком нагоре 

По празници винаги храните поскъпват, независимо че големите хипермаркети се надпреварват с промоции. Причината е повишеното търсене. Само за първата седмица от новата година цената на захарта на едро е скочила със 7%, олио, брашно и ориз​ - с 4%, яйца и пилешки бутчета ​- с 3 на сто, прясното мляко - с 2%, и т.н., става ясно от справката на Държавната комисия по стокови борси и тържища. На дребно - с още някой процент отгоре. 

Извън хранителните продукти, от новата година домакинствата са изсурвакани с нова цена на водата и на тока. И синдикатите използват момента, за да настояват за още увеличения на заплатите. Търговци и производители пък - с още по-високи цени. 

Дори и ДДС-то за хляба и заведенията да се върне на старите нива след обществен натиск върху политиците, това няма да доведе до поевтиняване на стоките, категоричен е Гледачев. "Никога досега не се е случвало, няма и да се случи."

Парите - откъде?

"Половината държава чака заплатите си от бюджета, а той няма как да се напълни лесно - условно обрисува ситуацията Богомил Николов. - Полицаите например са с гласувани нови работни заплати. Помислете си откъде ще дойдат парите за техните възнаграждения и от друга страна, дали те ще се притеснят след това, че хлябът е с 20 стотинки по-скъп.

Проблемът е, че станахме икономика на субсидиите - всеки бранш чака нещо от държавата, иначе „фалира“, обобщава Николов.

Допреди няколко дни по-бедните гърци имаха възможност да пазаруват в търговската мрежа на промоционални цени, заковани от властта. Благодарение на споразумение между правителството на Кириакос Мицотакис и търговците общо 670 стоки се продаваха от Коледа до 3 януари т.г. с намалени цени в цялата страна. Намалението бе до 24%. Списъкът включваше млечни продукти, някои марки зехтин, замразени морски дарове, яйца, брашно. Намалени бяха също препаратите за почистване на дома.

Супермаркетите въведоха и допълнително намаление на стоки за коледните празници. Те бяха означени на входа на всеки магазин под списък "Коледна кошница". Включваха коледни сладки, шоколад, различни видове месо - агнешко, ярешко и пуешко, баница.

Към "Коледната кошница" се присъединиха и магазините за детски играчки и облекла. Нещо повече, властите тръгнаха по проверки и глобяваха търговците, които не спазваха споразумението. Другите пък ги дебнеха за нелогично високи цени и налагаха глоби.

"Коледната кошница" бе сезонно допълнение към постоянната "Домакинска кошница" в Гърция, която представлява списък с категории продукти, който се изготвя от гръцкото Министерство на развитието. Големите вериги супермаркети са длъжни да изберат един конкретен продукт от всяка категория и да го предлагат за определен период на най-ниска цена, без да я променят. Това бе част от мерките, които гръцкото правителство предприе в борбата с поскъпването. 

Подобни "кошници" се въвеждат и около други големи празници, като Великден, както и около началото на учебната година, и в тях се включват, освен основните стоки, и други продукти със засилено сезонно потребление.

Междувременно с приемането на бюджета за 2025 година гръцкото правителство успя да задължи търговските банки да намалят таксите си. Като например - едва до 50 евроцента за преводи до 5000 евро. Много от удръжките, включително и за плащане на битови сметки, ще бъдат премахнати. Едновременно с това четирите най-големи банки в южната ни съседка ще отделят пари за нещо съвсем несвойствено ​- строеж и ремонт на училища. Общо те трябва да отделят 100 милиона евро за целта. Още толкова ще отидат за създаване на агенция за недвижими имоти, която ще купува и отдава имоти като част от усилията да се овладее скокът в цените на имотите.

Мицотакис обяви още, че пенсионерите с най-ниски доходи няма да плащат добавки за отпусканите им лекарства. От мярката ще се възползват над 310 000 възрастни хора.