Денят на Октомврийската революция - събитието, което промени хода на историята

На 7 ноември Русия празнува паметна дата, посветена на събитие, което много историци наричат в най-лошия случай един от най-важните дни в историята на ХХ век - Великата октомврийска социалистическа революция.

В нощта на 25 срещу 26 октомври (7 срещу 8 ноември нов стил) полковете на въоръжения пролетариат щурмуват Зимния дворец в Петроград и обявяват свалянето на Временното правителство. Властта премина в ръцете на Съвета на работническите и войнишките депутати.

Предпоставки

До началото на ХХ век Русия остава до голяма степен селскостопанска страна, макар и с развиваща се индустрия. По-голямата част от населението живее в селските райони, изкарвайки прехраната си с тежък селски труд. Тежките условия на живот, масовият глад и задушаващите данъци довеждат до нарастващо недоволство сред хората.

Ситуацията сериозно се влошава от участието на Русия в Първата световна война. Армията понася тежки загуби, от време на време избухват войнишки бунтове, жертви на които стават предимно офицери. Било е трудно да се направи нещо по въпроса, тъй като армията се състои главно от представители на селячеството. Те наричат офицерите "онези със златните пагони" и открито ги мразят.

Огромните разходи на войната се оказват непосилни за държавния бюджет, а в страната започва и икономическа криза. В градовете от време на време избухват вълнения, които властите трябва да потушават с оръжие.

Взети заедно, всички тези фактори водят до Февруарската революция от 1917 г., в резултат на която император Николай II всъщност е свален. Въпреки това не е възможно да се промени ситуацията в страната след идването на власт на Временното правителство. Членовете на либералното правителство дори не искат да чуят за напускане на бойното поле, изисквайки от армията подчинение и безпрекословно изпълнение на съюзническите задължения, поети от царското правителство.

На този фон лозунгите на болшевиките, които призовават за излизане от войната и прехвърляне на властта към социалистите, много бързо придобиха популярност. Чашата на народното търпение прелива в нощта на 25 срещу 26 октомври (7 срещу 8 ноември нов стил), когато болшевиките, окупирали ключови обекти в Петроград, обявяват свалянето на Временното правителство.

Последици

Изграждането на социалистическа държава, което започнаха болшевиките, по същество започна с подписването на унизителния за Русия Брест-Литовски мирен договор. В резултат на това Русия все пак напусна войната, но загуби значителни територии. Не всички в страната реагираха положително на тази стъпка. Но не само този въпрос предизвика вътрешна конфронтация.

Разногласията в обществото достигнаха точка на кипене и в крайна сметка доведоха до избухването на гражданска война. Болшевиките победиха, но човешките загуби, понесени от двете страни, значително забавиха развитието на страната. Между другото, тези загуби все още не са точно изчислени.

След края на гражданската война, в резултат на усърдна дипломатическа работа, през 1922 г. е създаден Съюзът на съветските социалистически републики, който просъществува до 1991 г.

След като най-накрая спечелиха властта, болшевиките национализираха индустрията и земята, премахнаха и частната собственост. Казано на съвременен език, това беше истинска шокова терапия, резултатът от която беше пълна промяна в икономическите и социални отношения в обществото. Но въпреки очевидните трудности социалистическото правителство упорито преследва целта си да превърне СССР в мощна индустриално-аграрна сила.

Оценки

Историците все още не могат да стигнат до консенсус относно оценката на октомврийските събития от 1917 г. Мнозина наричат ​​Великата октомврийска социалистическа революция - Октомврийски преврат, в резултат на който десетки хиляди руски граждани са принудени да емигрират от страната.

Други се фокусират върху факта, че само за няколко десетилетия СССР се превърна от гладна страна, опустошена от гражданска война, в мощна държава с развита индустрия. Историците включват победата във Великата отечествена война, създаването на ядрена бомба и полета в космоса сред безспорните заслуги на болшевиките.

Тържествата

Още през 1918 г. болшевиките обявяват 7 ноември за основен празник на страната, който официално е обявен за почивен ден. На този ден в цялата страна се провеждаха военни паради, празнични митинги и шествия. Традициите не са променени дори през 1941 г., когато Москва е под обсада.

На Червения площад се проведе легендарен военен парад, участниците в който веднага след приключването му отидоха на фронтовата линия. Между другото, последният военен парад, посветен на годишнината от Великата октомврийска революция, се проведе на централния площад на страната през 1990 г.

След разпадането на СССР през 1991 г. значението на празника също се променя. Първоначално този ден престана да бъде почивен ден, а след това годишнината от Великата октомврийска революция беше заменена от Деня на хармонията и помирението.

Този празник продължи осем години и отстъпи място на Деня на националното единство, който се чества в памет на събитията от 1612 г. (освобождението на Москва от поляците).

На 21 юли 2005 г президентът Владимир Путин подписа закон "За дните на воинската слава на Русия". С него се установяват паметни дати в историята на Отечеството, свързани с исторически значими събития от живота на държавата и обществото. Сред тях е и Денят на Октомврийската революция.

Така на 7 ноември Русия празнува Деня на бойната слава в чест на легендарния военен парад от 1941 г. на Червения площад в Москва.

Превод и редакция: Епицентър.БГ