Десислава Николова, кредитен експерт: Банките ще станат още по-агресивни, лихвите ще се запазят

- Г-жо Николова, един от най-големите страхове на българите след влизане в еврозоната е дали ще обеднеят повече, какво ще стане с цените по магазините, със заплатите, и не на последно място - с кредитите. Голяма част от хората обслужват дългогодишни ипотечни заеми, други са свикнали да теглят потребителски, за да посрещнат неочаквани разходи, трети купуват домакински уреди и техника предимно със стокови кредити. Ще се промени ли лихвата и как при заемите, теглени преди евентуалното ни влизане в еврозоната?

- При заемите с фиксирана лихва тя няма да подлежи на промяна. Заемът се превалутира, съответно следващата вноска се изчислява в новата валута.

А за заемите с променлив лихвен процент най-изчерпателен отговор на този въпрос дава Законът за приемане на еврото, чл. 44, ал. 3. Там се казва, че към датата на приемане на еврото в Република България новият лихвен процент, приложим към договорите с променлив лихвен процент, не може да е по-висок от размера на лихвения процент по тях преди датата на въвеждане на еврото. Това е най-актуалната законова мярка по отношение регламентацията на лихвите по кредити, които са с променлив лихвен процент.

- Ключовата фраза тук е „към датата на приемане на еврото“, според мен. Това означава, че ако влезем в еврозоната през януари 2026 г., кредитите ще се превалутират в евро, без да има промяна в дължимото за февруари месец. А след това?

- Да, важният въпрос е какво ще се случи след това. Не точно следващия или по-следващия месец, а в обозримото бъдеще. И аз не бих могла да уверя хората, които имат кредити с променлив лихвен процент, че никога няма да се случи някакво събитие, което да доведе до промяна в лихвата. Така че всеки, който има договор с променлив лихвен процент или съответния референтен лихвен процент (повечето банки го прилагат), е добре да провери как се формира лихвата по него.

Обикновено лихвата се формира в по-голямата си част, може би в около 80% от случаите, въз основа на средната цена на банковия ресурс. Това означава средната лихва за конкретен период по депозити, която БНБ публикува всеки месец. Към настоящия момент тя е около 1% за спестявания в левове. Върху тази лихва банките слагат конкретна надбавка и така най-общо се стига до средната лихва по ипотечни кредити от 2.52%. В една малка част от договорите е залегнал референтен лихвен процент (РЛП), който обаче се базира на Euribor с конкретна срочност. Когато има интервенция на ЕЦБ за повишаване на лихвите, това се отразява в пряка зависимост и посока към стойността на Euribor. С други думи, когато Европейската централна банка повишава основната лихва, съответно расте и Euribor. ​Вече го видяхме преди известно време, когато имаше повишения, имаше едни доста сериозни стойности в 6- и 12-месечния  Euribor. Именно те се използват най-често в банковите договори.

А когато ЕЦБ започне да понижава своята основна лихва, съответно това ще доведе до известни спадове в стойността на индекса. Защо го казвам това? Защото ЕЦБ с цел вливане на допълнителна ликвидност в системата вероятно ще предприеме  още по-ниски лихви. Това е курсът, който банката е поела. Съответно можем да очакваме по-ниски стойности и на Euribor. Каква обаче ще бъде стойността на Euribor, когато ние приемем еврото, аз не мога да кажа.

Има и нещо друго в посока, че банките у нас може би няма да увеличат лихвите по кредити скоро след влизане в еврозоната. И това е фактът, че те ще освободят един огромен ресурс, който досега поддържаха под формата на резерви заради валутния борд. Това ще доведе до допълнителна ликвидност в самите търговски банки, която ще искат да пласират под формата на кредити. И това ще доведе до конкуренция и още по-изгодни оферти за клиентите.

- Значи няма предпоставки за притеснения, поне засега?

- Засега няма. Но бих искала да обърна внимание, че когато се взима един ипотечен кредит, това е дългосрочен ангажимент, обикновено за 25-30 години. И по-голямата част от тези заеми са с променлив лихвен процент. Това е добра новина, защото променливият е по-нисък от фиксирания. Но дори клиентът да се е договорил за фиксирана лихва, то тя е за кратък период - 3 или максимум  5 години. После отново става променлив лихвен процент. Така че, когато се взима кредит, всеки трябва да има предвид, че в някакъв момент може да се стигне до повишаване на лихвата. Дали ще стане, не се знае, но трябва да сме подготвени.

В интернет съществуват много калкулатори, на които може да се направи симулация какво се случва с вноската по конкретен заем, ако лихвата се повиши с 0.2% или 0.5%. И хората трябва да имат едно наум, за да не изпаднат в невъзможност да не могат да обслужва задълженията си. Има много такива случаи, когато физически лица взимат много кредити на ръба на възможностите си и съвсем малко увеличение на лихвата може да ги притесни.

Има още нещо специфично по отношение на банките след влизането в еврозоната. Сега в условията на валутен борд те са ограничени. Ако поемат прекалено много рискове и раздават рискови кредити, ако изпаднат в неплатежоспособност, нямат право да бъдат финансирани от БНБ или да бъдат спасявани. Това е нещо важно. Но то ще отпадне, когато влезем в еврозоната, и съответно банките ще бъдат по-агресивни, ако мога така да се изразя, по отношение на кредитирането. Именно това нещо ме навежда на мисълта, че най-вероятно няма да се пристъпи към повишаване на лихвите.

- Има ли промяна в политиката на банките при отпускане на ипотечни кредити след септември м. г.? Тогава БНБ въведени ограничения, които касаеха самоучастието и съотношението дълг/доход на кредитополучателя.

- Всъщност тези мерки нямаха за цел да охладят пазара. По-скоро прецизираха някои условия, при които да се отпускат кредити. Това, което БНБ установи от влизане в сила на мерките до момента, е минимален спад на общия обем новоотпуснати жилищни кредити с 30 милиона лева. На фона на общия обем кредити не считам, че от ограниченията има някакъв ефект. Но както казах, и целта не беше такава, защото БНБ декларира още тогава, че не се налагат сурови и по-строги мерки, защото кредитирането върви добре.

На практика имаме едно много незначително свиване на новите кредити и БНБ като цяло е доволна. Централната банка не смята да пристъпва към по-нататъшно затягане и рестрикции. Това бяха изводите, които Централната ни банка направи в своя скорошен доклад, който обследваше именно влиянието на мерките от септември 2024 г.

- А за бързите кредити какви правила важат?

- БНБ има много ограничени правомощия спрямо този сектор. Централната банка просто поддържа регистър, в който са вписани лицата, които имат право да отпускат необезпечени кредити. БНБ няма такива рестрикции по отношение на фирмите за бързи кредити. И отпускането им действително е на по-облекчен режим. Там съществуват изисквания само по отношение на тавана на годишния процент на разходите (ГПР).

Лихвите по бързите кредити се определят свободно от пазарните участници, като се спазва само законовото ограничение в Закона за потребителския кредит, че таванът на ГПР не може да надвишава 5 пъти законната лихва за забава, което значи малко над 60%.

- Какво трябва да знаят клиентите с бързи кредити след въвеждане на еврото?

- Хубавото в този случай е, че в огромната си част те са с фиксирана лихва. След влизането ни в еврозоната те ще се превалутират и при тях ще се запази законовата рамка. Тя и без това към момента е достатъчна неперфектна, ако мога така да се изразя. Разбира се, небанковите институции са си намерили начин, по който да заобикалят закона. Първо, защото този таван на ГПР не е релевантен за този вид кредитиране. Ще ви дам пример: За да се впише една фирма за бързи кредити в този таван, означава, че трябва да даде 200 лева и да вземе лихва не повече от 9 лева. Невъзможно е, този таван не е адекватно поставен! Поради тази причина голяма част от фирмите в сектора са намерили вратички - с допълнителни фирми, които са регистрирани към тях и предоставят допълнителни услуги - такса бързина, такса поръчител. Това не вярвам да се промени изцяло и след влизане в еврозоната.

Много е важно да се спомене как ще се превалутират всички кредити, независимо дали са теглени от банка или небанка. Има много спекулации по темата. Един кредит, когато е отпуснат в левове, автоматично и без допълнителна договорка с конкретната институция трябва да се превалутира по централен курс на БНБ - 1,95583 лв. зa 1 eвpo. Няма да бъде по-висок, няма как да бъде и по-нисък. Превалутирането трябва да бъде извършвано без допълнителни разходи за клиента.

Десислава Николова е експерт в анализа на банкови и небанкови финансови продукти. Автор на множество публикации и проучвания с финансова насоченост. Старши анализатор в консултантската компания "Моите пари".