Дилема с новата перла на Пловдив Обновената Градска градина се превърна в горещ картоф за властта

Реконструкцията на Дондукова градина, продължила една година, приключи и преобрази най-стария и западнал напоследък парк в новата перла на Пловдив. Кметът на район „Централен“ Георги Стаменов и неговият екип изнесоха на плещите си цялата трудоемка подготовка, за да се стигне до официалното откриване тази вечер от 19,30 часа. Районната администрация възложи проектиране, издържа тежките процедури по съгласуването на проекта в НИНКН, издейства финансиране, избра изпълнител и всеки ден зорко наблюдаваше строителството под прозорците на кметството. Затова и финалът му е съпроводен с три дни празнична еуфория - от днес до неделя включително.

Градината ще продължи да бъде една от горещите теми, които местната власт и гражданите ще си подхвърлят още дълго време. Дискусиите ​бяха отприщени по повод на идеите на Георги Стаменов - за именуването ѝ в „Иван Вазов“ и превръщането на част от ул. „Христо Г. Данов“ в пешеходна зона. И двете са посрещнати с противоречиви реакции както сред пловдивчани, така и в Общинския съвет, който ще взима решения.

Предложението за именуване на градината „Иван Вазов“

е обявено в сайта на Община Пловдив от кмета на Пловдив Костадин Димитров с цел обществено обсъждане, преди да се внесе за гласуване в местния парламент. В мотивите са посочени неоспоримите заслуги на патриарха на българската литература и годините, в които той е живеел в Пловдив. През 1867 г. Иван Вазов е записан да учи в Епархийското класно училище (днес ХГ „Св. св. Кирил и Методий“). През 1880-а се установява отново в Пловдив и следващите 6 години в града под тепетата са най-силният му творчески период. В къщата, в която живее на ул. “Бетовен“, се раждат „Епопея на забравените“, „Чичовци“, „Немили-недраги“ и още десетки от най-значимите му произведения.

Барелиеф на Иван Вазов посреща посетителите на парка. Снимка от Наташа Манева

Костадин Димитров подкрепя идеята на Стаменов, като изтъква, че „към настоящия момент няма налична документация, която да удостоверява, че градината от създаването си до днес е носела официално наименование, освен общото „Градска градина“. Това е и категоричното становище на анализаторите от Историческия музей, НБ "Иван Вазов" и Държавен архив - Пловдив.

Две групи от опозицията в местния парламент - БСП и "Възраждане", обаче декларираха несъгласието си срещу смяната на името на руския генерал-губернатор княз Дондуков-Корсаков с мотива, че паркът е създаден по негова инициатива, а историческите му заслуги са неоспорими.

По всяка вероятност мнозинството в Общинския съвет ще подкрепи новото име на градината да е „Иван Вазов“, макар че хората още дълго време ще продължат да я наричат Градската градина - така, както наричат и досега площад „Гроздов пазар“, преименуван в „22 септември“. Малцина знаят, че Градската градина, която се намира до Дома на младоженците, се назовава и Дондукова.

Дилемата - ул. "Христо Г. Данов" да стане ли пешеходна или да има достъп за коли. Снимка от Наташа Манева

Повече спорове се вихрят около

идеята ул. „Христо Г. Данов“ да стане пешеходна

в участъка от ул. „Бетовен“ до бул. „Руски“. Градоначалникът Костадин Димитров също се колебае за еднозначна подкрепа. Хубаво е да има още една пешеходна зона, въпросът е да няма пречки за квартала, но Общинският съвет ще го решава, коментира кметът.

Гласят ул. "Христо Г. Данов" за пешеходна, но по част от нея има поставени антипаркинг колчета

Заместничката му по транспорт Савина Петкова напомня, че е добре решение да се взима след обществено обсъждане. Тя отбелязва, че нито от нея, нито от ОП „Организация и контрол на транспорта“ е потърсено мнение по този сериозен въпрос.

Атанас Узунов:Раздвоен съм. Снимка от Валентина Биларева

Общинските съветници също са разделени на „за“ и „против“, както и пловдивчани. Лично аз съм раздвоен, признава чистосърдечно председателят на местния парламент Атанас Узунов от ГЕРБ. Той разказа, че в местния парламент е внесено писмо от EVN с възражение срещу затваряне на улицата точно пред тяхната сграда и с искане за 22 паркоместа, каквито ползват и в момента. "В белите градове предимство се дава на пешеходните зони, но какво прави EVN, ако ги лишим от правото да паркират?", недоумява Узунов. От живеещите и работещите в квартала има три подписки против затварянето на улицата за коли, подкрепени от над 200 граждани.

Николай Гюров, председател на групата на ПП-ДБ, адмирира идеята за пешеходна зона, като уточнява, че в коалицията не е обсъждан този въпрос, затова изразява лично мнение:

Николай Гюров: Градината стана страхотно бижу

"Инициативата на Георги Стаменов е повече от страхотна

Видях улицата, тя се е превърнала в едно бижу и би било грехота тя да не е част от пешеходната зона. Аз осъзнавам, че това ще доведе до известни трудности за гражданите, които живеят и работят в района, но увеличаването на потока от хора ще бъде по-добре за бизнеса“.

Георги Титюков от „Съединени за Пловдив“ по принцип одобрява разширението на пешеходната зона, но уточнява, че за това би трябвало да има цялостна концепция. „Пешеходната зона на ул. „Христо Г. Данов“ ще създаде повече проблеми, отколкото да даде положителен ефект. Целият трафик, който се движи за бул. „Шести септември“ и Герджика, ще се прехвърли на тясната ул. „Бетовен“ и светофара на „Шести септември“, където и без това е много натоварено“, предупреждава бившият зам.-кмет, по чиято инициатива беше изготвен проект за 48 км велоалеи като алтернатива на автомобили.

Според Борислав Инчев от „Браво, Пловдив“ трябва да се чуят повече мнения.

Борислав Инчев на една от сесиите. Снимка от Валентина Биларева

Идеята ми допада, но не бива да се пришпорват нещата

Редно е да се обсъдят всички минуси и плюсове и да се взима решение, когато сме убедени, че ще има полза. Дебатът тече и трябва да се чуят аргументи „за“ и „против“, включително чрез обществено обсъждане и анкети - форма, която не използваме достатъчно добре. Да се обобщят тези данни и тогава да се внася за решение в Общинския съвет. Когато се подходи професионално и експертно, ще се стигне до правилно решение. Един управленец трябва да вижда нещата в перспектива за 3, 5, 15, 30 години напред. Ако се вземе такова решение, трябва преди това да сме убедени, че ще стане като "Капана" - пешеходно движение, без да се възпрепятстват работещите и живеещите“, препоръчва Борислав Инчев, бивш кмет на район „Южен“.

Три дни празненства за откриването на парка

Около централния фонтан тази вечер ще има концерт. Снимка от Наташа Манева

Церемонията по откриването ще се състои тази вечер от 19,30 часа на централната алея в градината на ул. „Христо Г. Данов“. Кметовете на Пловдив и район "Централен" Костадин Димитров и Георги Стаменов ще прережат лентата на едно от любимите места на пловдивчани. Поканени на събитието са представители на различни регионални и национални институции, както и всички граждани.

Държавна опера - Пловдив ще стартира същата вечер тридневните културни събития със специален концерт с изпълнения на популярни теми от репертоара си. Солисти ще са Алпер Юнлютюрк, Август Методиев, Вера Гиргинова, Марк Фаулър. На рояла е Цветомира Цонева. Ще чуем и любимата цигулка на пловдивската публика от ръцете на концертмайстора на операта Мичо Димитров. Сценичен фон на вечерното откриване ще са дърветата, старият чинар и водните огледала, които ще оживеят в мапинг инсталация, поверена на визуалния артист Петко Танчев. В петък по случай финала на реконструкцията на парка Природонаучният музей ще работи с удължено работно време до 19 часа.

Посетителите ще видят и съпътстващата събитието изложба „Квартал 178. Старият център на Пловдив“, а също така и маратон от концерти, включително на Биг Бенд Пловдив, игри и забавления за деца в почивните дни.

Три двойки ще сключат брак утре и в неделя в градината, впечатлени от новата ѝ визия.

За 5 милиона лева Фонтани с видеонаблюдение вместо подлез и зоопарк

Така изглеждаше централната алея на градината преди ремонта. Снимка от Наташа Манев

Донудковата, или Градската градина имаше късмет преди три години най-после да получи финансиране за основен ремонт, след като в предишния мандат ненадейно се освободиха пари от договорения банков заем. С решение на ОбС за парка бяха гласувани 3 671 713 лева, за прилежащата зона - още 717 720 лева. Това стана, след като протести бутнаха проекта за пробива до Водната палата, за който толкова много настояваше тогавашният кмет Здравко Димитров, а общественото обсъждане бойкотира и завършването на зоопарка. Реконструкцията на парка беше предпочетена, защото кметът на район "Централен" Георги Стаменов имаше готов работен проект още от 2018 г., а за зоологическата градина такъв нямаше. 

Зеленото бижу и прилежащата зона струват около 5 млн. лева. Едновременно с реконструкцията на най-стария парк в Пловдив, обявен за паметник на градинското изкуство, бяха обновени тротоарите на бул. Шести септември", ул. "Бетовен", ул. „Цар Калоян“ и площадът пред Дома на младоженците. На част от ул. "Христо Г. Данов" смениха стария асфалт с павета и изравниха пътното платно с тротоарите, готови за пешеходна зона. Общинският съвет ще реши, ако не одобри идеята, ще поставим антипаркинг колчета, каза Стаменов. Около бул. "Руски" и сега има сложени такива.

По този начин изглежда сега. Снимка от Наташа Манева

Проектът е изпълнен от "Консорциум Дондукова градина“, в който участват фирми „Рестстрой“ и „Ай ди ел” ЕООД. Разбитата настилка и старите фонтани бяха премахнати. Строителите изградиха нови пешеходни алеи, при входа откъм ул. „Христо Г. Данов” блика сухият фонтан, още един по-малък е до Дома на младоженците, а най-големият е в средата, където преди се засаждаха цветя.

За водните атракции са монтирани помпи. Водата ще се обработва с химикали и ще се пречиства, за да не позеленява. Вместо двете стари детски площадки малчуганите ще играят на една, но голяма, с площ 700 кв. м, със съвременни и безопасни катерушки откъм ул. "Бетовен".

Георги Стаменов по време на строителните работи с шефа на строителната фирма Михаил Иванов

Алеите, които се разклоняват от центъра на парка като лъчове, са оформени с гранитни бордюри. От гранит е и настилката в парка, като е използван и паваж. Естествените материали са заложени в проекта, изготвен от колектив с ръководител ландшафтен архитект Станимир Шаламанов и одобрен от НИНКН, тъй като градината е паметник на парковото изкуство. Навсякъде е прекарана поливна система, подменена е ВиК мрежата.

Болните и изсъхнали дървета и храсти са изрязани. Вместо тях е засадена нова растителност, райграс и цветя, сложени са пейки и кошчета, монтирани са нови електрически стълбове и лампи, произведени по индивидуален проект, а също и видеонаблюдение.

Опозицията контра за преименуването, искат княз Дондуков за почетен гражданин

Общинските съветници от БСП настояват да се запази името Дондукова градина на най-стария парк в ПловдивСнимка от Наташа Манева

Общинските съветници от БСП и "Възраждане" са против преименуването на Дондуковата градина в „Иван Вазов”. „Настояваме и занапред Градската градина на Пловдив да се нарича „Дондукова“ - на нейния вдъхновител, съгласно народната памет”, твърдят в декларацията си инж. Калин Милчев; арх. Костадин Палазов; Минка Сърнешка и Илия Гатев от групата "БСП за България".

Съветниците подчертават, че безрезервно споделят огромната признателност към заслугите на един от най-забележителните ни творци - поета и писателя Иван Вазов. "Името на патриарха на българската литература изпълва с признателност всяко българско сърце. Творбите на Иван Вазов „Под игото“, „Немили-недраги“, „Аз съм българче“ и много други възпитаваха поколения на патриотизъм и родолюбие”, изтъкват от групата.

Те обаче посочват, че не по-малка е признателността на българския народ и към доблестните войни и офицери, спомогнали за Освобождението на България и възкръсването на Третата българска държава. „Градината носи името на своя главен вдъхновител - временно изпълняващия длъжността генерал-губернатор на Санстефанска България княз ген. Дондуков-Корсаков, участник в Руско-турската война (1877-1878) и създаването на Княжество България", акцентират съветниците. Те напомнят, че по-късно княз Дондуков е назначен за императорски комисар в България и ръководител на Временното руско управление, подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на Берлинския конгрес, участва в работата на Учредителното събрание и приемането на Търновската конституция.

"Дондуковата градина е не само парк в сърцето на града, тя и физически израз за поколенческа благодарност! Неслучайно там са и паметниците на Иван Вазов, капитан Александър Бураго, Захари Стоянов, а в непосредствена близост, до площад „Цар Калоян“ и паметникът на Благодарността за спасяването на българските евреи. Без да заменяме или противопоставяме отделни исторически личности, нека запазим емблематичния родолюбив пловдивски дух на признателност, толерантност и отдадем почит всекиму, спомогнал за изграждането на държавността и на духа български", приканват съветниците от опозицията.

От "БСП" отбелязват, че Община Пловдив и кметството на район „Централен“ са положили огромни усилия и са възвърнали блясъка на Първия обществен парк у нас след Освобождението - Градската градина. "За това ние като граждани благодарим. Смятаме, че не е удачно този факт да се използва за изместване на фокуса от важните въпроси пред обществото и не е необходимо той да се украсява допълнително с никому необходими преименувания", подчертават Калин Милчев и неговите колеги от групата.

Съветниците от "Възраждане" също декларират категоричното си несъгласие с преименуването на най-стария парк, като наричат княз Дондуков-Корсаков една от светлите личности за българската история. Те ще внесат предложение в Общинския съвет княз Дондуков да бъде удостоен посмъртно със звание "Почетен гражданин на град Пловдив", за да се противопоставят на подмяната и пренаписване на българската история.

"Именно Дондуков инициира създаването и изграждането на Дондуковата градина, която бързо се превръща в любимо място за творци, артисти и общественици и с право носи името му. Опитът да се омаловажи, преиначи и забрави неговото дело е поредното поругаване на българската историческа памет и родствена и културна принадлежност. Паметта на личността, която участва в Учредителното събрание на Търновската конституция и която се застъпва за българския народ по всевъзможен начин, ще бъде дадена в жертва на евтина политическа пропаганда и манипулация", считат от "Възраждане". 

Историци: Длъжници сме на Иван Вазов, да му отдадем заслуженото

Наташа Костадинова и Георги Стаменов представят изложбата за историята на градината

Най-старият парк в Пловдив, който се намира до Дома на младоженците, няма официално име и във всички документи се споменава като Градска градина. Историческите данни обаче потвърждават, че има всички основания тя да бъде кръстена „Иван Вазов”. Това мнение споделиха вчера пред медиите Наташа Костадинова, началник на Държавен архив - Пловдив, и Петко Георгиев, главен библиотекар на НБ „Иван Вазов”. На централната алея е подредена изложба, подготвена от Историческия музей, НБ „Иван Вазов” и Държавния архив по повод на предстоящото откриване на градината тази вечер. Изложбата може да се разглежда най-малко още две седмици.

„От множество документи, открити в Държавния архив, например плановете на града и скици, името на парка винаги е било Градска градина”, каза Наташа Костадинова. Петко Георгиев обясни, че са направили научно-историческо

проучване, което доказва, че на практика паркът няма име.

„Любопитен е фактът, че през 1978 г. се е състояла голяма научно-техническа конференция, посветена на 100-годишнината на благоустройството и паркоустройството в България. В „Отечествен глас" се появява по този повод публикация, в която се съобщава, че някога градината се е наричала Дондукова. Не намерихме никакви материали в доказателство на тази теза”, сподели Петко Георгиев.

Името Дондукова градина се появява през 1991-1992 г., без да е дадено официално. „Няма нито един документ, според който градината има име. Първото място, в което тя се споменава като Дондукова, е стихотворение на Иван Вазов в стихосбирка „Поля и гори”, която излиза през 1884 г., и ние сме го включили в изложбата. Посветена е на най-голямото дърво, което му е направило впечатление още като ученик и по-късно, при завръщането му в Пловдив. Той пише, че това дърво още стои и можете да го видите в Княз Дондуковата градина”, обясни Петко Георгиев.

Писателят се е любувал на красивия бряст от балкона на къщата си на ул. „Бетовен”, срещу градината. Иван Вазов е закупил къщата през 1883 г., в която отново се завръща, гледа с умиление на брястовете в градината и как се разхожда пловдивският хайлайф. Неслучайно тук е най-благотворният период от творчеството му, допълни Наташа Костадинова. Кориците на „Немили-недраги” и „Епопея на забравените” също са част от изложбата.

По-късно

Общината се опитала да откупи къщата и да я превърне в музей на писателя,

но тогавашният ѝ собственик отказал и тя била съборена.

„Длъжници сме на Иван Вазов. Един път, по повод на 25-годишнината от творческата му дейност, вестник „Стара планина” излиза с голяма статия как в цяла България ще бъде отбелязано това честване през 1895 г. Пише, че Пловдивската община е взела решение да му подари сребърна мастилница с писало, която ще му връчат в София, а улица "Бетовен", на която е била къщата, ще се казва „Иван Вазов”. Не знаем дали мастилницата е била подарена, но улицата не беше именувана в негова чест 

Петко Георгиев: Градината няма официално име, да я именуваме "Иван Вазов"

Втори път, през 1929 г., когато откриват паметната плоча и на което събитие идва неговият брат генерал Вазов, има голямо шествие, армия, духова музика. Градската управа излиза на балкона и обявява, че ще откупи къщата и ще направи музей на Вазов. И това не се е случило. 

Третия път било обещано да му се направи паметник в градината, но скулпторът иска много пари - 300 000 лева, Общината не ги дава и през 1943 г. плаща 180 000 лева. Мина Иванов прави много хубав бюст-паметник от черен гранит, който поставят на южния вход на градината и който след това е откраднат. На негово място сега има барелеф”, описа бледите опити на признателност към Иван Вазов главният библиотекар.

Той допълни още, че романът, завещан на библиотеката, не е издаден, а по-късно е взет в София по повод на разкриването на къща музей в памет на писателя. От библиотеката са взети негови ръкописи, както и портрет.