Проф. д.и.н. Димитър Йончев, специалист по национална сигурност, преподавател в НБУ
Най-важното не са позиционни боеве с много модерна военна техника, които се водят в Украйна, а в това, че целият този конфликт се вписва в много по-големи рамки - политически, геополитически. И за съжаление, многобройните жертви са заложници на по-голяма игра.
Този конфликт не е локален и ще зависи от конфигурация в света, която може да се появи към края на годината. Дотогава най-вероятно нещата в Украйна ще продължат по този начин, с изпълнение на локални задачи - да спасяват флота си, да си върнат и Харков.
Наблюдаваме и пропагандна медийна война в огромен мащаб, на напълно противоположни гледни точки. И от двете страни истината е пожертвана в интерес на целите, в резултат на което широката публика е безжалостно дезинформирана.
Със санкциите на Запада Русия беше тласната да вдигне на крака могъща военна индустрия,
да мине от суровинна към технологизирана икономика. Въпросът не е дали ще победи Украйна, или не, конфликтът има символично значение за колективния Запад - Украйна не бива за губи, защото губи Западът. Истината е, че именно санкциите на Запада върнаха Русия на международната сцена.
Но е глупаво да се смята, че руснаците имат желание да вземат цяла Европа. Първо, за това са нужни огромни ресурси, с каквито Русия не разполага. А е и безсмислено Москва да тръгне срещу Европа, с което да настрои срещу себе си останалия свят. Исканията на Путин бяха да не се милитаризира Украйна и да няма натовски държави до неговите граници. Това е естествено, защото Русия се чувства застрашена. Както биха се чувствали и САЩ, ако около границите им се разположат враждебни войски.
А България се държи в конфликта като Вазовия герой Иванчо Йотата - ако пискюлът е наляво, сме със султана, ако е надясно - с казаците. Имаме и примера на Бай Ганьо - може да е и с тия, и с другите, в зависимост от интереса. По времето на социализма бяхме в зоната на българо-съветската дружба, сега сме в Атлантическия клуб. Нямаме трудности къде ще сме в зависимост от интереса.
Но сме близко до конфликта и не трябва да си затваряме очите за опасностите
Има напрежения, включително в Черно море, където събитията в момента са под контрола на Великобритания, а Турция не иска да влезе в тази игра и спазва контрола върху Проливите.
Нека имаме едно наум, че критична липса на хора за фронта в Украйна може да доведе до експедиционни корпуси, до вкарване на други участници там, това може да стане доста тревожно за нас - да участваме в някакви фронтови формирования, да засилим подкрепата с оръжие. А ние и без това сме ангажирани в конфликта - в завзетите от руснаците позиции в Авдеевка има сандъци с оръжия, произведени у нас.
Най-оптимистичният сценарий е за поне още година военни действия. Този военен конфликт няма да има устойчиво решение, ако големите сили не се договорят. Реалистичният финал на конфликта е да се намери някакво неустойчиво равновесие между Русия и Украйна. Но Украйна няма да бъде страната, която ще решава. Ще решават най-вероятно колективният Запад, най-вече САЩ, и Русия.
В традиционния смисъл победител в конфликта няма да има. Чисто военно няма да има завоюване на Украйна, повече от сигурен съм. Решението не е в конкретния конфликт, а в световното равновесие.
Възникването на алтернативен център около формациите БРИКС, ШОС показаха, че Третият свят не е толкова пасивен. И Китай не е толкова далече от събитията. Това е сигнал, че се нуждаем от ново световно равновесие. Но светът още не е толкова зле, не е толкова луд, за да се самоунищожи с ядрен конфликт.
Но явно установяването на нов полицентричен свят, с повече разнообразие би бил по-подходящ за съвременните условия от досегашния. Очевидно сме влезли в т.нар. зона на бифуркация, откъдето връщане назад няма.
– Какво означава със скоростта на светлината? – Да успееш да извадиш шише бира от хладилника, преди лампичката да светне!
още вицове