Днес се ходи на гости на кумовете и трохите не се хвърлят, къпят се зетьовете и се играе нямо хоро

Ивановден е вторият от цикъл от три дни, който завършва с Бабинден постарому. Ивановден е вторият ден, който продължава практиките с очистване с водата и той е много известен с побратимяването или съратличеството, както се нарича в някои райони. Това каза пред "Фокус" етнологът Грозделина Георгиева, уредник в Регионален етнографски музей в Пловдив. Мъжете в този ден си правят сродяване между родовете.
"Много често се събират двама или трима мъже, които са в силата си и са водачите в рода, които да сродят своите родове за поколения напред. Една от практиките е да стъпват с бос крак в жарава и след това отпиват по три глътки вино, опасват ги отново с червен мъжки пояс и ядат от една обща пита, като се захранват по този начин заедно. Така скрепяват своето родство и след това изпълняват три ритуални танца. Единият от тях правят жените, така наречената "чепня", след това играят мъжете на танц наречен "чер пипер" и накрая всички се събират заедно, мъже и жени, и играят нямо хоро всички заедно. Така обвързват родовете в свещен съюз и се побратимяват, а жените са посестрими. И съответно тези хора се считат с по-силна връзка, отколкото роднинската. Те се застъпват, помагат си всячески, поколения напред се водят в силен съюз", разказа Георгиева.

Друго важно нещо на Ивановден това е кумството. Ходи се на гости на кумовете, както и на побратимите. Отново има ритуална трапеза, която вече не е постна, а е и със свински ребра със зеле, с боб, с ошав, баница – всички обичайни неща, които се сервират на една народна богата трапеза. Трохите от трапезата не се изхвърлят, а се дават на кокошките, за да снасят повече. Слагат се и на добитъка в храната, за да се закърмят.

"А от трапезата нищо не се оставя наяве, както е прието на Бъдни вечер, когато се оставя за мъртъвците, а тук се изяжда всичко до последно, за да се осигури бъдещия берекет в новата година", добави етнологът.
Ивановден е вторият цикъл, при който поредно се къпят младите мъже, зетьовете, аратлийците, побратимените.
Грозделина Георгиева разказа още, че от Йорданов ден в някои райони започва това ритуално къпане. И който не иска да го изкъпят в студените води, се откупува с пари. Иначе го поръсват със светена вода само. А на Ивановден това е абсолютно общоприето, особено именниците и младите зетьове задължително да се изкъпват. А на третият ден, когато е Бабинден, вече се водят за къпане старите акушерки и баби.
Много силно е запазено вярването у българина за ловенето на кръста, или за очистителната сила на водата. И независимо какъв студ е, все повече набира популярност този ритуал - да се хвърлят за кръста, защото всеки вярва, че ще е здрав през цялата година. Че който улови кръста, ще вземе здравето и за цялото си семейство и късмета ще носи в дома.
"Другото, което се спазва все по-вече и което е популярно у нас, е вярата, че на 5-и срещу 6-и януари небето се отваря и кой каквото си пожелая, чудото ще го застигне и ще му се сбъднат всички желания и искания. Тези неща са много силни във вярата ни. Другото, което продължава да се вярвае, че водата е изключително силна, това е най-силната вода. Даже и църквата го прокламира, че йордановската вода е най-силната лечебна вода от всички други води, които се освещават на различните празници, и че тази вода е лечебна. Ако имаш болен човек в къщи, дали ще му дадеш да я приема вътрешно, дали ще го измиеш с нея, тя върши чудеса и лекува", каза още етнологът.

"Савойниците са в места, където не е имало, както се знае и до ден-днешен, не навсякъде има свещеници, а си представете в миналото колко по-малко има такива обучени свещеници или черкви навсякъде. Значи, вярата е тази, че трябва водата да сложи край на мръсните дни, вярата за очистителната сила на водата. И съответно чисто момиче замества свещеното лице в случая.
Прекадяването на къщата е още едно затвърждаване на ритуала домът да е очистен и да е запазен от злото. Защото много силно се вярва, че в прехода между двете години настъпва хаоса и всички зли и демонични същества излизат наяве. Нашите предци страшно са се пазели от тях – не са излизали по никакъв начин по тъмно, на младите родилки въобще не са им позволявали да излизат. И ако нещо се наложи да излезе повънка, са взимали предохранителни мерки – дали метал, горено желязо, дали ще е чесън, нещо, от което злите сили се плащат. Човекът е бил вечно от другата страна и във война с тъмното и непознатото", добави Грозделина Георгиева.
По мнението й, тези обичаи се спазват и днес, някои ритуали започват дори да се възвръщат. Това се отнася особено за къпането на зетьовете, мъжките хора. Всичко това се вижда и в днешно време и все повече става масово.

Всеки момент е важен! Последвайте ни ви , за да сте в крак с темите на деня