Доц. Стойчо Стойчев, политолог: Още една лява формация може да скочи в новия парламент

-  Доц. Стойчев, каква ще е кампанията за 50-ия парламент? Какво може да привлече хората, уморени от серия избори в последните години?

- Според резултатите от социологически проучвания кампанията няма да се отрази нито върху активността, нито върху намерението да се гласува за политическите партии. Т.е. до голяма степен партийните предпочитания на хората са формирани, което се обяснява с факта, че се намираме в перманентна кампания. 

А и много често има избори в последните три години и на този фон е много трудно в рамките на едномесечна кампания да се промени нещо. Може би политическите сили ще апелират към по-голяма мобилизация на собствените си електорати, ще говорят само на хората, които са им симпатизанти.

Всички избори от 2021 г. насам се характеризират с това, че партиите говорят основно на привържениците си и не търсят разширяване на електоралната си подкрепа. А това предопределя и поведението на партиите по време на кампании - по-радикално говорене, по-остра конфронтация, влизане в сблъсъци.

Това ще бъде характерно и за тази кампания. 

- Има ли изненади в листите? Ще могат ли подбраните лица в тях да привлекат избиратели? 

- Всички партии се опитват в момента да реализират основните си партийни фигури и лица, да ги задържат в нашия парламент или в Европарламента. Това е обикновено стратегия за партии, които нямат перспектива да формират управление. Когато една партия има шанс да спечели изборите и със сигурност да участва в следващото управление, обикновено може да си позволи да включи нови хора в листите, защото знае, че основните <210> фигури ще бъдат в кабинета или на други позиции в изпълнителната власт. 

Това, че в момента всички партии номинират тези свои основни разпознаваеми фигури, някои дори се презастраховат с по две водачески места, означава, че на практика, неяснотата е много голяма.

Трудно може да се каже, че през листите се търси нещо друго, освен да се подсигурят основни политически лица и фигури. Има и такива, които се слагат, за да „дърпат“ листите, като Ицо Хазарта, който до голяма степен е разпознаваемо лице на ПП.

Впрочем на евродепутатството може да се гледа и като на добре платено и престижно заточение. Виждаме, че и съпредседателят на ДПС Джевдет Чакъров е номиниран за евродепутат.

Струва ми се, че трудно ще се търпят двамата председатели с Делян Пеевски на един терен в София. И може би стратегията е единият да отиде в Брюксел, а другият да ръководи тук нещата.

- Как ще коментирате нашествието на толкова парашутисти в листите, включително в Пловдив? Означава ли спускането отгоре на хора в листите, че за избирателите вече лидерите олицетворяват партиите? 

- Зависи от партията. Ясно е, че ГЕРБ до голяма степен е лидерска партия, която се идентифицира с Бойко Борисов. И това, че той така е подредил нещата, би трябвало да не е голям проблем за симпатизантите на ГЕРБ.

Разбира се, активът на местно равнище може да бъде демотивиран да работи, но е възможно да е ангажиран в местната власт след успеха на ГЕРБ на местните избори и да не искат на тоя етап да се ангажират с националния вот. Още повече на парламентарни избори нещата са несигурни - не е ясно колко дълго ще си депутат,  докато общинският съветник има по-дълга перспектива, сигурни четири години. 

Що се отнася до Цвета Караянчева - ГЕРБ правят реверанс към нея като водач на листата в Пловдив-област. На предишни избори тя не успяваше да влезе в парламента като кандидат от Кърджали. А бившият председател на СОС Георги Георгиев най-вероятно ще бъде избран от 23-ти МИР-София. 

Но това не означава, че местни хора няма да могат да бъдат избрани за депутати.    

А що се отнася до парашутистите в БСП - там намалява и банката с кандидати и няма гаранции, че всички водачи на листи ще влязат. А това до голяма степен демотивира много хора с позиции, които, естествено, очакват да са поставени на избираемо депутатско място. Партии, които не могат да гарантират място в парламента на всичките си водачи на листи, обикновено нямат и достатъчно желаещи да бъдат включени в листите. 

- Неизбежно ли ПП-ДБ ще са най-губещи, или ще успеят да избегнат сериозен срив?

- Ясно е, че ПП-ДБ ще загубят електорална подкрепа, но голям срив за тях ще бъде, ако например ДПС или "Възраждане" ги изпреварят по резултат. Ако ПП-ДБ са трети, това за тях ще е доста неприятно, макар че може и да нямат такъв голям отлив като гласове. 10 процента от гласовете при 2.5 милиона очаквана активност са 250 000 души. На предишните избори ПП-ДБ имаха 619 000 гласа. Ако паднат на 250-300 000 души, възможно е да се окажат под "Възраждане" и ДПС.

За ПП-ДБ ще е голяма загуба, ако се окажат трети или четвърти на вота на 9 юни. Като нетен резултат ще е трудно да бъде отчетена някаква драстична загуба поради наличието на много субекти в това обединение.  Преди създаването на ПП само ДБ имаха потенциално към 300 000 гласа. Ако паднат под тоя резултат, вече се появява проблем за оцеляването на обединението. И е възможно ДБ да започнат да мислят за алтернативни варианти. 

- ГЕРБ ще са първи, но без възможност за самостоятелно управление. Какви са вариантите им след изборите? 

- Със сигурност няма да имат достатъчно гласове, за да управляват сами. Но дори да направят експертно правителство на малцинството, нещо като кабинета "Габровски", пак ще им се наложи да търсят подкрепа поне от още две партии за такъв кабинет. Много малко вероятно е да успеят ГЕРБ и още една партия, която и да е, да имат достатъчно депутати, за да си гарантират мнозинство в парламента.

След като видим резултатите от изборите, ще можем да кажем каква ще е формулата - дали ще е коалиционно управление или правителство на малцинството в някакъв формат. Май само този вариант не сме играли в последните три години.  

Не е напълно изключена и сглобка 2 на ГЕРБ и ПП-ДБ, но зависи какъв ще е резултатът на ПП-ДБ на изборите и какви ще са исканията им, които до голяма степен се разминават с капацитета и парламентарната сила, които имат.  Те винаги искат повече. 

Много по-вероятно е обаче да не им се даде това, което искат. 

-  Ако ДПС успеят да се преборят за второ място, можем ли да очакваме да влязат и официално във властта?  

- Зависи кой ще е третият партньор, възможно е да е нужен и четвърти. Но не вярвам да има явна коалиция само между ГЕРБ и ДПС - дори да имат достатъчно депутати. Което впрочем е малко вероятно ​- да имат  около 1 милион гласа, ако 2.5 милиона отидат до урните.

Според социологическите проучвания има спад при ПП-ДБ, но ГЕРБ остават на същите нива.  

-  Ще доведе ли до още една лява формация в парламента роенето вляво, което наблюдаваме?

- Много е вероятно „Солидарна България“ на Ваня Григорова да успее да премине 4-процентовата бариера. Българската избирателна система е такава, че позволява, особено при сегашната фрагментация, между 6 и 8 партии да влизат в парламента. Зависи от избира​телнат​а активност и от това как ще се разпределят гласовете между тия малки формации, които са около бариерата. Обикновено няколко хиляди гласа решават влиза или не в парламента една формация.

Голяма фрагментация имаше преди време и при националистическия вот с ВМРО, "Атака" и НФСБ, докато в момента "Възраждане" е иззело изцяло това пространство. Малко трудно ще се случи същото в лявото, тъй като БСП е много институционализирана партия и би било трудно да бъде изтрита.  Това означава, че няма да има един субект в лявото в парламента. Може да са два и по-вероятно е вторият да е формацията на Григорова, а не "Левицата".

Разбира се, в един момент те могат да тръгнат към обединение, защото са били заедно и преди. Възможно е в бъдещ момент да потърсят обединение и с БСП, както някога имаше "Коалиция за България", която включваше десет и повече малки партии, на чиито лидери гарантираше избираеми места в листите.

Но това беше във времената, когато БСП имаше 60-70 депутати. 

В сегашната ситуация, а и при лидерството на Корнелия Нинова, трябва да минат вероятно още години, преди да се тръгне към консолидация вляво.

- Откъде ще дърпат гласове "Солидарна България" и "Левицата"?

-  Толкова е опоскана електорално БСП, че много трудно Ваня Григорова или Мая Манолова ще извлекат хора от останалите в партията хардлайнери. Но дори те биха изменили на БСП, ако президентът излезе с негова собствена партия. Той е много по-силно разпознаваем като алтернативен лидер на Нинова в лявото. Но към този момент той се въздържа от такива ходове.

Сега вероятно Нинова ще запази гласовете, които има, защото избирателите на БСП трудно биха могли да бъдат привлечени да гласуват за други проекти.

- Имат ли "Възраждане" шанс за сериозен скок заради евроскептичния вот?

- Най-вероятно ще ги видим в досегашните граници. Не вярвам да имат по-голям потенциал от 250-300 000 души.

- Ако се проточи договарянето на стабилно мнозинство след изборите, колко може да се удължи мандатът на служебния кабинет?

- Така или иначе, президентът трябва да издаде нов указ за нов премиер, да мине нова процедура по съгласуване с партиите. Но ако няма големи драми в отношенията между Главчев и президента, има голяма вероятност, при невъзможност да се излъчи редовен кабинет в новото НС, Димитър Главчев да продължи да е премиер, с известни промени в състава на МС. Това е доста реалистично - поне до есента да бъде премиер г-н Главчев.

- Има ли риск да влезем в нова изборна спирала?

- Ако партиите не успеят да съставят мнозинство, е много възможно да има парламентарни избори през есента. И парламентът, който ще се излъчи чрез тях, вече ще успее да формира кабинет. 

ВИЗИТКА  

Доц. Стойчо Стойчев е завършил политология в Централния европейски университет в Будапеща. Преподава „Анализ на политически риск“ в Катедра „Политология“ на Софийския университет. Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ). Изследванията му са в областта на политическия риск, корупцията, организираната и битовата престъпност.