Единайсетокласникът Никола Бобоков: Да помогнем на младите украинци, които учат и искат да останат в България

Благотворителна инициатива “Помогни на младежи от Украйна“, свързана с набиране на средства за подпомагане на обучаващи се в България украинци, стартира на 24 април. Кампанията ще продължи до 24 май.

Инициативата се организира от единайсетокласника от Американския колеж в София Никола Бобоков, Почетното ​консулство на Украйна в Русе и Сдружението на украинските организации в България „Мати Украйна“. Събраните дарения ще се разпределят към нуждаещите се във всички украински образователни центрове в България. Домакини на старта на кампанията са Софийската градска ​художествена галерия, художникът Греди Асса и неговата юбилейна изложба „Пътувания“. По темата разговаряме с Никола Бобоков - син на пловдивчанката Христина Бобокова, съпруга на предприемача Пламен Бобоков. 

- Никола, каква е каузата, която инициираш?

- Каузата „Помогни на младежи от Украйна“ е с основен фокус подпомагането на млади украинци, които учат в България и искат да останат тук. Така ще продължат обучението, квалификацията и образованието си. Идеята е и да се подпомогне образованието на деца от многодетни семейства, деца със специални образователни потребности, за които са необходими специфични условия и грижи, както и всеки подрастващ, който има нужда от подкрепа в адаптацията си. Кампанията стартира на 24 април и ще продължи един месец  - до 24 май.  

За случая бе организирано специално събитие, на което се разясниха всички детайли по кампанията. Аз съм основен инициатор, заедно с организаторите Почетното консулство на Украйна в Русе и Сдружението на украинските общности в България „Мати Украйна“. Патрон на каузата е Нейно Превъзходителство посланикът на Украйна в България г-жа Олеся Илашчук, за чието внимание и подкрепа съм изключително благодарен. Благодаря много на всички, които ме подкрепиха в тази инициатива, а също и на тези, които предстои да го направят.

- Кога и как се зароди точно идеята за тази инициатива?

- Идеята дойде, когато се подготвях за кандидатстването ​си в ​университет през миналата година. Съзнавам, че това е доста сложен и труден избор за всеки един гимназист, тъй като до голяма степен предопределя бъдещото развитие на човека. Тогава прочетох в социалните мрежи за много лични съдби и проблеми, съпътстващи кандидатстването на украински младежи в Пловдивския университет, за високите такси и непосилните за семействата им средства за подготовка, адаптация към средата и издръжка. Дадох си сметка, че когато бягаш от война и въпросът касае чисто физическото оцеляване, първото нещо, което жертваш, са твоите мечти. 

Всичко това провокира интереса ми и се заех по-задълбочено да проучвам темата. Така разбрах, че условията за кандидатстване във висши учебни заведения на украинците с български произход са приравнени на тези за всички българи. За останалите обаче в сила са предвидените условия за студенти от страни извън Европейския съюз и заплащането на значително по-високи такси. Всичк​о това звучи твърде обезпокояващо, тъй като въпросът с таксите е само брънка във веригата на адаптацията, социалната интеграция и усещането за сигурност - все сложни, но безспорно необходими процеси, към които обществото ни не бива да остава безучастно. Омбудсманът Диана Ковачева също обръща внимание на този проблем, като предлага да се направят законодателни промени, свързани с подпомагането на украинските граждани в наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища.  Затова реших, че подемането на кауза, която отново повдига темата за промяна в Закона за приема във ​висшите учебни заведения и въобще подпомагане на обучението и образованието на деца емигранти и учащи е правилна.  

Никола с Олена Коцева - председател на Сдружение "Мати Украйна"

- Има ли решение на този проблем?

- Да, вече имаме първите добри резултати. Седмица преди началото на кампанията се гласува на първо четене поправка в Закона за ​висшите учебни заведения, а ден преди самия старт - и на второ четене. Смятам, че това е огромен успех​, но не и съвсем достатъчен, тъй като все още остава отворен въпросът за подпомагане на образованието на много украински деца от многодетни семейства и такива със специални образователни потребности. Идеята е това законодателно решение да облекчи много от семействата, решили да останат в България. Това може би са нашите бъдещи колеги, съседи, работници или работодатели дори. Разбира се, у нас има също много неясноти, поради предстоящите извънредни парламентарни избори, и така много процеси се бавят. Затова считам обаче, че всяка една допълнителна финансова подкрепа би била навременна и в голяма помощ за децата, учащите и бъдещите студенти.

- С какво проблемите на децата от Украйна те провокираха?

- Провокацията е комплексна, тъй като в момента живеем в безпрецедентна ситуация на война в Украйна и сложна геополитическа обстановка на множество тлеещи и реално изявено конфликти по света. В тях най-вече страда цивилното население, децата и жените, възрастните хора - тези, от които трудно нещо зависи, но пък те са силно зависими от обстановката. Анализирайки ситуацията на украинците, търсещи убежище в България, разбрах, че и сред тях има много ученици, които са на важен кръстопът в живота си, също като мен. Научих също за множеството проблеми на децата емигранти от многодетни семейства, на тези без родители, пристигнали със своите баби и дядовци, за децата емигранти със специални образователни потребности, за които като че ли по-малко се говори… Отделно, много подрастващи имат нужда от чисто човешка подкрепа поради факта, че са далеч от дома си, приятелите, своите училища и среда. Това е голяма психологическа травма за всеки юноша. Заради войната бежанците в учебна възраст в България са хиляди. Техният живот започва в нови, непознати условия, свързани със страхове и неудобства, най-малко от непознатите за тях език и култура. Затова вярвам, че украинските деца и младежи имат нужда от подкрепа. 

- Защо избра Софийската градска галерия за начало на кампанията?

- Мисля, че всяка кампания трябва да носи оптимизъм и в този смисъл допирната точка между образование и култура определено се пресичат в галерията, чрез изкуството. Отделно, в момента е юбилейната изложба на художника Греди Асса, озаглавена „Пътувания“. Тя определено е препратка към темата за глобалното движение на хората, както художникът сам се изразява за „скитането по света“, миграцията, емиграцията, адаптацията, дори инвазията. Изложбата е едно пътешествие през пейзажи - градски, природни и душевни. Благодаря изключително много на Греди Асса за партньорството му. 

Много интересен факт е, че преди седмица се откри 60-ото издание на Венецианското ​биенале за изкуствата. Мотото тази година е „Чужденци навсякъде“! Това не е случаен избор, а реално отражение на действителността, в която живеем, в която трябва да се научим на съпричастност и толерантност.

Никола с посланика на Украйна Олеся Иляшчук

- Разкажи нещо повече за себе си.

- Уча в Американския колеж в София, 11. клас съм, специалност "Предприемачество". Както всеки на моята възраст, имам смели планове за живота си, идеи и мечти. В момента съм съсредоточен в образованието си, изборът на университет и специалност, практикувам професионален стаж. Имам желание един ден да развия някои свои бизнес проекти, което е свързано с проучвания, практика, бизнес планиране и информация от различен тип. Опитвам се, разбира се, да спортувам, да намирам време за почивка, за приятели, за забавления... Важно за мен е да се държа зает. 

- Как изглежда светът през погледа на един млад човек?

- Светът е изпълнен с необятни възможности. Като човек, чието бъдеще все още предстои, гледам на света с много позитивизъм. Въпреки всичките глобални катаклизми, които се случват днес, все още вярвам, че човек в немалка степен сам изгражда пътя си. Точно това ме мотивира силно да бъда отговорен, отворен към света, а също да преследвам своите цели и мечти.