Елена Поптодорова, дипломат, анализатор: Възможни са размирици в САЩ, ако Тръмп загуби и не го признае

- Г-жо Поптодорова, броени дни преди президентските избори в САЩ силите на Доналд Тръмп и Камала Харис изглеждат изравнени. Кое може да наклони везните на финала? 

- Състезанието е много оспорвано, с видимо изравняване на позициите. А кампанията навлезе във финална фаза, в която се състезават образи - кой как изглежда в очите на избирателите. Не чуваме никакви детайли по предлаганите от кандидатите политики. 

Същевременно от началото досега Тръмп определено се радва на по-голяма подкрепа по темите емиграция и икономика. Камала Харис пък има други силни позиции - аборти, защита на демократичния ред и правовата държава.

Състезанието между тези два образа трябва да излъчи победител, но по трудния начин. Не помня по-фундаментално важни избори - и за САЩ, и за света. От мандатите на Барак Обама се появиха признаци на разделение в обществото и между избирателите, но десетилетия наред винаги е имало зони, където държавата, независимо от моментната политическа конюнктура, остава предвидима. Докато сега има опасение от възможна непредвидимост на Америка като вземане на решения, значими и за останалия свят. 

За пореден път колебливите седем щата ще определят победителя. Става въпрос за няколко десетки хиляди гласа, а дори и по-малко.

- Видимо на финала се трупа напрежение в САЩ.  Може ли разделенията да прераснат в размирици след обявяване на победителя? 

- Наистина е натрупано голямо напрежение и  най-малката искрица може да предизвика пламване на същинско напрежение в страната. 

Има реална тревога, че ако Тръм​п откаже да признае евентуална загуба, това ще предизвика много силни вълнения в цяла Америка. До този момент няма ясен знак не само от него, но и от кандидат​-вицепрезидента Джей ди Ванс, че ще приемат резултатите от изборите такива, каквито са. А това вече съдържа обещание за противопоставяне, за сблъсъци.

Дори вече в лагера на републиканците се твърди, че демократите лъжат и ще фалшифицират процеса и изборите.  Тръмп  заплаши, че ще вкара в затвора служителите от избирателните секции и всички други, свързани по някакъв начин  с "безскрупулно поведение при гласуването".   

- Кои са подводните камъни, които предизвикват притеснения за финала на изборния процес?  

-  Вече се разпространява фалшива, подвеждаща информация.  Например републиканците твърдят, че доминираният от демократите  щат Калифорния узаконява временно мигранти с формуляри, разрешаващи им да гласуват. Подобен тип обвинения за измами ще има до края. 

По американската система е доста дълъг периодът за преброяване на гласовете, преди да бъде обявен крайният резултат. И докато се чака, могат да се разпространят всякакви версии, включително неверни.

 Особено ако резултатите са много близки, със сигурност ще има повторно броене. Може да се заведат дела. След изборите през 2020 г. Тръмп и поддръжниците му загубиха 60 заведени дела, но забавиха процеса. Всички щати трябва да потвърдят резултатите си до 11 декември. На 17 декември трябва да се събере прословутата Електорална колегия, в която електорите да извършат своето гласуване. То е различно о​т т.нар. популярен вот и трябва да бъде изпратено в Конгреса, който започва работа на 3 януари. Но за да заработи Конгресът, Камарата на представителите трябва да си избере спикер. Забавяне на избора, както през  2023 г., може да се окаже проблем, тъй като на 6 януари Камарата и Сенатът трябва официално да одобрят резултатите от изборите. А на 20 януари новият президент трябва да влезе в Овалния кабинет.

Не можем да очакваме гладък изборен процес. Има много възможности за напрежение.

- Камала Харис ли е по-добрият избор за Европа с оглед на пълноценното партньорство със САЩ?   

- Във всички случаи Европа би предпочела Харис - главно заради едноличния начин, по който взема решенията си Тръмп.

Той вече обяви, че още в първия ден, в който влезе в Белия дом, ще започне масова подмяна в администрацията. Помним поредицата оставки, която съпътстваше мандата на Тръмп - заради отказа му да се вслуша в експертни мнения напускаха ключови фигури в Държавния департамент, в отбраната, в ЦРУ и ФБР.

За нас това е тревогата - че Тръмп би вземал решения под влиянието на негови представи от сферата на бизнеса. Неприкрита е и слабостта му към ласкателства. Това създава чувство за несигурност на съюзниците и партньорите на САЩ, че могат да се вземат решения в ущърб на споделени интереси.

Очевидно е, че Европа има много сериозна нужда от САЩ, особено в сферата на отбраната през НАТО, но също така е вярно, че Америка има много силен интерес от своите съюзи навън, което Тръмп не отчита като важно съображение.

- В Близкия изток също очакват със затаен дъх резултатите на 5 ноември.  Възможна ли е ескалация на конфликта, която да отприщи масов бежански поток към Европа?

- Основания за опасения има. Няма видима вълна към нас засега, по-скоро разместванията остават в географските рамки на конфликта. В  условията на реална война даже емиграцията не е лесна. А и Европа затегна много правилата за емиграция, границите се подсилиха, включително морските -  особено на Италия, която е най-остро засегната.

Европа се готви за емигрантска вълна, а България остава малко по-встрани - поради география и поради факта, че мигрантите се целят в други европейски страни. Но това не означава, че ще останем защитени като в обетован остров. Затова е много важно да се поддържа и засилва сигурността на границите ни. Включително вътре в самата държава трябва да има повишен контрол по отношение на възможни терористични актове, извършени даже от самотни вълци. Хизбула е тежко ранена, но това не значи, че нейните спящи звена в Европа не са се разсънили в опит за дистанционен реванш или доказателство, че ги има. 

Това са реални рискове и без да се отнасяме панически към подобна възможност, трябва да сме сигурни, че мерките и бдителността са налице.

Надявам се, че военните действия в Близкия изток няма да се разлеят и в съседните държави, което би означавало регионална война. Но  няма да завърши нито бързо, нито лесно този пореден кръг на военни действия между Израел и Хамас, Израел и Хизбула.

Но сериозна тревога буди силно отслабената роля на ООН. В последната война от 2006 г. изглеждаше като организация, която можеше да приема, провежда и контролира  решения. Тогава беше създадена тази синя буферна зона по границата между Израел и Ливан, където се настаниха сините каски, поддържащи мира.

Но това е десетилетен конфликт, дълбоко заровен в генезиса  на създаването на Израел. Няма друга държава в света, която официално е заплашена с унищожаване, което се съдържа в официалните документи на Иран и Хамас. Хизбула е създадена през 1982 г. само и единствено с цел да ликвидира Израел. Това не бива да се забравя, както и огромният брой невинни жертви.

Нужно е обаче да се постигне примирие.  Наистина наблюдаваме безпрецедентна активност от страна на  американската администрация в тази посока. САЩ дори заплашиха Израел със съкращаване на помощта, ако в рамките на 30 дни не осигури достъп на хуманитарна помощ до Газа.

За съжаление, практиката на двете големи световни войни показва, че трябва да е създадено съотношение на бойното поле, в резултат на което страните да видят  неизбежността на договаряне през силата. 

- И войната в Украйна ли е заложник на резултатите от американските избори? 

- По време на предизборната кампания Белият дом е твърде предпазлив по най-важните въпроси за Украйна - членството <210> в НАТО и употребата на далекобойно оръжие срещу руски военни обекти. Същевременно се оказва пълна политическа, финансова, а и военна подкрепа. Такава впрочем е позицията и на държавите от НАТО. Бедата е, че повечето съюзници гледат какво ще направят САЩ, за да вземат своите решения относно предоставянето и употребата на далекобойни оръжия.

А решителна промяна в позицията на САЩ няма да има, докато не минат изборите. Сегашната ситуация оставя неяснота за изхода на войната.  Както за Близкия изток, и за Украйна важи същото - единствено ясни резултати на бойното поле, гарантиращи в достатъчна степен законните интереси на Украйна, ще отворят пътя към преговори, непременно с участието на международен фактор.

- Докато ни дават надежди за сухопътен Шенген, самата зона за свободно движение се промени - Германия въведе проверки по всички граници, както и Франция, Дания. Струва ли си да влезем в такъв Шенген?

- Задължително е да влезем - това е даже ритуално необходимо, дори да има промени в Шенген. За да пристъпим към реформиране на зоната, трябва да сме пълноценен участник в него.  Ние продължаваме да бъдем подкрепяни от всички, с изключение на австрийското правителство, което, сформирайки се, трябва да се произнесе. Подкрепи ни и унгарският премиер Виктор Орбан, който има пряка полза и интерес  - румънска Трансилвания е много важна част от политиката на Унгария. Вътрешният министър на Австрия обяви, че много сме направили, обаче трябвало още. Ето това "обаче" трябва да се заличи и задължително  да станем част от Шенген.

ВИЗИТКА 

Елена Поптодорова е дипломат и анализатор международник. Завършила е английска и италианска филология в СУ, дипломация в УНСС. Специализира във Великобритания и Италия. Дългогодишен посланик на България в САЩ. Депутат с 4 мандата в парламента. Вицепрезидент на Асоциацията на Атлантическия договор, директор за евро-атлантически дейности в българския Атлантически клуб.