Фестивал на науката: Бутилка стана ракета, малини пуснаха корен в епруветка СНИМКИ

PVC бутилка стана ракета, малини пуснаха корени в епруветка, а новият 6-тактов двигател на „Порше“ се побра в ръката на дете – изработен с 3D принтер. Още какви ли не чудесии удивиха ученици на старта на второто издание на Пловдивски фестивал на науката.  От днес в продължение на 4 дни в основната и школската програма той ще  показва на малки и големи науката в действие и ще ги срещне на живо и чрез презентации с наши и световни учени.

Ивайло Славов от фондация „Красива наука“, която организира форума под патронажа на МОН, даде старт с гръм и трясък, като запали пламък и нагорещеният въздух изстреля като ракета бутилка в Центъра по растителна и системна биология и биотехнология.

Третокласници от ОУ „Васил Петлешков“ се скупчиха около щанда на клуб „Квант“ в зона „Откривател“. А там ученикът от ЕГ „Иван Вазов“  Димитър Кабасанов и Виктория Димитрова от Математическата гимназия се заеха да им демонстрират научни „фокуси“.

Пуснаха магнит в тръба, която не е магнитна. Защо пада по-бавно, отколкото при свободно падане във въздуха, попитаха гимназистите.  „Това не сме го учили!“, „Защото тръбата е метална!“, „Понеже вътрешността й е магнит!“, „Илюзия!“, „Магия!“, заваляха предположения. „Магнитът, освен да се лепи, когато се движи близо до метал, започва да тече ток, а той пречи на движението му – обясниха от „Квант“. -  В електроцентралите има големи въртящи се магнити, които се движат до кабели и така вътре в тях се образува електричеството“.

После струята на сешоар вдигна във въздуха розово топче. И пак се оказа, че тайната защо то не се отклонява наляво и надясно не е трик на илюзионист, а се дължи на Закона на Бернули. Налягането образува нещо като „стена“ и го държи.

Студенти от пловдивския филиал на Техническия университет показаха на екраните на лаптопи как едно парче желязо може да се превърне в част за автомобил. А от 3D принтер излезе новият 6-тактов двигател на „Порше“.

 Четвъртокурсникът Иван Чомаков го проектирал с дръжка, за да завърти и да симулира работата му при движение на автомобила. Показа на децата най-важната му особеност – че не отваря клапаните при всеки такт.

На съседния щанд въоръжиха ученици с лупи – за да погледнат отблизо причудливи минерали. А  Теодора Билярска от Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми в СУ „Св. Климент Охридски“ извади няколко легена с ребра и сито, за да демонстрира как се отсява злато.

Тежките минерали се отлагат по ръбовете, но трябва упоритост и поне 40 минути, а на златотърсачите са им нужни и часове, стига да има златни наноси, обясни тя.

Децата видяха каменна сол, кварц, цинк. Показаха им и скъпоценните камъни, преди да станат на бижута – нешлифовани рубин, сапфир и топаз. А в една от работилничките в програмата на феста ученици ще сложат син камък, с който се пръскат лозята, в съд с вода и кристал. И от него ще порасне син кристал. Какво още ползваме в колата и в къщата, как изглежда в природата и къде са находищата, узнаха още любопитковците.

Други програмираха робот да заобикаля кегли, в това време един клас влезе в зона „ДНК“ – за да отскочи до бъдещето с компютърна игра.

Гергана, Калина и Яна от 3. Б клас в ОУ „Васил Петлешков“ си тръгнаха от необичайния урок с по една саксийка с малини, които ще отглеждат у дома. Разбрахме как се размножават, как в епруветка се създава изкуствена среда и коренчето се развива по-бързо, разказаха възторжено момичетата.

Още много преживявания обещава програмата на Пловдивския фестивал на науката. Всеки, който го посети, може да види и постоянната изложба, която показва как човекът нанася щети на природата със своите прищевки да носи кожено палто или портфейл от крокодилска кожа.

Децата разгледаха бивните на мамут и прочетоха в интерактивната изложба, че търговията с тях е позволена, а под ледовете в Сибир има още 10 млн. такива животни. Погледнаха как изглежда отвътре корубата на костенурка и узнаха, че тя се образува от сраснали ребра. Мисисипски алигатор „отвори“ челюсти от витрината, в която са представени още тасманийски вълк и дива котка. Атракциите  са редом с припомнянето за отговорността към планетата, защото годишно на стойност милиарди долари в целия свят се търгуват 25-30 хиляди маймуни, 2 млн. орхидеи, между 2 и 5 млн. птици, 10 млн. кожи на влечуги, 7-8 млн. кактуси.