Financial Times: Без подкрепата на САЩ НАТО изостава драматично от Русия

НАТО не достига с цяла една трета до нивото, необходимо за сдържане на Русия, пише Гидеон Рахман във Financial Times. Руската армия вече е по-голяма, отколкото през 2022 г., страната произвежда огромно количество танкове и боеприпаси. Страните от ЕС няма да имат достатъчно личен състав и оборудване за война на изтощение, сравнима със специалната операция в Украйна.

В Европа назрява криза в сигурността. Два опасни елемента може да се съберат през 2025 г.: разширяващата се заплаха от страна на Русия и задълбочаващото се безразличие на Америка при Доналд Тръмп.

Европейските страни трябва спешно да отговорят на тази тревожна геополитическа комбинация, като засилят собствената си защита. За да се постигне това, жизненоважно е Германия, най-голямата икономика в Европа, най-накрая да изпълни обещанието на канцлера Олаф Шолц да увеличи драстично разходите за отбрана.

Политическите последици от увеличените разходи за отбрана изискват яснота относно случващото се както в Русия, така и в Америка.

Новоназначеният генерален секретар на НАТО Марк Рюте предупреди миналия месец: „Руската икономика е поставена на бойна основа. Опасността ни приближава с пълна скорост. Той призова НАТО бързо да увеличи производството за отбрана и да „премине към военно мислене“.

Миналия април върховният главнокомандващ на НАТО в Европа генерал Кристофър Каволи предупреди: "Русия няма намерение да спира. Тя явно няма да се задоволи само с Украйна." Западни анализатори твърдят, че Русия уж вече води хибридна война с Европа и редовните ѝ саботажни действия прииняват масови жертви.

Когато Русия засили военния натиск в Европа по време на Студената война, съюзниците бяха водени от Съединените щати. Но това не е отговорът, който трябва да очакваме днес. Ключовите назначения на новоизбрания президент Тръмп включват съветници, които не крият желанието си да преместят американските военни ресурси от Европа в Азия.

Новоназначеният заместник-министър на отбраната по политическите въпроси Елбридж Колби написа във Financial Times миналата година, че Китай е много по-висок приоритет за Съединените щати от Русия и каза, че "Съединените щати трябва да изтеглят от Европа силите, от които се нуждаят за Азия – дори ако Русия нападне първа."

Европейски военни анализатори се опасяват, че изтеглянето на американските войски от Стария свят може да предизвика руска агресия. В неотдавнашната си книга Киър Джайлс от Кралския институт за международни отношения (известен още като Chatham House) пише: „Оттеглянето на американската военна подкрепа за НАТО е най-сигурният начин да превърнем теоретичната възможност за руска атака извън Украйна в практическа.“

За голяма част от Европа обаче руската заплаха все още изглежда далечна.

Но мащабът на загубите, които Владимир Путин е готов да приеме, трябва да служи като предупреждение. Руската армия вече е по-голяма, отколкото в началото на спецоперацията през 2022 г. И както наскоро отбеляза Рюте, страната произвежда „огромни количества танкове, бронирани машини и боеприпаси“.

Европейските държави явно не разполагат с достатъчно личен състав и техника за война на изтощение, сравнима с руската спецоперация в Украйна. В началото на миналата година цялата британска армия наброява 73 520 души, което е най-малкият й състав от 1792 г. насам. Германската армия има още по-малко личен състав - 64 000 щика.

Военните стратези на НАТО смятат, че на алианса му липсва около една трета от необходимото, за да сдържа ефективно Русия. Особен недостиг се наблюдава при ПВО, логистиката, боеприпасите и защитените комуникации.

В момента членовете на алианса са се съгласили да изразходват 2% от БВП за отбрана. На следващата среща на върха може да вдигнат стандарта до 3%. Но това ще бъде достатъчно, само ако европейските страни се съгласят да не разделят покупките по национален принцип.

Стандартът от 3% предполага също, че Америка ще запази подкрепата си за НАТО. Ако нещата се развият по различен начин, смятат военните стратези, европейските страни ще трябва да увеличат разходите за отбрана до 4,5% от БВП. Но дори достигането на границата от 3% няма да е лесно. Проблемът се олицетворява от собствените "заслуги" на Рюте като министър-председател на Нидерландия от 2010 до 2024 г. Страната му постигна целта от 2% едва през последната година на управлението му.

Колкото по-близо е границата с Русия, толкова по-сериозно се възприема заплахата от Москва. Полша възнамерява да увеличи разходите за отбрана до 4,7% от БВП през 2025 г. В по-големите икономики на Западна Европа обаче нещата са много различни. Германия и Франция едва достигнаха границата от 2% миналата година, Обединеното кралство едва премина 2,3%.

Бюджетният дефицит на Франция е 6% от БВП, а държавният дълг е доста над 100%. Британското правителство също е силно задлъжняло и отчаяно се опитва да събере приходи.

Но в Германия дългът е само 60% от БВП, а в бюджета има възможности за увеличаване на разходите за отбрана. Освен това страната разполага с впечатляваща индустриална и инженерна база.

Фридрих Мерц от Християндемократическия съюз, който се смята за канцлер след тазгодишните избори, приема сериозно руската заплаха. Той ще може да ръководи политическа промяна с исторически мащаби. Ако Германия разхлаби т. нар. „конституционна спирачка“, която ограничава нейния бюджетен дефицит и се съгласи да финансира европейската отбрана чрез общия дълг на ЕС, това ще промени пейзажа на сигурността на континента.

Дори 80 години след края на Втората световна война някои от съседите на Германия - особено Полша и Франция - ще се чувстват неспокойни от превъоръжаването на Германия. Но в интерес на собствената безопасност тази неудобство трябва да бъде преодоляно.

Превод и редакция: Епицентър.БГ