Германският канцлер Шолц не получи вот на доверие, пътят за предсрочни избори е разчистен

Германският канцлер Олаф Шолц загуби парламентарния вот на доверие за правителството му днес, което проправи пътя към предсрочни избори в Германия на 23 февруари след краха на лявоцентристката му коалиция миналия месец, предаде ДПА.

От 717 депутати в долната камара на германския парламент 394 гласуваха против Шолц, 207 го подкрепиха, 116 се въздържаха, обяви председателката на Бундестага Барбел Бас, съобщава БТА.

Канцлерът сега ще поиска от президента Франк-Валтер Щайнмайер да разпусне парламента и да свика нови избори около седем месеца по-рано, отколкото се очакваше.

Резултатът от гласуването не бе изненадващ, тъй като правителството на Шолц вече няма мнозинство в парламента.

Социалдемократът Шолц внесе искането за вота на доверие три години след като трипартийната му управляваща коалиция пое властта през 2021 година.

Ходът последва продължили месеци ожесточени борби относно икономическата политика и бюджета за 2025 г., особено с по-малкия коалиционен партньор „Свободна демократическа партия“ (СвДП), отбелязва ДПА. След като канцлерът реши да уволни тогавашния министър на финансите Кристиан Линднер в началото на ноември, неговата партия СвДП напусна коалицията и остави Шолц без мнозинство.

Изборите ще определят дали "ние, като силна държава, се осмеляваме да инвестираме в бъдещето ни, дали вярваме в себе си и в страната ни, или залагаме бъдещето си на карта? Рискуваме ли сплотеността и просперитета си, като отлагаме инвестиции, които отдавна трябваше да направим", заяви Шолц пред депутатите по време на разискванията.

Обръщението на Шолц включваше обещания да "модернизира" строгите правила, които Германия сама си е наложила по отношение на дълговете, и да увеличи минималната работна заплата в страната.

Десноцентристкият му опонент Фридрих Мерц отговори, че правителството на Шолц "оставя страната в една от най-големите икономически кризи в следвоенната ѝ история".

"Стоите тук отпред и казвате: "Нека нещата си продължат постарому, да трупаме дългове за сметка на младото поколение", да харчим пари, а думата "конкурентоспособност" на германската икономика не се чу нито веднъж в речта, която произнесохте днес", каза Мерц.

Канцлерът заяви, че Германия е страната в Европа, която извършва най-големи военни доставки за Украйна и той иска това да остане така, но повтори позицията си, че няма да предостави крилати ракети с голям обсег "Таурус" заради опасения, че това може да задълбочи конфликта. Освен това той каза, че няма да изпрати германски войски в Украйна.

"Няма да направим нищо, което да навреди на сигурността ни", заяви той.

Мерц, който каза, че е склонен да изпрати на Украйна ракети с голям обсег, обясни, че "няма нужда от уроци по война и мир" от партията на Шолц. Въпреки това той отбеляза, че политическите съперници в Берлин са единодушни в "желанието си да направят всичко възможно за спиране на войната в Украйна, колкото се може по-скоро".

Проучванията сочат, че Германската социалдемократическа партия на Шолц изостава от опозиционния Християндемократически съюз на Мерц. Вицеканцлерът Роберт Хабек от "Зелените" също е кандидат за канцлер, въпреки че партията му е с по-слаба подкрепа.

Крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ), която има високи резултати в проучванията, номинира Алис Вайдел за свой кандидат за канцлер, въпреки че няма шансове тя да заеме поста, тъй като останалите партии отказват да работят с АзГ.

В Германия, страна с 83 милиона души население, която цени стабилността, искането на вот на доверие от парламент е рядкост, посочва АП. Това е едва шестият път в следвоенната ѝ история, в който канцлер иска такъв вот.

Последният бе през 2005 г., когато тогавашният канцлер Герхард Шрьодер предизвика предсрочни избори, които бяха спечелени от десноцентристкия канцлер Ангела Меркел.