Хора с увреждания и златни ръце правят чудеса

Това не е обикновена фирма. По определение е "предприятие", защото произвеждат и продават, планират, дават поръчки за материали, приемат заявки, гонят срокове. Само че е социално - в него са заети предимно хора с увреждания, което вече го прави специално място, а понякога и единствена възможност за препитание на хора с ТЕЛК.

В пловдивското Общинско предприятие „Социално предприятие за хора с увреждания“ работят 27 души ​- някои на четири часа, други на осем, според диагнозата, вписана в медицинския документ. И „работят“ съвсем не е точната дума, по им подхожда „творят“. От златните им ръце излизат стъклени коледни играчки като от едно време, писани великденски яйца от дърво, рисувани керамични чаши, чинии и сувенири. В съседното помещение напевно тракат шевни машини. „Можем да ушием всичко ​- от спално бельо до завеси, кърпи, ръкохватки, та дори и знамена", разказва директорът Ванина Костадинова. Сега например дамите трескаво шият от пъстър плат великденски панерчета  със заешки ушички - поръчка от голяма фирма с идеята да ги подарят на служителите си за светлия християнски празник. Изпод тези машини излизат национални трибагреници, знамената на община Пловдив със заветното "Древен и вечен", на Европейския съюз. Оттук съвсем наскоро излезе и гигантското национално знаме с размери 20 на 15 метра, което се вее на Околовръстното шосе близо до Пещерско шосе.

От проект до реално действаща фирма 

Общинското предприятие е създадено през 2018 г. по проект по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020. Първоначалната идея било то да е с кратък времеви хоризонт, колкото да се обучат хора в неравностойно положение, които са били извън пазара на труда дълго време и са загубили трудовите си навици. "Започнахме действително така, понякога се налагаше да дадем време на нашите хора да свикнат, че на работа се идва навреме в 8 часа и че трябва да подхождат отговорно към задачите си", разказва Ванина Костадинова. Много бързо обаче спойката се получила. Сега екипът е сплотен и спокоен и наистина правят чудеса с ръцете си. С решение на местния парламент на предприятието му било разрешено да продължи да действа като общинско и занапред. Днес то е много разпознаваемо с красивите си ръчно изработени неща. Приема поръчки както от Общината, така и от големи компании от цялата страна по конкретни поводи.  

Тук няма норма

Тъй като работим със специални хора, тук строги норми няма, казва директорът. Когато получим по-голяма поръчка за изпълнение, много стриктно изчисляваме времето, което ни е нужно, винаги слагаме и резерв, защото всичко може да се случи. Стараем се да няма стрес за служителите и работата да върви леко, допълва Костадинова. А в последните години поръчките валят. Много компании избират оттук да закупят фирмените си подаръци за контрагенти или служители. „Може и първият път да са поръчали нещата заради каузата, че подкрепят хора с увреждания, но повторят ли, знаем, че вече харесват творенията ни и това, че спазваме сроковете и заданията“, категорична е тя.

Треска за Великден

Петнайсетина дни преди Великден в ателието по керамика ври и кипи. В единия ъгъл на помещението се вадят калъпи на керамични яйца, кошнички и друга празнична декорация, а в другия ​- дами с тънки четчици в ръка рисуват ръчно -цвете, слънце, тревички, пиленце, християнски кръст, та дори и Исус Христос. Едно с друго не си приличат, всичко е уникално. Боцват произведението на изкуството на дълга клечка в т.нар. пясъчник, за да изсъхне добре. В помещението цари тишина, всички са максимално съсредоточени, само музика върви като фон.

От „не съм художник“ до една от най-добрите

Росица Тодорова е една от първите назначени в ОП “Социално предприятие за хора с увреждания“, ​няколко дни след откриването му. След горчив опит за работа в частния сектор, казва, че си е паднала на мястото. „Имам изкуствена става, което не ми позволява да стоя дълго време изправена. Затова търсех такава работа, с която да го избегна. Моята молба към работодателите беше и да почивам събота и неделя, за да си гледам семейството“, разказва историята си Росица. Минала през работно място в производството, после в търговията, пробвала няколко други дейности и накрая се явила на интервю в общинското предприятие. „Аз не съм художник, не ме слагайте да декорирам“, заявила тя още в началото, въпреки че у дома често рисувала за удоволствие. Уважили молбата <210>, но постепенно старшите художници я обучили. В екипа на предприятието има няколко души, които нямат ТЕЛК, но мисията им е именно да обучават новодошлите. „Още помня първата си украсена коледна играчка. Трябваше да правя чертички, които сега са детска игра за мен, и ръцете ми трепереха. После, с питане, откраднах занаята“, разказва Росица Тодорова.

Всеки има скрит потенциал в себе си, важното е да го извадим наяве, няма значение колко време ще отнеме, философски отбелязва Ванина Костадинова. Сега Росица "плува в свои води", въпреки че в началото е била толкова несигурна и неуверена. 

Коледа напролет

Ако си мислите, че в стъклодувното ателие в голяма част от годината скучаят, сте сгрешили. Оттук излизат майсторските топки за елха (а и не само топки, всякакви причудливи фигури), които са от стъкло и са "духани".  В това отношение пловдивското предприятие е монополист на пазара, казано на корпоративен език, защото никъде другаде в България не произвеждат стъклени топки. Подготовката за Коледа е общо взето целогодишна, фигурите се "надуват" и се складират прилежно по размери и форма. Когато дойде голяма поръчка, само се багрят, надписват и брандират по желание на клиента. Миналата година получили заявка за 2000 коледни топки, ако нямахме предварителна подготовка, никога нямаше да успеем, спомнят си хората със златни ръце.