- Г-н Стоев, каква оценка бихте дали на българската икономика за 2024 г. и каква е прогнозата Ви за следващата година?
- Оценката много зависи с какво ще сравняваме. Ако е на база на очакванията икономиката да продължи да се развива с бурни темпове, опасявам се, че ще бъдем разочаровани. А ако сравненията са по-скоро с това какво се случва с Европа геополитически и икономически и как то се отразява у нас, то може да се каже, че икономиката ни върви въпреки всичко, сякаш напук. С други думи, нещата у нас не са толкова зле, колкото биха могли да бъдат, на фона на това какво се случва в Европа и в останалите части от региона.
- С други думи, движим се, но сякаш по инерция?
- Да, точно така. Икономиката не е електрически уред да го включваш и изключваш от контакта. Тя като загрее и тръгне, върви. Докато дойдат моменти, в които се случват катастрофални неща, тогава спира рязко. А когато не се случват чак такива катастрофални събития, а минава през трудности, се забавя постепенно. И това не се вижда и усеща на мига. Ще дам пример с прегряването на имотния пазар. Няма как утре да се събудим и да видим, че цените на жилищата са паднали с 20% или 30%. Първоначално ще се регистрират по-малко на брой сделки, ще има по-малко изтеглени ипотечни кредити, ще се реализират по-малко покупки на строителни материали и т.н. По тези белези ще се ориентираме, че нещата отиват към по-слаб период. И в момента, в който се усети такова охлаждане, е ясно, че идва стагниращ период.
- Да разбираме ли, че нагласите и очакванията са по-скоро песимистични?
- Късметът и успехът на Пловдив е, че е много тясно свързан с международни индустриални инвеститори и каквото и да се случи с местни фактори като кредитиране и вътрешна политика, все още сме дестинация, която инвеститорите избират. Това е част от обяснението защо нещата тук, на регионално ниво, продължават да вървят добре.
Ако младите приемат Пловдив за хубаво място за живот, няма да има демографски проблеми, нито пък проблем с работната ръка
Аз лично обаче започвам да си мисля, че това, което се случи в последните десет години, този период на подем, в момента е малко вероятен. Това е дългосрочният, стратегически поглед.
В краткосрочен план, Пловдив и регионът ще минат и през това, което носи европейската стагнация. Със сигурност свиването на индустрията в Германия ще се усети и тук.
- То вече се отразява според мен. И какъв е пътят да излезем от тази ситуация с по-малко щети?
- Честният отговор е, че точно по време на кризи има възможности. Когато индустрията тръгне надолу, веднага се усещат негативите - свиване на поръчки, по-малко търсене на труд, ръстът на заплатите е по-малък, ако изобщо го има. И точно сега е моментът да се напомни, че България е изгодно място да се изнасят производства в период на криза в Европа. Спомняте си по време на ковид кризата имаше такава вълна от инвеститори, които прелокираха производствата си тук, в опит да скъсят веригите на доставки.
- Имаше, но сега сякаш вече не е толкова отчетлива тенденция…
- Истината е, че обикновено от вълната се възползват тези, които са подготвени за нея. Образно казано, няма как да яхнеш вълната, ако не можеш да караш сърф. Изисква се определена подготовка, за да сме готови да отговорим на очакванията и изискванията на инвеститорите. Много пъти през годините сме анализирали какви са основните въпроси и притеснения на чуждите инвеститори, които проучват Пловдив. И безспорно, те винаги започват с пазара на труда -има ли хора, които да наемем, и какви са заплатите.
- Но работодателите масово се оплакват, че хора няма. Безработицата в Пловдивско дори е по-ниска от средната за страната.
- Ако питате мен, хора има. Инвеститорите наистина гледат статистиката и казват: „При тази ниска безработица хора няма!“. Истината е, че трябва да се търсят кадри, които не са сред безработните. Вече не се търсят работници от Бюрото по труда, както беше преди десетина години, сега погледите на работодателите са насочени към сфери, които носят ниска добавена стойност, ниска производителност. Тоест това е нормалният процес, при който хората могат да си сменят работното място, индустрията дори, в повечето случаи за по-добри възнаграждения или условия на труд. Това е здравословен процес за икономиката.
Вече трябва да се търсят кадри, които не са сред безработните
Трябва да има оборот на работни места. Новите инвеститори, които тепърва идват и ще идват, трябва да са готови да предложат по-висока заплата от тази, която хората са взимали досега, за да ги спечелят.
И още нещо, не трябва да се отказваме да търсим инвеститори с все по-технологични производства, по-производителни работни места и съответно шанс за по-големи заплати на талантливите, умни и кадърни хора. Тук се крие ключът към развитието. Ако успеем да създадем среда, в която да има подходящи работодатели за младите хора и те приемат, че Пловдив е хубаво място за живот, няма да има и демографски проблеми, няма да има и проблем с работната ръка. Тоест всички тези проблеми се решават само чрез създаването на добри условия за предприемачество и инвестиции. Грубо казано, трябва лека-полека да заприличаме на развита икономика. Няма как все да сме задният двор на Европа.
- За този сюжет обаче непрекъснато трябва да идват нови и нови инвеститори. При това не говоря само за чужди, а и за български бизнеси. Възможно ли е?
- Това се случваше и ще продължава да се случва благодарение на усилията на една група хора, движещи проекта Тракия икономическа зона (ТИЗ). Инвеститори идват на проучвания, питат, оглеждат. И в момента го има този процес и не смятам, че ще затихне. И няма как да е другояче, защото Пловдив се наложи като бранд и отдавна е разпознаваемо място за бизнес и за инвестиции. Моят призив обаче е да се възползваме от това и да се подготвим още по-добре по темите, които интересуват инвеститорите - образование, преквалификация на работната сила, инфраструктура, зелена енергия.
- Не забравяте ли, че от няколко години се въртим в политическо безвремие и това не е добро послание към чуждите инвеститори?
- Пак казвам, инвеститорският интерес към Пловдив и региона не е спадал. Още повече, че има интерес и от високотехнологични предприятия. Пловдив не е градът, който беше през 2006-2007 година, когато идваше инвеститор, отваряше завод, наемаше няколкостотин души и ние се радвахме, независимо какво правят вътре, как го правят и колко плащат. Пловдив вече е на картата и е едно от интересните места в Централна и Източна Европа за инвеститори, които не са от нискотехнологичния сектор. Оттук нататък се изисква много високо ниво на комуникация и подготовка от държавната и местната администрация. А добра комуникация в условията на непрекъсната политическа криза е труден за управление процес. Няма никаква предвидимост. Да, политическата обстановка у нас не влияе добре на икономическата, спор няма. Но въпреки всичко нещата някак си вървят.
Ръст на заплатите? Това ще напомпа още инфлацията
И не трябва да оставаме с погрешното усещане, че те вървят, защото всичко е розово и сме си свършили работата много добре. Да, те вървят заради нещата, които сме натрупали като инвестиции, опит и комуникация със света през последните години. А това, което трябва да се случи в следващите години, трябва сега да го натрупаме. В момента обаче не съм сигурен, че малко не буксуваме в тази сфера. Аз лично изпитвам някаква форма на лек песимизъм. От друга страна, виждам и се радвам, че един град като Пловдив, който дълги години преди беше забравен от държавата, сякаш отписан, успя да се развие и да стане звездата на България в индустриален план.
- Имаме ли основание да се надяваме и за догодина на ръст в трудовите възнаграждения?
- При сегашната икономическа конюнктура е малко вероятно, направо е нереалистично очакване за някои индустрии. Моята прогноза е, че ръстът на заплатите в масовите индустриални позиции вероятно ще се забави, ако не и да спре. Аз лично не виждам вероятност да продължим по този инфлационен начин. Защото всичко това помпа и цените на стоките, и на услугите.
Какво се случва? Когато работникът иска 200 лева отгоре върху заплатата си, а работодателят не може да му ги даде, работникът или остава недоволен във фирмата, или си търси нова заетост. Това е интересен момент на пазара на труда, през който тепърва ще минем. Ще видим хора, които ще излизат от една индустрия и ще се вливат в друга, все по-често. Понякога това ще е свързано с някаква малка квалификация или преквалификация, но невинаги. Самият процес на вдигане на заплати върви по следния начин: работодателят е притиснат от това, че конкуренцията предлага по-високи възнаграждения и иска неговите работници. И при равни други условия, това води до съкращаване на нископроизводителни позиции, а и не може до безкрайност да се вдигат заплатите, без да има ръст в производителността на труда. Така че ще има известно отрезвяване, охлаждане дори, защото това, през което минахме в последните години, беше лудост. И това се вижда дори при индикатори като цените на имотите.
Визитка
Георги Стоев е макроикономист и председател на Тракия Тех - стратегическо звено, което налага Пловдив като бизнес дестинация. Завършил е английската гимназия в София и университета на Лувен, Белгия. Автор е на подкаста за икономическо мислене Ex Ante.
- Готвила ли си патица по френски? - Разбира се! - На колко остави фурната? - 300 гр. за 45 мин. - Благодаря. - За нищо. - По дяволите. Всичко изгоря. При теб как не изгоря? - И при мен изгоря!
още вицове