Имаме ръст в биопроизводството, но сме последни в Европейския Съюз

Регистриран е ръст на биологичното производство в страната. Площите под контрол  достигат 1450 хиляди декара, или близо 3% от общата земеделска площ в страната. С 60% са увеличени отглежданите биозеленчуци, основно домати и пипер. Нараства и биологичното производство на мед - с 20%, а с около 20 хиляди са се увеличили пчелните семейства. Това съобщи заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева. Тя даде старт на Деня на биологичното производство, който се проведе в събота в столицата. Събитието бе част от инициативата на Европейската комисия за честване на биологичното производство в страните от ЕС. Над 30 производители от страната представиха своите биопродукти -  сезонни плодове и зеленчуци, млечни и месни продукти, биосокове, вино, ядки, халви и др.

Както „Марица“ многократно е писала, състоянието на биологичното земеделие в България не е на желаното ниво. По този показател отново сме на опашката в ЕС. Преди нас са страни като Австрия, Естония и Швеция, които се отличават с най-висок дял на биологичните площи - съответно 27%, 23% и 20% от общата използвана земеделска площ.

Родни умове са сътворили редица стратегии за биоземеделие, но като всички останали, заложените цели остават на книга. В базата данни към МЗХ цифрата на биооператорите, в които влизат и многобройните търговци, и сертифициращите органи, по-често се обновява с изтекли договори, отнети или изтекли сертификати, но по-рядко с нови биопроизводители.

В последния годишен доклад на МЗХ от 2023 г. за състоянието и развитието на земеделието в България, в частта "Биоземеделие" е посочено, че в края на 2022 г. общо регистрираните биологични оператори са 4863 - с 50 по-малко спрямо година по-рано, от които 4260 са селскостопански производители.

Общите площи, върху които се прилагат методите на биологично производство (площи в период на преход и биологични площи), през 2022 г. са в размер на 110 440,7 ха, с 28% повече в сравнение с 2021 г., и представляват 2,2% от използваната земеделска площ в страната. Площите със зърнено-житни култури и с постоянни ливади и пасища се увеличават с по над 50% спрямо предходната 2021 г., а тези с култури за зелено/фуражни култури от обработваеми земи - над два пъти. Леко намаление се отчита при площите с трайни насаждения (с 2,3%), зърнено-бобови и протеинови култури за производство на зърно (с 5%) и технически култури (със 7,8%), а по-съществено при тези с пресни зеленчуци, пъпеши, ягоди, култивирани гъби (оранжерийно и полско производство) - с 21,8%.

През 2022 г. се запазва тенденцията за по-слабо развитие на сектора на биологичното животновъдство в България спрямо биологичното растениевъдство. По биологичен начин в страната се отглеждат основно пчели, кози, говеда и овце. В сравнение с предходната година се наблюдава увеличение на броя на овцете, говедата и биволите в система на контрол и намаление на броя на козите и пчелните семейства.

В доклада е посочено, че преобладаваща част от произведените в страната биологични храни се изнасят - предимно на европейския пазар. България изнася основно сертифицирани диви сушени горски плодове и билки. Добър прием на международните пазари намират биологичните замразени плодове (ягоди, малини и боровинки), мед, етерични масла от роза, лавандула, мента, сирене, кашкавал и конфитюри. Само една фирма в България произвежда биокраставици в две оранжерии - в с. Звъничево и в гр. Левски, а почти цялото количество е за експорт. Въпреки това този зеленчук незнайно защо не фигурира в статистиката на МЗХ.