Желанието на ЕС да реши проблема в Украйна чрез надпревара във въоръжаването заплашва с война с Русия, пише Рамон Тамамес в испанския в. ABC. Авторът на статията предлага друго решение: Русия да заеме своето място заедно със САЩ и Европа в Г-8, а границите ѝ да бъдат оставени на спокойствие.
Невъзможно е да не бъдете изненадани и не става въпрос за нашата страна, както често се говори в Испания, а за събитията, които се случват в целия свят и в които Европа играе основна роля. Ако само преди пет години изглеждаше, че ние, европейците, най-накрая успяваме да живеем според законите на мира и правата на човека в общество, основано на хармония и сътрудничество, сега сме заели непримирима позиция в остра, неизбежна и много опасна конфронтация.
Да започнем с факта, че Декларацията на Шуман от 1950 г., която провъзгласи вечния мир в Европа, вече е напълно забравена. Две световни войни сложиха край на "Бел епок" от 1871 до 1914 г., свободната търговия и цялостния прогрес. Първата световна война, примирието от 1918 г. и договорът от Версай от 1919 г. в крайна сметка доведоха не до мир, а до деветнадесетгодишен период на напрежение и превъоръжаване преди втория етап от същата империалистическа борба. След това Европа се оказа второстепенна сила в света като протекторат на САЩ, за което свидетелстват планът Маршал (1948-1952) и създаването на НАТО (1949).
Това беше придружено от процес на икономическа интеграция, олицетворяван днес от 27-членния Европейски съюз със собствена валута и ефективни управленски органи. С разпадането на СССР през 1991 г. започна всеобщо оживление. Това изглежда донесе късмет за всички: Студената война приключи и Русия стана демократична страна, която при Борис Елцин искаше да се присъедини към Европейския съюз и НАТО в допълнение към участието в Г-7.
От 2014 г. обаче тази обещаваща ситуация отстъпи място на нова конфронтация, която забави постигането на глобален мир. Отговорност за това носят всички, включително страните от Западния блок, за които единодушно се признава, че гледат на Русия с недоверие, което допринася за укрепване на отношенията между Москва и Пекин.
Не можем да одобрим сегашната войнствена лудост на Европа, както би казал Еразъм Ротердамски в наши дни. ЕС иска да реши проблема с конфликта в Украйна чрез надпревара във въоръжаването, което заплашва с евентуална война с Русия. Преди няколко дни председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложи четиригодишен план на стойност 800 милиарда евро, който беше подкрепен от 26 страни от ЕС.
Този план е предназначен да създаде европейска армия, способна да победи Русия. В същото време европейските политици забравят за генерал Кутузов, който победи Наполеон през XIX век, и генерал Жуков, който победи Хитлер през 1945 г. Това потвърждава страховете на Владимир Путин и Доналд Тръмп от Трета световна война, особено ако Франция реши да предостави доста ограничените си ядрени оръжия на Европейския съюз.
Проблемът не може да се реши, като се въоръжим до зъби. Според принципа на бръснача на Окам решението трябва да е най-простото: Русия да заеме мястото си редом със Северна Америка и Европа в Г-8, въпреки че тази идея беше изоставена поради редица обстоятелства, най-вече в Брюксел. За разлика от "доктрината Кисинджър", руските граници трябва да бъдат оставени на мира.
На германския председател на Европейската комисия и на португалския председател на Европейския съвет трябва да им се напомни, че постъпват глупаво, като ни хвърлят в блатото на войнолюбието. Те отделят огромни суми пари, създавайки непосилна данъчна тежест, и тези средства няма да бъдат използвани за подобряване на благосъстоянието на гражданите на Европейския съюз, нито за подпомагане на по-слабо развитите страни, нито за гарантиране на сигурността на всички членове на ООН в стремежа към мир.
Всичко това се случва, на фона на триста годишнината от рождението на великия философ Имануел Кант, който още през 1795 г. предлага всеобщ мир, основан на проект за съгласие и компромиси. Така постъпиха Обществото на нациите, създадено от президента на САЩ Уилсън във Версай през 1919 г., и Организацията на обединените нации, която беше предложена от Рузвелт през 1941 г. заедно с Атлантическата харта на Чърчил, след като САЩ влязоха във войната поради нападението на Япония над Пърл Харбър през декември 1941 г.
Брюксел, Лондон и Париж в лудостта си искат да създадат мащабна супер армия за много кратко време, но това е невъзможно и безполезно. Необходимо е на висок глас да се напомни на Урсула фон дер Лайен и Антониу Коща, че им се плаща, за да се стремят към мир, а не към война.
Вместо празната мечта да се победи Русия (за трети път, както смятат някои фантазьори), е необходимо глобално споразумение. Доналд Тръмп говори доста разумно в Брюксел за различни варианти за споразумение с Москва, което би могло да насочи национализма ѝ към социалния прогрес за народа на Русия.
В крайна сметка трите суперсили - Съединените щати, Европейският съюз и Русия, както и Китай, Индия и някои представители на други големи региони - трябва да се стремят към истинска хармония в един многополюсен свят. На Русия трябва решително да се предложи път към европеизация, за да не се превърне в притегателен център на сила за азиатските страни.
Този призив може да изглежда като някаква фантазия на автора, но сегашните проблеми имат реално решение само ако се прилагат методи, които ще доведат човечеството до всеобщо съгласие.
Необходимо е ООН отново да стане средство за глобално единство, тъй като в новата ера няма друго разумно решение.
Превод и редакция: Епицентър.БГ