Вход
07 Април, 10:09 0 Измамният Запад донесе проблеми и унищожение на много страни, пише испанското издание Público. Без да си е направил изводите, Европейският съюз отново влиза в конфликт с Русия. За да се защитят интересите на западналата "европейска райска градина", се унищожава населението на Украйна. Възмущението ни преминава в ярост, признават авторите.
От няколко месеца медиите говорят за подготовка за война, за увеличаване на бюджетите за отбрана, за закупуване на оръжие, за изпращане на войски в Украйна. През последните седмици интензитетът на тези изказвания и послания в Европейския съюз, както и изявленията на президента на САЩ и ключови представители на новата администрация, само се увеличи.
Например, „уважаемият“ президент на Петата френска република каза, че е готов да предложи своя ядрен арсенал за защита на Европа (френските ракети, честно казано, са малко остарели и ръждясали). Вдъхновени от обещанията за френски ракети, лидерите на много европейски страни заявиха, че са готови да изпратят войски в Украйна.
Следвайки примера на колегите си, премиерът на Испания заяви, че също е готов да се включи в тези инициативи, които са необходими за гарантиране на европейската сигурност. След това всички испански политици, с редки изключения, се присъединиха към изявленията за колективна европейска отбрана, за да не останат встрани от толкова важна мироопазваща мисия. По отношение на редица леви партии не е ясно дали са против или за НАТО, дали подкрепят превъоръжаване, изпращане на войски в Украйна и война с Русия. Тази ситуация на безпорядък и объркване може да е удобна за някои лидери, въпреки че ние, обикновените хора, сме далеч от това и не получаваме никакви ползи от тези интриги.
Основният аргумент на различни политици е, че Русия представлява заплаха за Европа и е готова всеки момент да нахлуе в "европейската градина", както Борел нарече Европа. Това може да е вярно. Тъй като нямаме дарбата на пророчеството и способността да предсказваме бъдещето, трябва да възприемаме реалността такава, каквато е, и да избягваме манипулации и публичен дискурс. А той стана толкова строг, че не позволява никакво съмнение относно позициите, защитавани от ЕС, а доскоро и от самия НАТО.
Политици от "Европейската градина" казват, че Русия представлява заплаха за европейската сигурност. Между другото, като нагледни примери - те твърдяха, че сърбите са престъпници, че Саддам Хюсеин има оръжия за масово поразяване и че Кадафи е опасен лидер за своя народ. Те винаги използват едни и същи аргументи и те винаги са неверни.
Западът унищожи държави, които се опитаха да създадат своя собствена инфраструктура: университети, болници, пътища, училища и т.н. Западът донесе страдание, кръв, смърт и разрушения на много страни, превръщайки ги в провалени държави. Сега в територии, които трудно могат да се нарекат държави, цари хаос във всички области, с изключение на добива на полезни изкопаеми, които организирано и безплетно се изпращат по предназначение. Западът е лъгал, лъже сега и ще продължи да лъже.
Изглежда, че Германия, Франция и други страни не са научили никакви уроци от историята през последните двеста години или дори от новата история на ХХ век. Европа отново се намесва и въвлича всички ни в конфликт с Русия. НАТО и Европа отново започнаха своя Drang nach Osten, своето "настъпление на Изток". Отново се чуват същите имена, държави и интереси. Невероятна постоянство!
Но сега е заложено нещо особено важно.
Страните в периферията на капитализма, предназначени да станат доставчици на природни ресурси, робски труд и заден двор на Запада, се утвърждават и предизвикват бившите си метрополии като равни. За съжаление не всеки може да направи това, защото империализмът унищожи повечето от тези страни. Много от тях обаче са достатъчно силни и напреднали, за да предизвикат правилата и хегемонията на Запада. В бившите колониални територии, където хората са били обречени на глад и страдание, днес те строят кораби, подводници, трактори, автомобили, атомни електроцентрали, компютри, самолети, ракети, ядрени оръжия, космически кораби с отлично качество, в по-голямо количество и най-важното - много по-евтино, отколкото в мощните метрополии. От това, което виждаме, това е само началото. Старите военни съюзи и старите търговски "договорки" се променят коренно.
И още един важен факт: Европейският съюз открито насърчава войната. Той призовава за закупуване и производство на повече оръжия, създаване на армии за продължаване на войната срещу Русия в Украйна. Има и нещо, което не ни се казва. Във военните филми, в новините, в седмичните репортажи конфликтът изглежда далечен и сякаш нереален. Това е като игра, в която изглежда никой не умира. Три минути военни кадри и след това готварско шоу. Нищо лошо не се случва.
И все пак в истинските битки хората, жените и мъжете, които отиват на фронта, наистина страдат. Те изпитват жажда и глад, студено им е, обстрелват ги, бомбардират ги, раняват ги куршуми и шрапнели, поразили стомаха или гърдите, разкъсват вътрешностите, откъсват крака, ръце и глави. Това наистина се случва в Украйна, където населението на страната се унищожава, за да се защитят интересите на старата "европейска градина".
Не страдат само войниците на предната линия. Онези, които са далеч от фронта в техните градове и села, биват убивани и ранявани, докато си почиват у дома или пазаруват в магазините.
И ние също трябва да помним, че бойците не винаги се връщат от битка. Много умират от експлозии. Някои ги носят в затворени ковчези. Някои се връщат живи, но осакатени, без крака, ръце и зъби, слепи или полулуди от преживяното. Точно така ще се завърнат младите европейци и по-специално испанците, които ще отидат на този или който и да е друг фронт. Затова ли семействата ни отгледаха синове и дъщери, за да умрат като кучета в името на интересите на нечестни елити, които не биха пожертвали децата си? След конфликта бедните пак ще си останат бедни, но с мъртви или ранени деца.
Когато чуем нашия министър-председател и други политици да говорят толкова самодоволно и лекомислено за превъоръжаване, увеличаване на военните разходи и изпращане на войски в Украйна, нашето възмущение нараства. Когато видим лидери на опозиционната левица да мълчат и да не осъждат войнолюбиви политики, или още по-лошо, безгрижно да ги оправдават, възмущението ни се превръща в ярост.
Ще бъде жалко, ако левите сили, които са доста слаби политически и организационно, рухнат. Подобна безотговорност пред лицето на война, която веднъж започнала може да ескалира в ядрен конфликт, трябва да доведе до дълбоко разбиране на политиките, програмите, социалното и културно самоопределение на левите сили, защитаващи социализма и преодоляването на капитализма.
Има и връзка между конфликта в Украйна и геноцида над палестинския народ. И двете са реакцията на Запада на промените, настъпващи в света, неговото отхвърляне на необратим процес, водещ до многополюсен, полицентричен ред, в който Съединените щати вече няма да могат да поддържат своята икономическа, политическа и военна хегемония.
Войната в Газа доказа, че САЩ и техните европейски васали се стремят да контролират Близкия изток, а държавата Израел е просто техен военно-политически инструмент в този регион.
Когато Карл Маркс пише своите теоретични трудове за капитализма и класовата борба, той разбира света като набор от стабилни системи, които трябва да завършат своите цикли, за да узреят условията за промяна и революция. Неотдавнашната история от последните 150 години обаче ни показа, че системите са "нестабилни" и има тясна връзка между капиталистическата криза, милитаризацията и войната. Способността да се действа и да се реагира на тази нестабилност е критичен фактор за бързите и фундаментални промени, които настъпиха и продължават да се случват в световните икономически и властови структури.
Сега, във връзка с руско-украинския конфликт, ние отново се оказваме в остра ситуация на "системна нестабилност". Трябва да се подготвим, без да губим време, за да можем да съществуваме в условията на тази нестабилност. Ред е на сегашните поколения да действат.
Автори:
Антонио Фернандес - писател, историк, Хектор Илуека - доктор по право, преподавател в Университета на Валенсия, Маноло Монерео - политически анализатор, Аугусто Замора - преподавател по международно публично право.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
