Изненада - кои са седемте вида любов

 Древните гърци са имали няколко думи за любов, които са им позволявали да разграничават по-ясно различните видове обич.

"Тялото" ви превежда през седемте вида любов, които се основават на класически четения, особено на Платон и Аристотел, и на книгата на JA Lee от 1973 г. „Цветовете на любовта“.

1. ЕросЕрос е сексуална или страстна любов и най-близка до съвременната идея за романтичната любов. В гръцкия мит това е форма на лудост, предизвикана от една от стрелите на Купидон. Стрелата ни пробива в сърцето и ние се „влюбваме“, както направи Парис с Елена, което довежда и до превземането на Троя.

В съвременните времена еросът е обединен с по-широката жизнена сила, фундаментално сляп процес на стремеж към оцеляване и възпроизводство. Ерос също е противопоставян на Логоса или Разума, а Купидон е нарисуван като дете със завързани очи.

2. ФилияОтличителният белег на Филията или приятелството е споделената добра воля. Аристотел вярва, че човек може да носи добра воля на друг поради една от трите причини: че е полезен; че е приятен; и преди всичко, че е добър, тоест рационален и добродетелен. Приятелствата, основани на добротата, се свързват не само с взаимна изгода, но и с другарство, надеждност и доверие.

За Платон най-доброто приятелство е това, което влюбените имат един за друг. Това е Филия, родена от Ерос, която от своя страна се връща обратно в Ерос, за да го укрепи и развие, превръщайки го от жажда за притежание в споделено желание за по-високо ниво на разбиране на себе си, другия и света. Накратко, Филия трансформира Ерос от жажда за притежание в импулс за философия.

Истинските приятели се стремят заедно да живеят по-истински, по-пълноценен живот, като се свързват един с друг автентично и се учат взаимно за ограниченията на техните вярвания и недостатъците в техния характер.

3. СторджStorge [“storge-jay“], или семейна любов, е вид филия, отнасяща се до любовта между родителите и техните деца. Различава се от повечето филии по това, че има тенденция, особено при по-малки деца, да бъде едностранна или асиметрична. В по-широк смисъл стордж е привързаността, породена от познатост или зависимост. В сравнение с Ерос и Филия, това е много по-малко зависимо от нашите лични качества.

Хората в ранните етапи на една романтична връзка често очакват безусловна обич, но откриват само нуждата и зависимостта от ерос и, ако имат късмет, зрелостта и плодовитостта на филията. Като му се даде достатъчно време, Ерос има тенденция да мутира в Стордж.

4. АгапеАгапе е универсална любов, като любовта към непознати, природата или Бог. За разлика от Стордж, това не зависи от родство или познаване. Наричана още милосърдие от християнските мислители, може да се каже, че Агапе обхваща съвременната концепция за алтруизъм, както се дефинира като безкористна загриженост за благополучието на другите.

По-общо казано, алтруизмът или Агапе помага за изграждането и поддържането на психологическата, социалната и всъщност екологичната тъкан, която ни предпазва, поддържа и обогатява. Като се има предвид нарастващият гняв и разделение в нашето общество и състоянието на нашата планета, всички ние бихме могли да се справим с малко повече agape.

5. ЛудусLudus е игрива или необвързана любов. Може да включва дейности като танцуване или по-явен флирт, съблазняване и свързване. Фокусът е върху забавлението, а понякога и върху завоеванието, без никакви условия.

Взаимоотношенията Ludus са случайни, неизискващи и неусложнени, но въпреки всичко това могат да бъдат много дълготрайни. Ludus работи най-добре, когато и двете страни са зрели и самодостатъчни. Проблеми възникват, когато една от страните сгреши Лудус за Ерос, докато Лудус всъщност е много по-съвместим с Филия. 

6. ПрагмаПрагмата е вид практическа любов, основана на разум или дълг и нечии дългосрочни интереси. Сексуалното привличане остава на заден план в полза на личните качества и съвместимост, споделените цели и „желанието нещата да работят“.

Във времената на уредените бракове прагмата трябва да е била много често срещана. Въпреки че не е на мода и е пълна противоположност на романтичната любов, тя остава широко разпространена сред двойките знаменитости и сред политическите двойки.

Много връзки, които започват като Ерос или Лудус, завършват като различни комбинации от Стордж и Прагма. Прагма може да изглежда противоположно на Лудус, но двете могат да съществуват едновременно, като едното осигурява контрапункт на другото. В най-добрия случай партньорите в прагматичната връзка се съгласяват да си затварят очите (за различни изневери и провинения) и дори да си затварят очите със съчувствие, подобно на историята на Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр, чиято връзка продължава 51 години, но и двамата имат паралелни партньори през годините.

7. ФилавтияPhilautia, накрая, е самолюбието, което може да бъде здравословно или нездравословно. Нездравословното самолюбие е подобно на високомерие. В Древна Гърция хората могат да бъдат обвинени във високомерие, ако се поставят над боговете или, както някои съвременни политици, над по-голямото благо. Мнозина са вярвали, че високомерието води до унищожение.

Филавтия може да означава както преувеличено чувство за нечии статус, способности или постижения, особено когато е придружено от надменност или арогантност, така и здравословна любов към себе си и добро самочувствие. Нещо повече, това е матрицата, чрез която мислим, чувстваме и действаме, и отразява отношението ни към себе си, към другите и към света.

В ежедневния език „самочувствието“ и „самоувереността“ са склонни да се използват взаимозаменяемо. Самочувствието и самоувереността обаче невинаги вървят ръка за ръка. По-специално, възможно е човек да е много уверен в себе си и въпреки това да има дълбоко ниско самочувствие, какъвто е случаят например с много изпълнители и знаменитости.

Хората със здраво самочувствие не трябва да се подкрепят с външни фактори като доходи, статус или известност или да се опрат на патерици като алкохол, наркотици или секс. Разбира се, те също могат да страдат от болка и разочарование, но неуспехите им не ги увреждат. Благодарение на тяхната издръжливост, те са отворени за израстване и взаимоотношения, толерантни са, благодарни са, приемат и прощават на себе си и на другите.

В заключение, разбира се, трябва да кажем, че седемте вида любов се просмукват и преминават един в друг.