Как ще оцелява Европа в ерата на Тръмп

Как се променя геополитическата роля на Европа в изключително динамичната обстановка в света? Как може Евросъюзът да засили отбранителната си готовност и европейския суверенитет? Какви са сценариите за развитието на трансатлантическите отношения между ЕС и САЩ? Как Европа може да допринесе за постигане на траен и устойчив мир и гаранции за сигурността на Украйна? Какво включва планът „Превъоръжи Европа“ и как ще се финансира? Тези и други въпроси бяха предмет на дискусия на тема „Европа на глобалната сцена: геополитика и сигурност“. Проявата се организира и проведе в петък в Дома на Европа в София. Сред лекторите бяха българските евродепутати Андрей Ковачев, Илхан Кючук, Андрей Новаков и Кристиан Вигенин, също така Димитър Гърдев, председател на Комисията по европейските въпроси в Народното събрание, Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика, и др.

Андрей Ковачев, евродепутат ЕНП/ГЕРБ-СДС:

//

Дебатът за отбраната на Стария континент е воден още през 50-те години в Западна Европа. За съжаление, тогава френският Сенат отхвърля идеята за създаване на европейски отбранителен съюз. Самата Европейска централна банка (ЕЦБ) и сега отхвърля проекти, свързани с отбрана, а търговецът на оръжие има негативна анотация. Търговските банки затварят сметките на производители на отбранителна техника, защото не е добре да имат клиенти, които продават оръжие. Призовахме ЕЦБ и търговските банки моментално да сменят своите правила и да отворят линии за финансиране в областта на отбраната, защото превъоръжаването на Европа трябва спешно да се случи. По решени​е на Еврокомисията ще се вземе 150 млрд. лв. общ дълг, който да мотивира страните членки - подобно на плана "Юнкер" - да отделят бюджет, както и частен капитал, за да се стигне до 800 млрд. евро за отбрана. Необходимо е да се мотивира европейската отбранителна индустрия да се кооперира помежду си, защото тя все още е национална - например българска, шведска, италианска и т.н., а това е голям проблем. За мен решението е, когато мотивираме, включително и финансово, европейската отбранителна индустрия да се кооперира, да ѝ дадем конкретика и поръчки. Така ще падне и цената на техниката, защото например европейските танкове са по-скъпи от американските. САЩ имат една модификация на танкове, а ние имаме 17. България има добър отбранителен сектор. За съжаление, войната в Украйна определено повлия на тази индустрия у нас и е тъжно да се каже, но става въпрос за печалби от война. И ако искаме да сме на равно ниво с водещите световни сили, на следващите избори за ЕП трябва да има и директно избран президент на ЕС, който да представлява Общността при срещи, каквато бе с държавните глави на САЩ, Русия и др. Към момента ЕС е брутално пренебрегван, даже унижаван от много други геополитически играчи, което ние, за съжаление, позволяваме.

Димитър Гърдев, депутат от ИТН, председател на Комисията по европейските въпроси в НС:

Войната трябва да премине в дипломатически стадий. Пет са сценариите пред ЕС, заложени още от Жан-Клод Юнкер, председател на ЕК (1 ноември 2014 - 30 ноември 2019 г.):

1. Да останем такива, каквито сме, но това не работи. 

2. Да се върнем към Европейската икономическа общност ЕИО. 

3. Всеки да прави колкото може и колкото иска. 

4. Европа на две скорости, което е ужасно за България, защото нашият основен външнополитически приоритет е да бъдем пълноправно интегрирани в Европа. 

5. Конфедерация - единен съюз, с единни решения в областта на сигурността и отбраната. 

Геополитическа тежест ще имаме не със среден и малък бизнес, а с едър бизнес, каквато е военната индустрия. Тя е пълномащабна индустрия в целия спектър, дори с дрехите и с обувките. САЩ станаха №1, след като изградиха и натовариха своите мощности по време на Втората световна война. Япония стана лидер в автомобилостроенето по едно решение - САЩ да изградят там мощности за камиони, коли, танкове и да няма опасност да прехвърлят средства евентуално при конфликт с Китай или СССР през Тихия океан. Проблемът е в пълната липса на стратегическа орбитална групировка. Само преди година Великобритания, която вече не е в ЕС, изстреля първия си военен сателит, а само Илън Мъск има 2100. Предстоят ни и страшно тежки преговори със САЩ в областта на изкуствения интелект. Ако е това, което в момента представлява Европа, ще бъдем пометени. А Мъск заявява, че това са преговорите за новите дигитални стандарти. Затова как ще се формират стандартите, оттук идват и ограниченията. А ЕС не позволява окрупняване и трябва да решим дали да е в сила неясното понятие на Юнкер - всеки да прави колкото може и колкото иска - или да вървим в единен план с ясни и строги правила. А как ЕС може да помогне на Украйна? Като я приеме за страна членка, това е най-голямата гаранция. 

Весела Чернева, зам.-директор на Европейския съвет за външна политика:

САЩ си тръгнаха от Европа и това е факт, който Тръмп непрекъснато повтаря. През последните седмици няколко неща станаха ясни за НАТО като алианс. Първо, не се знае дали ще има среща на върха през юни в Хага, ще отиде ли американският президент, или ще изпрати представител и това ли е най-добрият сценарий и какво означава това за НАТО, валиден ли е чл. 5 от Вашингтонския договор? Ако се стигне до руска атака върху едно естонско село например, това ще задейства ли съответните реакции от останалите страни, най-вече от САЩ. Особено след срещата със Зеленски в Белия дом, като че ли цялата конструкция, която се основа на доверие и на съюзнически отношения, изглежда силно разклатена. Това е ключово за Европа, защото ЕС почти 20 г. е в състояние на „спящата красавица“ с все по-намаляващи разходи за отбрана и все по-голяма зависимост от американските гаранции за сигурност. В момента Европа е поставена пред най-голямото си изпитание, а именно руската агресия срещу Украйна. През последните няколко години европейците се опитвахме да мислим за войната в Украйна като една обща реакция на Запад. Това упражнение вече не е възможно, защото няма ситуация, в която европейските и американските интереси да се припокриват по отношение на кризата и сигурността. В крайна сметка, ЕС прие план за отбрана за 800 млрд. евро, вероятно ще се приеме решение за подкрепа на Украйна до 40 млрд. евро, така че пробуждането на спящата красавица започва да се случва, което е добра тенденция. А спирането за 30 дни на големия огън между Киев и Москва след преговорите между Украйна и САЩ в Саудитска Арабия е успех, но има много неизвестни какво ще се случи след това - ще има ли примирие, кой ще е арбитър, кой ще даде гаранциите за сигурност, кога европейците, които биха дали гаранциите за сигурност, могат реално да седнат да преговарят и т.н. А Какво се случва в Европа? На 19 март излиза Бялата книга за отбрана на ЕС, но колкото и да искаме конфедеративен съюз, в момента виждаме Европа на три скорости, особено по отношение на отбраната и сигурността. Има една група страни - балтийските, както и Великобритания, които са готови да поемат отговорност и споделят инициативи в сферата на отбраната, Франция е с определена лидерска позиция. Голямо очакване има към Германия и нейното ново правителство. Втората група са блокиращите страни - в момента това са Унгария и Словакия, а в третата група са онези държави, между които и България, които все още не са се събудили, а това е опасна позиция за нас.