Вход
26 Юли, 15:49 0 След дълго очакване Конституционният съд се произнесе по няколко важни казуса, за които беше сезиран.
КС отмени съдебната реформа, но остави ограничението президентът да избира служебен премиер от предварително зададен списък от хора на държавни длъжности.
По отношение на орязаните правомощия на държавния глава гласовете са били 6 на 6 и затова те остават в сила. Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни. Съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, и последните попълнения Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.
За съдебната система съдиите са решили, че почти всички конституционни разпоредби запазват редакцията си отпреди промените в основния закон от края на миналата година.
С отменените от КС поправки бяха орязани сериозно правомощията на главния прокурор. Освен това мандатът му бе намален от седем на пет години. Висшият съдебен съвет бе разделен на съдийски и прокурорски, за да се гарантира, че прокурорите няма да се намесват в избора и кариерното развитие на съдиите. Беше въведен и механизъм за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор и неговите заместници.
Другите важни промени в основния закон засягаха правомощията на президента при назначаване на служебно правителство. Преди поправките държавният глава имаше пълна свобода при избора на министри и премиер. С новите текстове обаче бе записано, че министър-председател могат да са само хората на определени длъжности – например шеф на Сметната палата, какъвто бе действащият премиер Димитър Главчев. Освен това парламентът вече се разпуска, а работи до самото началото на предизборната кампания.
Промените в Конституцията бяха окончателно приети от 49-ото Народно събрание през декември миналата година. Те бяха и една от причините, довели до постигнатата миналото лято договорка между ПП-ДБ, за които съдебната реформа е важен приоритет, и основните им опоненти от ГЕРБ за редовно ротационно правителство. Именно заради промените в основния закон и ДПС стана ключова част от парламентарното мнозинство, което се разпадна предсрочно.
През януари първо Радев сезира КС за измененията, като искането му за обявяване на противоконституционност не засягаше съдебната реформа, а само отрязването на собствените му правомощия. Дни след него жалба до КС подадоха и тогавашните депутати от "Възраждане" и ИТН, които обжалваха всички промени, включително и за съдебната система. По-късно КС обедини двете искания и така се стигна до днешното решение.
Запазването на сегашния ред за избор на служебен премиер означава, че най-вероятно Румен Радев ще бъде принуден отново да предложи поста на Димитър Главчев.
