Крачка в бъдещето: Електричество от слънцето - кой може да го произвежда и продава

Ася Добруджалиева, Хабитат българия

Докато светът се ориентира към възобновяемата енергия, България се намира на кръстопът, обмисляйки потенциала и предизвикателствата на слънчевата енергия, генерирана от фотоволтаичните системи Plug-in PV. 

В тази статия се разглеждат законодателната рамка, възможностите и процедурните изисквания за интегриране на Plug-in PV системи в България, като се обръща особено внимание на просюмърите - крайни потребители, които също така произвеждат и могат да продават енергия. 

Овластяване на потребителите в България: Правни и пазарни възможности

Ролята на просюмърите е от решаващо значение за енергийния преход в България. Съгласно чл. 18а от Закона за енергията от възобновяеми източници крайните потребители могат да използват собствената си енергия от възобновяеми източници и да продават излишъка по пазарни цени. Тази разпоредба дава възможност на потребителите да станат активни участници на енергийния пазар, като им предлага икономически стимули и насърчава устойчиви енергийни практики.

Законът за енергетиката допълнително подкрепя това, като дефинира „активните клиенти" като тези, които консумират, съхраняват или продават самостоятелно произведена електроенергия в рамките на определени граници. Тези клиенти се насърчават да участват в схеми за енергийна ефективност и гъвкавост, което разширява ролята им от обикновени потребители до участници в енергийната екосистема.

Опростени процедури, но не и в България

Нетното измерване се прилага в случаите, когато домакинствата произвеждат собствена енергия, например от инсталирани на покрива или фасадата соларни панели и в същото време остават свързани към мрежата. Те използват и двата източника, така че ако грее слънце, вземат електричество от фотоволтаици и ако е необходима повече енергия или през нощта, те го вземат от мрежата. Ако те произведат излишък, електричеството се подава в мрежата, „завъртайки измервателния уред в другата посока“, а това „извършва виртуално съхранение в мрежата“. Тази система на отчитане възниква в САЩ през 80-те години, а в Европа се прилага от Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Словакия, Полша и др.

За съжаление, в България няма въведено нетно измерване за домакинствата. С последните промени през 2023 г., в Закона за енергията от възобновяеми източници, в член 6, Комисията за енергийно и водно регулиране следва да определя преференциални цени за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници за инсталации с мощност до 30 kW. Тази мярка има за цел да стимулира инсталирането на фотоволтаични системи на покриви и фасади в градските райони, като прави възобновяемата енергия по-достъпна за обикновените граждани. Бяха направени различни законови изменения, за да се опростят процедурите за инсталиране. Например - инсталациите за лично ползване с мощност до 20 kW са освободени от разрешителни за строеж, при условие че отговарят на специфични технически критерии и стандарти за безопасност.

Присъединете се към слънчевата революция

Как да станете производител на собствено електричество, дори ако живеете в многофамилна жилищна сграда?

Изглежда лесно да си купиш фотоволтаична система до 800 W (два соларни панела * 400 W), да я монтираш на парапета на балкона, да я включиш в контакта и да се радваш на безплатна енергия. Но това все още не е толкова просто в  България. Една от причините e, че измервателните уреди отчитат произведената, но неконсумирана собствена енергия, подадена в мрежата като потребление на енергия. В Германия, където балконските фотоволтаици са най-широко разпространени, излишната енергия постъпва в мрежата като дарение.

Това е така, за да се насърчават домакинствата да използват в пълна степен произведената от тях енергия. Освен това, мощност до 800 W е незначима за присъединяване, както към битовата мрежа, така и към мрежата на оператора, съгласно чл.5 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/631 Мрежов кодекс за изискванията за присъединяване на производителите на електроенергия към електроенергийната мрежа.  По тази причина в Германия за балконските фотоволтаици е необходимо единствено уведомление на оператора.

Въпреки че този регламент на Европейския съюз е директно приложим и за България като страна член на ЕС, у нас няма облекчени процедури за тези микроинсталации. Улеснена е процедурата единствено за фотоволтаични системи до 20 kW, инсталирани на еднофамилни къщи или вилни имоти, единствено за енергия за собствени нужди, за които не се изисква разрешение за строителство, съгласно чл. 151, ал. 10 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). При добронамерен подход от страна на институциите и оператора можете да инсталирате балконски фотоволтаик по същата процедура. Като основание за това, освен горепосочения регламент, може да послужи и фактът, че съгласно  чл.10, ал.3, т.4 от ЗЕВИ кметът на Общината отговаря за опростяването и облекчаването на административните процедури относно малки децентрализирани инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, каквато се явява и балконският фотоволтаик.

Каква е процедурата за инсталации за производство на енергия от ВИ до 20 kW за собствени нужди?

В Общината: Подавате уведомление за инвестиционно намерение до главния архитект на съответната Община в срок до 14 дни преди започването на изграждането на инсталацията. В уведомлението се описва мощността на инсталацията и разположението ѝ, като към него се прилагат проектни решения в части “Конструкции”, “Електро” и/или “ОВК” с чертежи, схеми, изчисления, техническите спецификации и указания за изпълнението на инсталацията, гарантиращи безопасна експлоатация и защита от връщане на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, когато сградата е присъединена към такава. Необходим е, разбира се, и документ за собственост. В случаите на многофамилни жилищни сгради е необходимо и съгласието на 50% +1 от етажната собственост.

След извършване монтажа на инсталациите собственикът на обекта заедно с изпълнителя на монтажа подписват декларация, с която в 14-дневен срок след монтажа уведомяват главния архитект на Общината и оператора на електроразпределителната мрежа, когато сградата е присъединена към такава, че инсталацията е поставена под напрежение и е изпълнена съгласно техническата документация.

При оператора: Внасяте уведомление към оператора, въз основа на което той прави проучване за присъединяване на обекта към мрежата, в резултат на която се изготвя становище от него за условията и реда на включване на производителите. Съгласно ЗЕВИ за някои инсталации, включително такива за потребление на собствена електрическа енергия с мощност до 10,8 kW, се предвижда облекчен ред за присъединяване, при който срокът за присъединяване е до 30 дни след издаване на становището. Към уведомлението прилагате същите документи, които сте приложили към Общината. 

Съгласно Наредба №6 от 28 март 2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи мрежовите оператори са длъжни да осигурят възможност за осъществяване на онлайн комуникация, включително отправяне на конкретни въпроси за процедурата по включване.

Пътят напред: Предизвикателства и възможности

Въпреки тези постижения остават няколко въпроса: Трябва ли инсталирането на слънчеви уреди да се третира като строежи или като преместваеми обект? Трябва ли опростените разпоредби да обхванат и многофамилните жилищни сгради? Освен това продължават дебатите относно въвеждането на нетно измерване за микроинсталациите или поне на право да даряват излишната енергия, така че като включат слънчевия уред в мрежата, това да не води до загуби за домакинството? Дали процесът на уведомление и регистрация в енергоразпределителните дружества и общините може да бъде допълнително опростен?

Преди институциите да дадат отговор на тези въпроси, не бива да се забравя, че балконските фотоволтаици могат да бъдат едно от решенията за намаляването на разходите за енергия за домакинствата, които са в условия на  енергийна бедност. Докато България се ориентира в тези предизвикателства, целта остава ясна: да се създаде устойчиво, приобщаващо и ефективно енергийно бъдеще за всички.