Кръгла маса в парламента поиска: По-голям прием в математическите гимназии!

Промени в учебните програми, подобряване на методиката на преподаване и разширяване на достъпа до профилирано обучение за учениците в 5.-7. клас в математическите гимназии - около тези необходими промени се обединиха участници в кръгла маса "Образованието на учениците в 5.-7. клас на фокус".

Тя се проведе дне в Народното събрание по инициатива на народния представител и член на Комисията по образование и наука Елисавета Белобрадова. В дискусията участваха министър Красимир Вълчев,  представители на Министерството на образованието и науката (МОН), директори на столични гимназии и училища, експерти от академичните среди, представители на неправителствения сектор и заинтересовани страни в сферата на образованието.

Кръглата маса започна с презентация на основните проблеми и предизвикателства, с които учениците, учителите и родителите се сблъскват в периода между 5. и 7., представена от Елисавета Белобрадова. 

Тя посочи, че докато българските четвъртокласници показват много високи резултати по български език и математика и се нареждат в топ 10 на международни изследвания като PIRLS и TIMSS, при седмокласниците има значителен спад в представянето.  Преходът между 4. и 5. клас е критичен момент, в който децата губят индивидуалната грижа на класния ръководител, а тежките учебни програми затрудняват родителите да оказват помощ. В 7. клас резултатите по математика и български език остават тревожно ниски, а родителите изразяват най-ниска удовлетвореност от качеството на образованието точно в този етап. Въпросният спад оказва ефект и върху резултатите на учениците занапред, както показват резултатите от изпитете в 10.  клас и проучването PISA.

Презентацията беше последвана от становища на институциите и дискусия между всички заинтересовани страни. 

Образователният министър Красимир Вълчев подчерта необходимостта от реформа в учебните програми, за да се намали свръхамбициозното учебно съдържание. По думите му, проблемът е не толкова по-кратката учебна година, колкото необходимостта от по-добра методика на преподаване.

Министър Красимир Вълчев обяви, че е възложено проучване за намиране на нов терен или сграда за разширяване на Софийската математическа гимназия (СМГ) или за откриване на нова математическа гимназия в столицата. Това се налага поради високото търсене на профилирано обучение по математика още от пети клас и ограничените възможности за прием.

Всяка година стотици добре подготвени деца не успяват да бъдат приети заради високата конкуренция.

Заместник-министър Наталия Митева постави акцент върху дигиталните умения и необходимостта от цялостно повишаване на средното ниво на математическите знания сред учениците. Тя обяви, че България ще работи съвместно с Румъния за подобряване на обучението в 5.-7. клас.

Директорът на Националната природо-математическа гимназия "Акад. Любомир Чакалов" Ивайло Ушагелов посочи, че всяка година около 800-900 четвъртокласници кандидатстват за прием в неговата гимназия и СМГ, което показва сериозния интерес към профилираното обучение. Той подчерта, че големият проблем не е липсата на училищни сгради, а недостигът на квалифицирани учители по математика.

По време на дискусията бе засегнат и въпросът за достъпа до образование. В София едно от 54 деца има възможност да учи в математическа гимназия, докато в други градове, като Кюстендил, това съотношение е едно към 20. Обсъдени бяха възможности за предоставяне на план-прием и за основните училища, което би дало шанс на повече деца да се обучават задълбочено по математика.

Проф. Емил Бойваленков от Института по математика и информатика към БАН заяви, че са необходими увеличаване на часовете по математика и повече работа с учителите. Той подчерта, че Съюзът на математиците в България и ИМИ-БАН са готови да окажат експертна подкрепа.

В рамките на дискусията се повдигна и въпросът за мотивацията на учителите и необходимостта от обучения, които да направят преподаването по-интересно и достъпно. Доцент Ушагелов обърна внимание, че международните оценки като PISA мерят компетентности, които не са обект на преподаване в България, което изисква преосмисляне на учебните програми.

Представители на Столична община информираха, че над половината от учениците с високи резултати от състезания не успяват да влязат в математически гимназии. Удължената до 2027 г. програма за строителство на училища цели да подобри ситуацията.

Елисавета Белобрадова повдигна въпроса защо основните и средните училища не се възползват от възможностите за допълнителни часове по математика и защо тези учебни заведения са демотивирани в предоставянето на засилено математическо обучение. 

В заключение тя подчерта, че образованието прогимназията е ключов етап, който изисква особено внимание и системни подобрения.

Кръглата маса приключи с призив за координирани действия между институциите, училищата и академичната общност за подобряване на математическото образование в България. Белобрадова пое ангажимент до месец да бъде изпратен на участниците списък с набелязаните по време на дискусията задачи, за да може да се започне съвместната работа по тях.