Лавров: Опитвахме се да избегнем конфликта в Украйна, получихме лицемерие и чувство за превъзходство

Путин им даде всички възможни шансове – призова ги да седнат на масата и да договорят гаранции за сигурност, включително за Украйна, по начин, който няма да подкопае нашата сигурност. Беше възможно да се решат всички тези проблеми.

Това заяви външния министър на Русия Сергей Лавров в интервю за медийния холдинг “Красная звезда” на 2 март 2025 г.

Ето и други акценти от него:

Никога няма да мислим еднакво по всеки въпрос от глобалната политика и това беше признато и от двете страни в Рияд, включително американците.

Там, където нашите интереси се разминават – както отбеляза и държавният секретар на САЩ Марко Рубио – отговорност на отговорните нации е да гарантират, че тези различия няма да ескалират в конфронтация. Точно това е нашата позиция.

Не е случайно, че представител на китайското министерство на отбраната наскоро заяви, че въпреки че те твърдо подкрепят мирно решение, не изключват военни действия, ако бъдат подведени - или нещо подобно. Въпреки това диалогът между Пекин и Вашингтон никога не е прекъсван. Вярвам, че това трябва да бъде моделът на отношенията между които и да е две страни, особено между Русия и Съединените щати.

Доналд Тръмп е прагматик. Здравият разум е неговият девиз. Това означава (както всеки вижда) преход към различен начин на правене на бизнес. Но неговата цел е MAGA – Make America Great Again – всичко си е същото, само Тръмп има нова шапка.

Колин Пауъл беше измамен от ЦРУ.

Не искам да съм антиевропеец, но настоящата ситуация потвърждава идеята, че всички трагедии в света произлизат от Европа или се случват поради европейски политики.

Планът за въвеждане на миротворци в Украйна е просто продължение на провокирането на киевския режим във война с нас.

Никой друг език не се е сблъсквал с такава агресия, както руският.

Откъси от интервюто на външния министър на Русия Сергей Лавров за медийния холдинг “Красная звезда”, 2 март 2025 г.:

Сергей Лавров: Никога не сме били слепи. Още през 2007 г. на Мюнхенската конференция по сигурността президентът на Русия Владимир Путин предупреди, че докато работим с НАТО, Европейския съюз и Г-7 (по това време Г-8 с участието на Русия), не бива да бъдем смятани за наивни или неосведомени. Ако ще бъдем третирани като равни, тогава нека работим като равни.

Продължихме усилията си в тази посока. В многобройни срещи Владимир Путин търпеливо обясняваше на всяка страна и западен партньор какво е имал предвид в Мюнхен, в случай че има неразбрали.

До последния момент давахме шанс, за да бъде избегнат открит конфликт. През декември 2021 г. ние им (на Запада - бел. прев.) казахме ясно: "Бавите изпълнението на Минските споразумения и създавате заплахи за нашата сигурност. Нека подпишем договор за европейска сигурност, който гарантира стабилност, без да въвличате никого в НАТО.“ Игнорираха ни.

Дори през януари 2022 г. се срещнах с тогавашния държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен. Той ми каза, че НАТО не е наша работа и че единствената гаранция, която могат да предложат, е някои ограничения върху броя на ракетите със среден обсег, които ще разположат в Украйна. Това беше. Повече лицемерие, безнаказаност, изключителност и чувство за превъзходство. И докъде доведе това?

Не е изненадващо, че на голямо събитие миналата година президентът Путин каза, че нещата никога няма да се върнат към състоянието, в което бяха преди февруари 2022 г. Той се надяваше на друго развитие, въпреки че разбираше, че тези надежди са напразни. Даде им всички възможни шансове – призова ги да седнат на масата и да договорят гаранции за сигурност, включително за Украйна, по начин, който няма да подкопае нашата сигурност. Беше възможно да се решат всички тези проблеми.

Сега много политици, бивши правителствени служители и обществени фигури – говорейки със задна дата – твърдят, че е трябвало нещата да се третират по различен начин. Но каквото е направено, е направено.

Нашите цели са ясно поставени, както се казваше в Съветския съюз.

- Размишлявайки върху 2022 г., всички си спомнят вашите продължителни преговори с Антъни Блинкен. В кой момент разбрахте, че постигането на споразумение е невъзможно? Как беше взето решението за започване на Специалната военна операция? Между разговорите ви с Блинкен имаше пауза от още един месец.

- Надявах се здравият разум да надделее, но надделя гордостта. Не само плановете за фактическо привличане на Украйна в НАТО, за създаване на бази в Крим, на Азовско море – всички тези планове съществуваха. Но в допълнение към този геополитически план голяма роля изигра и гордостта. Как е възможно? Не преувеличавам. Това е в чист вид онова, от което са се ръководили. Тъжно е. Това не е здрав разум. Не напразно сега Доналд Тръмп постоянно казва, по отношение на всеки конфликт, имайки предвид позицията на Америка, че трябва да има здрав разум. И здравият разум на Вашингтон диктува да се отдръпне.

- Спомняме си, че президентът Владимир Путин заяви, че топката е в тяхното поле. Преговорите в Рияд бяха изненада за мнозина. Каква предварителна работа беше извършена и кога започнахте да се подготвяте за осъществяването на тези разговори?

- Нямаше предварителна работа. Президентите разговаряха по телефона по инициатива на Доналд Тръмп. През 2018 г. по време на пресконференция в Хелзинки след Световното първенство президентът Владимир Путин му връчи топка – официална топка на ФИФА. Доналд Тръмп я взе, завъртя я и след това я хвърли на членовете на неговата делегация, седнали пред него.

Всички разбирахме, че не Доналд Тръмп прекъсна отношенията между САЩ и Русия, а Джо Байдън, но все пак това си остава една и съща държава. Доналд Тръмп беше напълно наясно с това и пое инициативата да се обади пръв. Само ден преди това той изпрати близък съветник в Русия за подробна дискусия. По време на телефонния разговор по негово предложение се разбрахме да се срещнат в Рияд. Три дни по-късно летяхме за Саудитска Арабия. Така че не е имало двустранна подготовка. Разбира се, всяка страна се подготвя самостоятелно – нашата през Външно министерство, а тяхната през Държавния департамент.

Беше съвсем нормална дискусия между две делегации. Това, което се откроява е, че този нормален обмен се възприема като сензация. Това идва да каже, че по време на мандата на Джо Байдън нашите западни партньори са оформили глобалното обществено мнение така, че рутинният разговор се възприема като нещо изключително.

Никога няма да мислим еднакво по всеки въпрос от глобалната политика и това беше признато и от двете страни в Рияд, включително американците. Те сами го казаха. Когато нашите интереси съвпадат, здравият разум диктува, че би било неразумно да не приведем това в практически действия от взаимна изгода. Там, където нашите интереси се разминават – както отбеляза и държавният секретар на САЩ Марко Рубио – отговорност на отговорните нации е да гарантират, че тези различия няма да ескалират в конфронтация. Точно това е нашата позиция.

Между другото, това е същият модел, по който са изградени отношенията между САЩ и Китай. Имат много разногласия. САЩ налагат много санкции на Китай, за да потиснат съперника, макар и не толкова широко, колкото срещу нас. Американците и европейците дори налагат 100% мита върху електрическите превозни средства, което не е нищо повече от нелоялна конкуренция. Но да се върнем към модела на отношенията – въпреки тези разногласия и въпреки че висши лидери на САЩ и Китай, както и министри, периодично се обвиняват взаимно в различни нарушения, предимно в икономическата сфера, се обсъждат и политически въпроси и проблеми на сигурността.

Вижте как китайските министри говорят за действията на Запада в Тайванския пролив или Южнокитайско море – остро. Разбирам нашите китайски приятели, когато изтъкват, че от една страна, западните страни твърдят, че поддържат политиката на “Един Китай”, като признават, че Китай е един и че Тайван е част от него. Но на същото време казват, че статуквото не трябва да се променя. Какво е това статукво? Независим Тайван. В този подход има голяма доза лицемерие.

Не е случайно, че представител на китайското министерство на отбраната наскоро заяви, че въпреки че те твърдо подкрепят мирно решение, не изключват военни действия, ако бъдат подведени - или нещо подобно. Въпреки това диалогът между Пекин и Вашингтон никога не е прекъсван. Вярвам, че това трябва да бъде моделът на отношенията между които и да е две страни, особено между Русия и Съединените щати. От една страна, те могат да идентифицират общи интереси и да постигнат взаимно изгодни резултати, от друга, те носят отговорността да предотвратят война, когато интересите ни се разминават.

Много политици в Русия изпаднаха в еуфория, когато Доналд Тръмп бе избран за първия си мандат. Сега пак са в еуфория. Съединените щати все още имат същата цел – да бъдат държава номер едно в света. Стремяха се да го постигнат при Джо Байдън и при Барак Обама, при демократите като цяло, като поставят всичко под свой контрол, като плащат за НАТО, на Япония и Южна Корея, като създават аванпостове с участието на НАТО и с ядрени компоненти.

Доналд Тръмп е прагматик. Здравият разум е неговият девиз. Това означава (както всеки вижда) преход към различен начин на правене на бизнес. Но неговата цел е MAGA – Make America Great Again – всичко си е същото, само Тръмп има нова шапка. Той беше прав за всичко. Това придава жива, човешка нотка на политиката. Така че е интересно да бъдеш с него.

Неговият екип – държавният секретар Марко Рубио и съветникът по националната сигурност Майк Уолц – са абсолютно разумни хора във всеки смисъл на думата. Те говорят въз основа на разбирането, че нито те са ни началници, нито ние на тях. Просто две сериозни държави седнаха да обсъдят какво не е наред помежду им и какво обърка предшественикът им (Джо Байдън - бел. прев.) през последните четири години, унищожавайки всички, без изключение, канали за контакт и наложи редица санкции, което доведе до прогонването на американски компании, които в крайна сметка претърпяха стотици милиарди долари загуби.

- Съдейки по всичко случило се , това продължава доста дълго, ако не и през цялата следвоенна история. Докато заемахте поста си в ООН, поддържахте конструктивен диалог и подписахте съвместни документи с американците. Но те нарушиха тези споразумения, буквално след няколко месеца. Такъв беше случаят с Косово и Ирак. Месец преди бившият държавен секретар Колин Пауъл да излезе с бележките си, имаше ваш съвместен документ с представител на САЩ за необходимостта от рационализиране на диалога и т.н. Какъв беше вашият отговор на тези неща?

- Това стана обичайна практика. Абсолютно сте прав. Виждаме продължаващ опит всичко да се случи бързо, така че тяхната позиция да остане като единствено правилната.

Това беше така дори при държавния секретар Колин Пауъл. С него също работихме в тясно сътрудничество. Сигурен съм, че той не знаеше какво има вътре в тази епруветка (какъв вид бял прах имаше), имам предвид епруветката, която разклащаше в Съвета за сигурност на ООН, казвайки, че тогавашният иракски президент Саддам Хюсеин е направил такава грешка, че е почти мъртъв. Пауъл беше измамен от ЦРУ.

Не искам да съм антиевропеец. Но настоящата ситуация потвърждава идеята, изразена от много историци. През последните 500 години – когато Западът повече или по-малко се оформя такъв, какъвто го познаваме днес, с определени модификации, естествено – всички трагедии в света произлизат от Европа или се случват поради европейски политики. Колонизацията, войните, кръстоносците, Наполеон, Кримската война, Първата световна война, Хитлер. Ако погледнете историята в ретроспекция, американците не са играли бунтовна, да не говорим за „подстрекателска“ роля.

Днес, след мандата на Джо Байдън, новият екип в САЩ иска да се ръководи от здравия разум. Казват открито, че искат да сложат край на всички войни, че искат мир. Но кой казва, че шоуто – войната – трябва да продължи? Европа.

Датският премиер Мете Фредериксен заяви, че „мирът в Украйна може да бъде по-опасен от войната, която се води сега“. Британският премиер Киър Стармър, следвайки примера на френския президент Еманюел Макрон, се опита да убеди президента на САЩ Доналд Тръмп, че тази история не трябва да бъде приключвана бързо. Стармър гордо съобщи, че тази година Великобритания ще направи най-големия си принос за Украйна под формата на оръжия, като директно противоречи на Доналд Тръмп и потвърждава, че те ще продължат да подхранват режима в Киев. Междувременно президентът Еманюел Макрон се занимава с различни идеи, подобно на Стармър. Твърдят, че обучават хиляди миротворци и им осигуряват въздушна подкрепа, което е дръзка позиция.

Първо и най-важно, никой не се консултира с нас. Президентът Доналд Тръмп разбира напълно ситуацията. Той заяви, че е твърде рано да се определи кога може да се стигне до споразумение, като добави, че този въпрос може да бъде обсъден, но ще е необходимо съгласието на страните. Действа по подходящ начин.

Планът за въвеждане на миротворци в Украйна е просто продължение на провокирането на киевския режим във война с нас. Тези лица погазиха Минските споразумения, което неотдавна признаха открито. Съавторите на тези договори (западните ни съседи) никога не са имали намерение да ги спазват. Доставяйки оръжие, те помогнаха да дойдат на власт първо Порошенко, а след това и Зеленски, като на практика го поставиха на власт. Именно те провокираха Зеленски да направи пълен обрат, макар че може би германският външен министър Аналена Бербок би го описала като завой на 360 градуса.

Владимир Зеленски претърпя драматична трансформация – от човек, който дойде на власт с ориентирани към мира лозунги, застъпвайки се за защитата на руския език и култура като наше общо наследство (всичко това може да се намери онлайн) – до някой, който за шест месеца се превърна в убеден нацист. Както уместно го описа руският президент Владимир Путин, той се превърна в предател на еврейския народ.

Точно както го издигнаха на власт с щикове и го тласкаха напред, сега се стремят да го подкрепят със своите „щикове“ под формата на мироопазващи сили. Това обаче ще означава само, че основните причини остават.

Когато попитаме тези „мислители“ какво хипотетично ще се случи с контролираната от тях територия, те отговарят, че нищо няма да се промени и Украйна ще си остане такава, каквато е. Попитах един от тях дали руският език ще бъде забранен там. Той запази мълчание. Те не могат да се решат да осъдят случилото се. Никой друг език не се е сблъсквал с такава агресия, както руският. Само си представете, ако френският или немският бяха забранени в Швейцария или ако английският беше забранен в Ирландия. Сега ирландците търсят самоопределение. Ако се опитат да забранят английския там, цялата ООН ще бъде разтърсена, а всичките й органи ще изискват осъждането на Ирландия.

Но тук е позволено. Изправяте се директно срещу тях и те не отговарят. Това е точно като когато (скоро ще станат три години) публично поисках на срещи на ООН и в пресата всичката информация за Буча – трагедията, която беше използвана за налагане на санкции срещу нас. Би Би Си излъчи тези сцени два дни по-късно, когато никой от нашите войници не беше там. Сега искаме само едно нещо (вече се отказах от надеждата да очаквам нещо повече): можем ли да видим списъка с хора, чиито тела бяха показани по Би Би Си? Дори публично попитах генералния секретар на ООН Антонио Гутериш за това по време на заседание на Съвета за сигурност, и то не веднъж.

Последният път беше през септември 2024 г., по време на сесията на Общото събрание в Ню Йорк. Проведох последна пресконференция с участието на световната преса, около седемдесет журналисти бяха там. Казах им: „Вие сте журналисти, нали? Не сте ли професионално заинтересовани да разберете какво се е случило там?

Официално поискахме информация от Службата на ООН по правата на човека (която има „мисия в Украйна“, въпреки че не е създадена с консенсус – те не са се консултирали с никого) за имената на лицата, чиито тела бяха показани. И все пак няма никакъв отговор.

Обърнах се и към журналистите. Вече бяха изминали 2,5 години след трагедията, когато Би Би Си излъчи кадри от Буча, които се разпространиха по екраните и социалните мрежи. Това беше новинарска експлозия. „Три дни и това е?“ Попитах ги: „Казаха ли ви да мълчите?“ Познавам добре половината журналисти там. Те работят там от дълго време. Не могат ли да изпратят журналистическо запитване до украинците? Никой нищо не прави. Командата беше дадена и това е всичко.

През 1970 г. се прие подробната Декларация за принципите на международното право. Документът подчертава взаимозависимостта на всички принципи на Хартата на ООН. В частта на декларацията, отнасяща се до териториалната цялост и правото на нациите на самоопределение, заинтересованите страни единодушно заявяват с консенсус на най-високо ниво, че всеки трябва да зачита териториалната цялост на държавите, като зачитат правото на нациите на самоопределение. За тази цел те имат правителство, представляващо цялото население, живеещо на въпросната територия.

През 1960 г. колонизаторите не представляват населението на своите колонии (затова принципът надделява). След държавния преврат украинските власти заявиха, че ще премахнат статута на руския език и заклеймиха всички, които отхвърлят резултатите от преврата, като терористи. От 2019 г. те започнаха да приемат поредица от закони, които премахнаха руския език във всички сфери. Как може да се твърди, че тази група пучисти представлява интересите на населението на Донбас, Новорусия и цяла Украйна?

Следователно Хартата на ООН трябва да бъде възприемана такава, каквато е. Тя остава актуална и трябва само да се спазва и изпълнява. Не може да се казва, че когато Косово обяви своята независимост без референдум, това се равнява на правото на самоопределение, а когато Крим проведе прозрачен референдум с участието на стотици европейски наблюдатели, депутати и активисти, това нарушава принципа на териториалната цялост на Украйна. Това е двуличие, цинизъм и лицемерие.

Източник mid.ru

Превод за "Гласове" Владислав Наков