Леко ноу-хау за феновете на Локо: Не забравяйте: президентът на тима е като Цезар - преди да стане на салата, е бил император

Няма спор, че всичко тече, всичко се променя. Примери? Идват футболни президенти, които говорят на един език с феновете. Отстояват (някак на инат) избора си на треньор. Печелят купи. Побеждават градския си враг в най-важния мач за феновете на двата отбора. Има песни, шампанско, танци по балконите на Общината. Освен всеобща лудост - и всеобща болест от целуване на купата (Ковид​-19).

Президентът беше толкова забавен, че в един момент си помислих - аджеба, че неговите ракети май не са въздух-въздух, а тези, за които ни укоряват, че продаваме по конфликтните точки на света! Всъщност те са и си остават против градушка - дума, болезнена за всички земеделци от Трилистник и региона.

Мога дълго да ви разказвам за тази нестихваща любов между феновете на един отбор в Пловдив и техния “човек от народа”. Нестихваща ли казах? Объркал съм. Всяко хубаво нещо на този свят си има своя логичен завършек. 

В крайна сметка, факт е, че футболният президент на тима от града под тепетата е като Цезар - преди да стане на салата, е бил император.

Казват, че през уикенда се раждали най-щурите и важни идеи на този свят. Затова за моите “черно-бели” приятели ще разкажа една проста и ненатрапчива история. А какв​о може да бъде по-просто от комиксите? И така, феновете на шотландския Мазервил (наричан по-често Мъдъруел) представиха обикновен банер, базиран на комиксите с Анди Кап, на домакински мач срещу Сейнт Мирън.

Накратко, кой е Анди Кап? Преди 67 години на бял свят се “появява” Анди Кап - персонаж от популярния комикс на британския таблоид Daily Mirror, на когото е било писано след много години да стане негласен символ на феновете на футбола по целия свят.

На 5 август 1957 г. комикс за Анди се появява за първи път на една от страниците на популярния Daily Mirror: в него съпругата му Фло и нейната приятелка обсъждат проблемния <210> съпруг, който се взира в телевизионния екран, на който се перчи певица с внушително деколте. Съпругата на Анди придружава видяното с фразата: „Това е любимата му певица ​- той може да „гледа“ гласа <210> с часове“.

Но нека разгледаме по-отблизо комикса на феновете на Мъдъруел. Целият сюжет на комикса е обвързан с факта, че Анди Кап, облечен в атрибути на Мъдъруел, се опитва да докаже на всички, че собствеността и управлението на клуба от собствените му фенове е най-доброто възможно решение. Тук има очевидна препратка към факта, че от 2016 г. Мъдъруел принадлежи на собствените си фенове. 

Клубът, който имаше огромни финансови проблеми от началото на хилядолетието, в крайна сметка, беше продаден на Well Society, група фенове и поддръжници, която купи 76 процента дял от “стоманолеярите” за 1 паунд, същата сума, за която Лес Хътчинсън купи отбора и всичките му дългове от Джон Бойл предходната година. 

На първата снимка „песимистичният критик“ му казва, че „собствеността на феновете в клуба никога няма да работи“. Но след като феновете продадоха клуба, беше избрана нова стратегия, според която Мъдъруел трябваше да оцелее чрез продажба на своите играчи. През 2020 г. клубът направи рекордна продажба в историята си, оставяйки Дейвид Търнбул да отиде в Селтик за 3,25 милиона лири. След като игра няколко години в Глазгоу, младият полузащитник премина в Кардиф Сити миналото лято.

В останалите истории Анди Кап се опитва да обясни позицията си: „Някои от най-успешните клубове са собственост на фенове: Барселона, Реал, Атлетик Билбао“ - шотландските фенове обърнаха внимание на испанския опит, което означава, че в тези клубове много решения се вземат от фенове, които са регистрирани членове на клуба и плащат членски внос.

След това нашият герой изброява още няколко международни примера: „В Германия повечето клубове са собственост на фенове. Още примери? Е, в Аржентина така са Бока Хуниорс и Ривър Плейт. Зависи от нас, това е нашият клуб и е в нашите ръце ".

Като цяло под “ръководството” на собствените си фенове ”стоманолеярите” не вървят толкова зле. Да, те не са най-ярките звезди, но се проявяват от време на време: през сезон 2017/2018 например достигнаха два финала наведнъж - Купата на Шотландия и Купата на лигата на Шотландия, въпреки че загубиха и в двата от страховития тогава Селтик. А през 2020 г. те дори стигнаха до бронзовите медали от Шотландското първенство! Две години по-късно те получиха правото да играят в квалификацията на Лигата на конференциите, въпреки че отпаднаха още на първия етап. В събота Мъдъруел спечели трудна победа с 2:1 благодарение на 18-годишния Ленън Милър, който, както изглежда, също ще бъде продаден на един от двата шотландски гиганта след 2-3 години, добавяйки още няколко милиона в касата на клуба. 

Но това ще бъде по-късно, а засега скромният шотландски клуб, станал шампион на страната само веднъж през далечната 1932 г., си осигури 4-то място в турнирната таблица, което ще позволи на "стоманолеярите" да се борят за билет за европейски турнири. Иска ми се да вярвам, че този сезон също ще бъде успешен за тях и на футболната карта ще има още един клуб, управляван от собствените си фенове.

Е, това е домашното за феновете от Пловдив, които да отбият клуба си от ръцете на вече недолюбвания си президент, въвел осемчасов работен ден за старши треньора на отбора. Апропо, колко от феновете на този отбор не са на 8-часов работен ден? Но това е друга тема, нали?

А ракетите на боса са си наистина въздух-въздух, а във футбола “пълен въздух”, май.