Автотехник от столичния квартал „Банишора" с гордост носи името на Апостола на свободата. „Казвам се Васил Левски Иванов. Баща ми се казва Левски. Но с истинския Васил Левски нямаме роднинска връзка", споделя пред NOVA 52-годишният мъж.
Родителите му първоначално искали да го кръстят Валери, но в крайна сметка решили, че с това презиме, трябва да се казва Васил.
„При рутинна проверка, когато полицаите ме питат как се казвам, аз им давам истинското си име, но те не ми вярват. Всички ме наричат Левски. Даже на именния ми ден на 1 януари никой не ми честити, защото се сещат за Левски, но не и за Васил", споделя мъжът. И добавя, че вече избягва да се представя с трите си имена.
Детската му мечта била да стане футболист, но се контузил и така и не я сбъднал. Сега, противно на очакванията, е фен на ЦСКА.
Може да се похвали с това, че си изкарва честно хляба. И докато работи в автосервиза, често мисли за заветите на Апостола и най-вече за думите му „Дела трябват, а не думи".
„Много сме поробени. Определено хората изнемогват. Поне това виждам аз. Стандартът на живот в България не е това, което трябва да бъде. Но българите трябва малко повече да се усмихват, да я няма тази злоба един към друг", казва Васил.
– Какво означава със скоростта на светлината? – Да успееш да извадиш шише бира от хладилника, преди лампичката да светне!
още вицове