„Мария Тертер – Царицата“ с премиера в Пловдив

Писателката Людмила Андровска представя в Пловдив романа си „Мария Тертер – Царицата“.  Премиерата ще се състои в Народна библиотека "Иван Вазова" на 5 декември, в четвъртък, от 17:30 часа. За книгата ще говори академик Марин Кадиев, а откъси от творбата ще прочете актьорът Стефан Попов.

Ще бъде представен и сборника разкази „Катерина Медичи от Горно Усойно“. И двете книги са издадени от ИК "Знаци". 

Защо именно Мария Тертер?

Тя е малко позната и сякаш остава встрани от централните герои на царството от края на 13 и началото на 14 век. Време на бурни събития, татарски нашествия, въстанието на Ивайло, болярски разногласия и териториална разпокъсаност.

Засега на трона е Константин Тих, а Георги Тертер е негов стратег. Бъдещи събития ще го изкачат до върховете на властта, за да бъде тя предадена по династична линия и на сина Теодор Светослав.

Мария попада в центъра на дворцовите нрави, интриги и въжделения, които обаче ѝ остават чужди. Важните неща за нея са семейството, децата, любовта, доверието между съпрузите. И като съпруга на стратега, и като заложница, и като царица, Мария Тертер запазва своята духовна чистота и човечност. Тя трудно преглъща сватосването на своя съпруг от Иван III Асен за мъж на сестра му Кера-Мария – повратният момент, след който ще гледа с очите на парещо страдание, което ще я възвиси за нов, още по-висок и смислен етап от отредения ѝ живот.

Цялото повествование, умело разделено на кратки откъси и по години, представлява цветна хроника на събитията в изстрадалата ни държава. Изплуват и постепенно избледняват ликовете на царе и царици, на герои и дребни душици, на пролетна независимост и васален ярем. 

Романът възражда националната ни героика върху отдавна отминали векове. От фактологията за малко известна личност извежда достойнства, които трябва да притежават родените водачи, за да останат запечатани с добро в аналите на времето.

А най-вече: че народът и родината са над всичко и още повече – над всякакви титли и земни блага.

Книгата сякаш се отнася и за нашето съвремие, изтъкано от противоречия, политическо дребнотемие, демагогия и чуждопоклонство.

Ще нарека романа „бяла лястовица” в общия процес на българското книгоиздаване, дай Боже, към нея да се присъединят и други…

Георги Н. Николов

Людмила Андровска e родена в София.

Завършила е Полиграфическия техникум “Юлиус Фучик” (днес Национална гимназия по полиграфия и фотография) и ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”, специалност “Български език и литература”.

Сценарист е на ТВ новелите “Не мога да заплача” и “Риск”, както и на двусерийния ТВ филм “Вечери в Антимовския хан”, с участието на най-големите български актьори – Невена Коканова, Георги Георгиев-Гец, Наум Шопов, Васил Димитров, Васил Банов, Васил Бинев, Мария Каварджикова, Константин Цанев и др.

От 1991 до края на 2016 г. е собственик на българското издателство „Делакорт“, представило на читателите хиляди класически и съвременни заглавия на български и чужди автори.

През 2001 г. издава първия си роман “Хаос”, а през 2008 г. – двуезичния литературен сценарий „Данте” (на български и английски). През 2015 г. излизат сборникът ѝ разкази „Което си отива“ и немското издание на романа „Хаос“. През 2016 г. се отпечатва и второто издание на „Хаос“, а в момента се очаква и трето издание. През 2020 „Хаос“ излиза и в Сърбия, преведен от известната сръбска писателка Наташа Панич. На 1 октомври 2024 г. „Хаос“ излезе на английски, преведен от английския писател Кристофър Бъкстон и издаден от нидерландското издателство „Ланс бв“ (Lance bv).

В края на 2019 излиза историческия роман „Мария Тертер – Царицата“, а в началото на 2024 – второ, допълнено издание, последвано от сборника разкази „Катерина Медичи от Горно Усойно“ (ИК „Знаци“).

Предстои излизането на втория роман от поредицата „Тертерите“ – „Теодор Светослав Тертер – Царят“.

Авторката работи по бъдещия си роман „Георги Втори – краят на Тертерите“ и по новия сборник „Северни разкази“, както и по продължението на романа „Хаос“.

Продължава да пише и публикува разкази в алманасите „Мостове“, „Огоста“ и „Море“, в сайтовете Eurochicago и „Лига на българските писатели в САЩ и по света“, в сборниците проза на Съюза на българските писатели и в сборника с 19 български автори, преведен на испански и издаден в Доминиканската република,  във вестник „Словото днес“ и „Бг Бен“ – вестника на българите във Великобритания.

                                                              Откъс

Мария влезе в тронната зала запъхтяна. Там вече бяха Светослав и Елена, застанали прави срещу баща си. Светослав беше по-напред и бе вперил леден поглед в него. Елена стоеше по-назад и мълчеше със студено изражение. Мария ги изгледа притеснена, но разбра, че и те са изненадани.

– Е – обърна се Георги Тертер към тях, – събрахме се...

Той се разхождаше напред-назад и избягваше да ги погледне в очите. Приближи до малка масичка със сложени на нея чаши и кана вино, наля си. Отпи глътка и продължи:

– Намерихме начин да се справим с татарските нашествия – прокашля се и направи пауза. – С хан Ногай сключихме споразумение да не нападат повече нашите земи...

Тримата мълчаха и чакаха, бяха наясно, че споразумението не е без нищо и че най-важното предстои. А това, че Георги не смееше да срещне очите им, ги държеше още повече нащрек. Мария си спомни думите на Божия, че трябва да е силна, повече от всеки друг път... „За какво ли се е споразумял... – чудеше се тя. – Пак ли ни е предал... Не, не би го направил отново...“ – не искаше да повярва.

Георги обиколи още веднъж залата с чашата в ръка и рече:

– Елена ще стане снаха на Ногай... в харема на сина му Чака... – спря и най-сетне ги погледна: – А Светослав ще я придружи... и ще остане като заложник, в знак за мирните ни намерения... Разбира се, аз поемам най-тежкия кръст... ще бъда васал на Златната орда...

Той постави чашата си върху масичката и това отекна като трясък.

Тримата стояха като заковани.

Мария се обади:

– Не! Не ти ще бъдеш васал! България ще е васал на татарите! А ти ще си цар на роби... Ти, който отново предаваш децата си! И ги правиш заложници!

Тя се обърна и тръгна към вратата.

Светослав и Елена я последваха, без да погледнат баща си.

Той остана сам в залата. Дълго гледа след тях, не можейки да повярва, че си бяха тръгнали.

Когато го проумя, нададе вик, грабна чашата и я разби в отсрещната стена.