Арх. Атанас Недевски: Ядем "меда" от бума на строителството, но ще берем ядове с инфраструктурата

Община „Родопи“ често изпреварва Пловдив по брой издадени разрешителни за строеж. Напливът от жители на областния център, които да заживеят на село, съответно постоянно расте. Застрояването на Родопската яка обаче доведе на много места до воден режим, проблеми с електричеството, канализацията и транспорта, неправилно планиране, липса на изградена инфраструктура до много от новопостроените обекти. За проблемите и как ще се развиват в бъдеще селата около Пловдив разговаряме с арх. Атанас Недевски, главен архитект на община "Родопи". 

- Арх. Недевски, в кабинета си сте заобиколен от папки с документи. Какво предстои да бъде построено на територията на община "Родопи"?

- За миналата година имаме издадени 817 разрешения за строеж, през 2024-та са 675. Заповедите ни за промяна по време на строителство за 2023 г. са 164, за тази - 165, но все пак имаме още два месеца до края на годината, така че броят им не е окончателен. Удостоверенията за въвеждане в експлоатация са 455 за 2023 г., сега са 300. Да, цифрите са внушителни, но процесът на урбанизирането на бивши земеделски земи в района на Пловдив е невъзвратим. Общинските планове регламентират подобно строителство, държавата го позволи и хората строят, въпреки рестрикциите.

- Как стана така, че община "Родопи" достигна второ място в страната след София по издадени разрешения за строеж? Кои са факторите, които привличат бизнеса и инвеститорите тук?

- Община "Родопи" заема изключително добра локация, първо, а освен това в нея влизат няколко ключови обекта. На наша територия е летището, също голяма част от Околовръстното шосе на Пловдив, както и един важен интермодален терминал - този в село Златитрап.

В близост до летището имаме стотици квадратни метри земеделски земи със сменено предназначение. 

Държавата инвестира милиони в  Асеновградско шосе и тази локация също фокусира интереса на инвеститорите и дава възможности за капиталовложения. Вече се говори за удвояването на Околовръстното шосе, за изграждане на връзките от Асеновградско шосе към Скобелева майка. По този начин ще се завърши цялата южна дъга, което гарантира добрата комуникационна свързаност на Пловдив с околните територии. 

Комуникациите привличат инвеститорския интерес. Бизнесът иска да влага парите си там, където има път, улица, ток, вода. Днес банките официално признават, че при тях има 60 милиарда вложения на граждани. Можем само да гадаем колко милиони има извън банките. Това е огромен капитал, който трябва да се вложи някъде. В кабинета си имам близо 40 папки. Това е документацията на нови обекти, трябва да ги разгледаме, да спазим сроковете, да ги одобрим и издадем разрешение за строеж. Да, строителство има, но тези пари идват в община "Родопи", а те водят след себе си още придобивки - работна ръка и заплати, закупуване на строителни материали и обзавеждане. Всичко това ще завърти бизнеса.

- Като човек и като архитект не Ви ли притеснява това, че най-плодородните земи около Пловдив се превръщат в жилищни комплекси?

- Проблемът ме притеснява и като архитект, и като човек. Тази плодородна земя няма да се върне повече. Ако сега я застроим, няма как утре отново да имаме върху нея градини с череши, ябълки. Проблемът е, че цялото това застрояване е направено законово - под зоркия поглед на държавата. Държавата допусна с едни временни решения да върви процедура, която дава възможност самостоятелен обект да променя своето предназначение без значение в каква среда се намира. Така е вече 24 години.

Процедурите по одобрението на строителните книжа са бавни, тежки и продължителни, но инвеститорите ги преодоляват. Бизнесменът знае, че ще чака година и половина, но след това ще строи.

Държавата го допусна всичко това - новите УПИ-та не влизат в границите на старите населени места, но образуват свои строителни граници - създават линия на застрояване, с определена височина, плътност и предназначение на имота. И тези изключения станаха масова практика.

- Инвеститорите обаче вероятно първо питат кой ще построи пътя до имота им.

- От гледна точка на кмета на населеното място, той е първият човек, който поема тези удари. Всички неуредици на селото ги поема той - ето в селата Марково, Белащица, Първенец, Брани поле инвазията е голяма. Застрояването е масово и хаотично и проблемите с доставката на вода, липсата на пътища, водопроводи и канализация вече са нетърпими на места. И решение няма. Никой инвеститор не си е мислил, че строейки къща, това ще му доведе главоболието да изгради още 500 метра път и 300 метра водопровод. Всички тези разходи натоварват допълнително всяка инвестиционна инициатива. При тях се получава тази неудача. Хората си мислят - аз ще направя къщата си, а някой след мен да построи пътя! Но това няма как да стане. Малките общини трябва много да пораснат, за да могат да отделят средства и да правят улици и тротоари до всеки имот. Немислимо е! Ето тук е отговорността на държавата, защото, когато създаваш законови предпоставки и даваш свобода на бизнеса, трябва да помислиш, че проблемите следват - хората искат да имат улици, вода, ток. И още нещо - местните жители се сблъскват с недостиг на основни услуги. В зоната на Родопската яка нямаме нито една пречиствателна станция.

Имаме няколко клона, които са включени в канализационната мрежа на Пловдив, но това за мен са случайности. Това не е план за техническа инфраструктура, който като община сме длъжни да имаме и реализираме. Бумът в строителството води до всички тези проблеми. Ние ядем "меда" на тези инвестиции, вложенията се правят, хората имат какво да работят, но в същото време назряват социалните проблеми - липса на работещи обществени сгради, кино, детски градини. Липсва социалната и обществено-обслужващата дейност в селата. Тези новоусвоени територии освен урбанистично трябва да намерят и социалното си включване.

Новата детска градина в Брани поле е светъл пример в това отношение. Построихме я с по-голям капацитет, тя приобщи много деца и с модерните си възможности за обучение ще върне част от живеещите в селото. Сега планираме изграждане и на няколко медицински кабинета с лаборатории, което също ще е в помощ на хората. Бизнесът не може да го усети, но тази социална страна трябва да върви в темповете на строителството.

- Как се развива жилищното строителство в Родопската яка? Какви са тенденциите?

- Традиционната нагласа на българина е двор от 600 кв. м, в средата му - голяма къща с гараж и малка за кучето в дъното на парцела. И задължително здрави дувари около имота. От две-три години обаче всичко това започва да се изживява - финансово или чисто прагматично. Появата и налагането на тези затворени комплекси, които все повече отиват в по-високия клас, с богато озеленяване на двора, с осветление, напояване и подредба - всичко това подобрява средата ни на живот. Българинът започва да надживява собственическото си мислене да се затвори в собствен дом, никой да не му влиза в двора.

Налагането на тези затворени комплекси се очертава като трайна тенденция. Създава се една общност на хора с близки интереси, които искат да заживеят задружно. Масово се строят и редови къщи, те са от малко по-нисък клас като лукс, но пък всеки си има своето паркомясто. Има го чувството за съседа, за социалния контакт.

Живеенето не е просто да заемеш някакво пространство с определена РЗП, а процес и философия. Днес селото се превръща в локацията, която може да отговори на новите потребности за живот.

Арх. Атанас Недевски е завършил Висшия институт по архитектура и строителство (ВИАС) в София с магистърска степен по архитектура през 1982 г. През 2004 г. завършва едногодишен курс и професионална квалификация по специалността „Публична администрация“ в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. В периода от 1982 до 1992 г. е работил последователно като проектант в НИТИ - Казанлък, „Машпроект“ - Пловдив и ЦУП „Биотехпроект“. От 1992 до 2000 г. се занимава с проектиране в частна фирма. От 2000 г. до момента е главен архитект на община „Родопи“. От 2003 до 2011 г. е бил общински съветник в Пловдив.