Д-р Асен Колев: Възможно е още хиляди сирийци да поемат към Европа

ЕС няма адекватна политика относно Сирия, защото не познава реалната обстановка там

Падането на Асад може да доведе до нова гражданска война, която да възпламени Близкия изток

Реална е опасността да се стигне до световен конфликт на културите и религиите 

- Г-н Колев, избърза ли Европа да се зарадва на падането на режима на Башар Асад в Сирия, какво ще последва?

 - Европейските държавници нямат представа и адекватна политика спрямо Сирия поради непознаването на вътрешните процеси и силите, които завзеха властта. Показателно за това е не само неуважението към външния министър на Германия Аналена Бербок. Макар да бе на официална визита в Сирия, на летището тя не бе поздравена чрез подаване на ръка, а снимките й в социалните мрежи бяха ретуширани.

От 1 януари тази година ЕС се председателства от Полша, която трябва да разработи програма за заздравяването на вътрешното положение в Сирия. Това ще е трудно, защото там не познават процесите в този регион и не са имали сериозни интереси, за да се намесят активно с цел да не се стигне до кръвопролитни сражения между отделните етнически и религиозни групировки. Известен опит в този район имат Германия и Франция, които биха могли да бъдат полезни. 

Избързването с връщане на сирийските емигранти от Германия, Австрия, Франция, Турция и други страни е много рисковано, защото тепърва в Сирия ситуацията ще се усложнява, напрежението ще расте и може да се стигне до нова гражданска война и разделянето на държавата на автономни райони и територии. Представителите на ООН вече се обърнаха към европейските държави да не бързат да връщат сирийските емигранти, защото в Сирия още не са гарантирани животът и сигурността им.

- Какво реално ще се промени в Сирия? 

- През последните години Европа обвиняваше Башар Асад, че няма демокрация, че са преследвани политическите лидери, журналисти, активисти на гражданските права. Това е вярно. Но в същото време, макар Асад да беше от алевитите, той поддържаше мултикултурната среда, свободата на сунитите, християните. Запазваше светския характер на Сирия, макар и не напълно -нямаше преследване на верска основа и забрани за жените. Сега са реални предпоставките и условията на това да се сложи край. 

Досега Сирия се управляваше от рода на Асад от алевитите, а сегашните ръководители са сунити в един от най-агресивния им вариант - салафити.     

Алевитите са реална част от шиитското идейно течение в исляма и на тази база фамилията управлява Сирия десетки години, ограничавайки възможността за участие във властта на сунитите.

В исторически и религиозен план между шиитите и сунитите има остър конфликт след смъртта на Мохамед - коя фамилия да е наследница на пророка.

Сблъсъкът от 680 г. има дълга история на взаимно избиване и омраза. Той  имаше голямо значение при управлението на Башар Асад, защото най-важните постове в държавата заемаха алевитите за сметка на сунитите, които бяха елиминирани. 

Свалянето на Асад доведе на власт не само представителите на сунитите, но и крайните им секти и организации, които активно ще преследват всички алевити и шиити,  участвали в управлението. Това не само ще дестабилизира държавата, но ще има и много убийства на невинни граждани.

Някои наблюдатели на съвременния тероризъм в Близкия изток са склонни да определят салафизма на групировки като Ал Кайда като "девиантен ислям". По отношение на салафизма на новия лидер на Сирия Мохамед ал Джолани е важно дали той се е отказал от миналите си връзки с Ал Кайда и продължава ли участието му в ислямската сунитска групировка "Хаят Тахрир аш Шам", известна и с имената "Джабхат ал Нусра" и "Фронт Нусра", която според медиите е сирийски клон на Ал Кайда.

Медиите в Европа вече съобщиха, че Мохамед ал​ Джолани е назначил за министър на правосъдието Шада ал Уамси.  Според същите източници той е радикален ислямист от групировката "Хаят Тахрир аш Шам". Известен е и с това, че е осъдил на смърт две жени „поради неприлично поведение“. 

- Колко вероятно е Сирия да се откаже от светската власт? 

- Един от най-важните моменти в изказванията на Мохамед ал​ Джолани е тък​мо това - че държавата ще бъде управлявана на база ​шериата, т.е. ислямското право. 

Ш​ериатът подчинява държавата на вечната и неотменима воля на Аллах по отношение на хората, намерила израз в Корана и в примера на Мохамед (сунна), задължителна за всички вярващи. В Корана има около 90 знамения, в които са разглеждани пряко и изрично въпроси на правото. В ислямския правен дискурс те се наричат „Право на Аллаха“ и са включени в правните кодекси. С въвеждането на шериата като правна база за управлението се отменят и не се прилагат граждански закони и правни системи извън ислямската правна система, отрича се и легитимността на конституциите.

- Възниква въпросът има ли конфликт между светската и религиозната власт? 

- Има и редица специфики в зависимост от това за коя религия става въпрос -юдаизма, християнството и исляма. Затова на този въпрос се отговаря различно в зависимост от гледната точка, познаване на връзката между религиите, правната система и най-вече доколко се познават теологичните аспекти на дадена религия.

Сложната ситуация в Сирия и динамичните процеси изискват внимателни проучвания и анализи, за да не се повторят събитията в Ирак и Либия, където различни групировки продължават да се сражават. Ако това стане  и в Сирия, бежанците няма да тръгнат обратно, а напротив - още хиляди сирийци ще поемат към Европа. Реални са и условията за намеса на други държави, което да усложни ситуацията.

- Как ще се промени геополитическата ситуация? 

- Съотношението на силите и интересите на т.нар. „велики сили” ще бъдат разместени и реализирани по различен начин. Това налага и нов подход, нова оценка и прогноза за следващите години. 

Досегашната ситуация в почти всички арабски страни беше ясна ​- две касти управляваха: едната на войската, другата ​- на религиозния елит. В зависимост от разпределението на финансовите средства се запазваха или се нарушаваха мирът и спокойствието. В Сирия, ако се разберат двете касти, ще има относително спокойствие. Но ако не се разберат, не само ще се разпадне държавността, но ще има постоянни конфликти в следващите 20 ​- 30 години и страната ще дестабилизира допълнително много опасния район на войни и конфликти - Близкия изток.

Все още не се коментира един конфликт, който може да се развие през следващите 50 ​- 100 г. - между исляма и юдео-християнството в световен мащаб.

База за този конфликт може да бъдат т.нар. „Авраамови съглашения”, т.е. постоянната икономическа, военна, религиозна конфронтация в политически и стратегически аспект на Саудитска Арабия и Израел. По тази тема целенасочено се работи от доста години, за да се тушира напрежението между арабските държави, ръководени от Саудитска Арабия и Израел. Но трудно ще се реализира успешно тази идея, защото различните арабски държави имат и различно отношение към Израел. 

Реална е опасността не само за Близкия изток, но и за целия свят, да се стигне до световен конфликт на културите, т.е. преди всичко на религиите, както пише Самюъл Хънтингтън.

Страни като Иран, част от Ирак и Азербайджан може да се намесят на страната на алевитите (шиитите), защото в тези държави шиизмът е основното вероизповедание. А държави като Саудитска Арабия, Турция и Ислямска държава да застанат на страната на сунитите в помощ на Мохамед ал Джолани.

- Какви са полезните ходове? 

- Страните  от ЕС трябва да направят обективен анализ и да помогнат да не се стигне до вътрешна гражданска война.

Държавите, в които има сирийски бежанци, да не бързат с връщането им, защото ситуацията в Сирия продължава да се усложнява и не може да се направи прогноза за близкото бъдеще. Има редица лагери, с хиляди задържани хора поради различни причини. Да не залагаме съдбите им на карта! 

ЕС трябва да създаде специална комисия за решаването на този проблем.

През последните 3 - 4 г. Ислямска държава целенасочено работи в Сирия за набирането на нови войници и терористи за Европа. Необходими са конкретни мерки да се ограничат възможностите за ангажирането на нови войници за ИД. 

Необходимо е също да се има предвид, че салафити има в почти всички европейски държави и реални са предпоставките салафитите в Сирия да се свържат с талибаните в Афганистан. Основания за това дава тяхното поведение по въпроса за устройството на държавата и отношението им към жените.

Асен Колев е роден в Асеновград през 1949 г. Висшето си образование завършва в АОНСУ - София и през 1985 г. защитава дисертационен труд по етнически въпроси и става доктор по философия. По етнорелигиозните въпроси специализира в Московския държавен университет през 1988 г., в Ислямския център в Ташкент през 1989 г. и във Вашингтон през 1994 г. Експерт по етнорелигиозните въпроси и националната сигурност. Има редици публикации и анализи по актуални теми в България. Автор е на книгите „Ислямът в България: история, религия, право“, „Светът на исляма“, „Мешерето - мит и реалност“. Член е на Националния съвет по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет.