Доц. д-р Митко Маджаров: Няма как жив град да стане като Помпей, но антични сгради се вписват лесно в нови хотели

- Доц. Маджаров, интересът към изграждането на повече ​спа хотели в Хисаря е голям. Като се има предвид, че под сърцето на съвременния град лежи древният Диоклецианополис, има ли конфликт между двете тенденции - опазването на старините и осъществяването на новите проекти? 

- Хисаря е обявен за археологически резерват с Решение 199 на Министерския съвет през 1976 г. Създадена беше работна група, в която и аз участвах като млад специалист. Тя разработи програма за поетапно археологическо проучване, реставрация и консервация и експониране на археологическото наследство. Първоначално идеята беше да се отчуждят терени в западната част на археологическия резерват, да се освободят къщите, да се бутнат и да се направят археологически проучвания. Идеята беше Хисаря да се превърне в българския Помпей. Това беше практически невъзможно. Хисаря е жив град, със своите хора, комуникации и перспективи, и е невъзможно да го ликвидираш и да направиш от него само археологическа дестинация и нищо повече. Във времето нещата се промениха. Но в първия момент, с обявяването на археологическия резерват, хората започнаха да мислят,  че който иска да строи или прави нещо в тази зона, е невъзможно.

- Каква роля изигра този избор за развитието на Хисаря?

- Колкото и консервативно да изглеждаше това на пръв поглед, то изигра своя положителен ефект, тъй като през годините Хисаря запази своята автентичност като археологически обект, върху който да не се извършват някакви интервенции чрез строителството. Всъщност археологическите разкопки се организираха планово, ние провеждахме проучванията на свободни терени, без да засягаме сградите, които бяха в повечето случаи одържавени. А изграждането на модерни почивни бази и хотели бе насочено извън археологическия резерват.

- Как се промениха нещата след 1989 г., когато икономическата инициатива, най-вече частната, стана по-активна, повече хора и бизнесът искаха да строят?

- След 1989 г. хората започнаха да проявяват по-голяма инициатива за обновяване на сградите, за ново строителство на големи хотели и къщи за гости. Появиха се първите собственици, които правеха малки магазинчета, барчета и ресторантчета в собствените си къщи. Тогава действаше старият закон за паметниците на културата. Той беше малко по-либерален. Даваше се възможност чрез едно становище на местния Археологически музей, на местната власт и Министерството на културата да се извърши археологическо проучване и да се разреши или да не се разреши дадено строителство. В интерес на истината, аз съм вече 50 години в Археологическия музей, а преди това баща ми беше директор на музея, тоест от 1960 г. съм свидетел и участник и в тези процеси, и заявявам, че досега няма случай, в който някой да е искал да си построи нещо и да му е било забранено.

- На същото отношение ли се радват сега големите инвеститори, които искат да строят в резервата или около него?

- Новото строителство на ​спа хотели започна преди десетина години. Изпълняват се абсолютно всички ангажименти - сключват се договори между Археологическия музей и инвеститорите, извършват се археологическите проучвания, свикват се приемателни комисии от Инспектората за недвижимо културно наследство към Министерството на културата. И ако се попадне на някаква недвижима културна ценност, в зависимост от нейната научна оценка ​-дали има експозиционна стойност, или не, дали е нещо изключително, се взима решение от Инспектора. Тогава се предприемат мерки за нейното опазване. Всички открити археологически структури се документират и се попълва археологическият кадастър.

- Все пак има ли с днешна дата конкретни ситуации, в които проектът за нов обект и археологическата старина, която трябва да се запази, се срещат?

- Има и случаи, когато се попада на много внушителни старини. Сега в Хисаря имаме един случай в центъра на града, където местният жител Иван Джински реши да си направи семеен хотел. И още преди да започне строителството, се очакваше, че там ще попаднем на интересна находка. Както и стана. Разкри се една много хубава антична търговска сграда, която е била с търговско предназначение. Тази сграда е успоредна на главната улица на римския град Диоклецианополис. Собственикът Иван Джински е млад човек със съвременни виждания. Той оцени, че запазването на археологическите останки от търговската сграда има важно културно значение, освен това ще донесе ползи и на хотела. И действително така стана ​- направихме археологическото проучване, направи се проект​ът. Археологията се вписа в съвременната архитектура. Става нещо уникално, музей, вписан в хотела, не знам за други подобни случаи. По-нататък съвместно със собственика ще разработваме музейно-туристическа дейност.

Това е единственият случай в Хисаря, в който инвеститорът не се уплаши и не се притесни от това, че в имота му се откриват такива монументални структури, които биха застрашили неговите инвестиционни намерения. Напротив. Проектът стана великолепен. Той е одобрен от НИНКН, изпълнява се както трябва и действително ще стане уникален обект. 

- Това означава ли, че има случаи, когато инвестиционни проекти остават неосъществени заради недвижими археологически ценности?

- В Хисаря нямаме случай и в миналото, и в най-ново време да не са разрешавани проекти. Ако някой обект не се е осъществил, то не е заради археологията, а по-скоро заради необходимостта от заделяне на малко повече инвестиции за адаптиране на античен обект към новото строителство. Но в Хисаря няма конфликт между археологията и съвременното строителство. Няма случаи, в които инвеститорът да разруши, да унищожи тайно археологически находки, за каквито случаи се говори на други места. Обявяването на археологическия резерват, който опазва старините, изигра положителна роля,  към него се създаде много положително отношение от местните хора. 

- Има ли и други инвестиционни намерения за изграждане на обекти в резервата? 

- През тази година имаме 3-4 инвестиционни намерения. Всичко си върви по каналния ред. Извършват се спасителни археологически проучвания, сключват се договори със съответните инвеститори. Те си финансират археологическото проучване, идват комисии. Засега няма случай да е открита стабилна масивна архитектура, която да възпрепятства строителството. 

- Един голям проект, който ще се осъществи на мястото на почивната станция на БДЖ, предизвика обществения интерес заради събарянето на съществуваща сграда. Тъй като е близо до крепостната стена и портата Камилите, очакват ли се там археологически разкрития?

- Да, това е голям проект за изграждането на петзвезден хотел, който ще се осъществи до южната порта Камилите, където беше почивната станция на БДЖ. Собственикът събори тази почивна станция. Ние извършихме на два етапа археологическото проучване в секторите, които наблюдаваме. В двора на същия обект през 1982-1983 г. лично аз открих една много интересна сграда - склад за храни, който е точно до останките от римските казарми край крепостната стена. Инвеститорът, който ще изгражда петзвездния хотел, заяви, че когато дойде времето да оформя екстериорното пространство, ще експонира по най-добрия начин останките от тази сграда.Теренът ще се почисти, за да се види по-добре археологическият обект, той ще се реставрира и консервира, така че да стане атракция в имота. Това е още един пример, който показва, че няма нищо страшно в това да се открие някаква недвижима културна ценност. Винаги има начин. Архитектурната мисъл и технологиите до такава степен са развити, че винаги може да се направи компромисно архитектурно решение, така че да се осъществи съвременната сграда или друг обект и да се запази културната ценност и да се адаптира в съответната среда.

Римските терми в сърцето на археологическия резерват са съхранении експонирани като действащ обект

- Какво е отношението на Общината към опазването на археологическото наследство на Хисаря, като се има предвид, че големият инвестиционен интерес и новите спа обекти носят директни ползи на града? 

- Общината проектира инвестиционните намерения, тяхното осъществяване носи развитие на курорта. Местната власт е заинтересована от привличането на богати инвеститори, които да правят  хубави скъпи хотели. През тази година беше завършен един голям петзвезден хотел извън археологическия резерват. Заявени са още две намерения за хотели от същата категория. Идеята и перспективата е Хисаря и по отношение на хотелите да надмине Велинград. Но е гарантирано, че няма да стане презастрояване, защото политиката и на общинското ръководство, и на Археологическия музей, и на НИНКН е да има много свободни площи и зеленина, които в съчетание с добре експонираното и поддържано археологическо наследство да поддържат  облика на курорта -музей на открито. Неслучайно Хисаря е определен за най-зеления град на България.