Доц. Костадин Нушев, богослов: В смутното политическо време патриархът трябва да бъде обединител на обществото

- Доц. Нушев, новоизбраният патриарх е от новото поколение духовници. Каква надежда е това за обновление на Църквата? 

- Да, новият български патриарх беше най-младият сред тримата кандидати за патриарх. Той е на 52 години и е почти на същата възраст, на която и първият български патриарх през по-ново време ​- патриарх Кирил, е поел ръководството на Възстановената Българска патриаршия през 1953 г. Тогава времената за Църквата са били трудни, но не са по-малко трудни и днес. 

Изборът на Даниил е надежда за ново начало, за обновление и подмладяване на висшия клир 

и за една по-активна мисионерска, просветна и социална мисия на Църквата в съвременното смутно време за благото на хората и за издигане на духовното равнище на народа.  

- Кои каузи на ​патриарх Неофит трябва да продължи патриарх Даниил? 

- Патриарх Неофит издигна като приоритет запазването на единството на Църквата след преодоляване на разделенията от разкола в началото на прехода, духовната просвета на подрастващите и нравственото възпитание на младите хора, както и въвеждането на религиозното обучение в българското училище. Той съдействаше за запазване на мира и добрите братски отношения с другите поместни православни Църкви, подкрепяше социалните и милосърдни дейности на Църквата и успя да организира подготовката и приемането на нови учебници по религия. Всички тези добри основи и добри църковни проекти и инициативи трябва да бъдат продължени и изведени на следваща степен на реализация, задълбочени и разширени като добри църковни и духовно-просветни дейности за благото на Църквата, обществото и държавата.

- Новият патриарх препоръча въвеждане на обучение по религия като задължителен предмет в училище. Това ли ще е една от важните инициативи, които той ще иска да наложи?  

- Още при първите негови послания и заявления тази тема беше откроена като приоритет и беше поставена и на срещата на патриарх Дани​ил с президента, за да получи и политическа подкрепа. Това е една кауза, за която БПЦ работи усилено и се бори още от началото на политическите промени у нас и беше изведена като приоритет от патриарсите Максим и Неофит, които допринесоха в различна степен за нейното реализиране. 

В момента има одобрени от МОН учебници за всички класове и се подготвят квалифицирани учители, провеждат се квалификации и обучения за начални учители и може 

да започне поетапно въвеждането на обучението по религия като редовен предмет. 

Много е важно да има редовно правителство, за да може МОН да пристъпи към необходимите действия за актуализиране на някои нормативни документи от подзаконовите актове и наредби, които са остарели и не са актуализирани спрямо нормативните възможности на новия закон за училищното образование, приет през 2016 г.  България остава последната държава в ЕС, която не е осигурила възможност за децата в училищна възраст да получават образование съобразно с националната религиозна традиция, която според Конституцията на страната е източното православие. 

-  Може ли новият патриарх да стане обединител на българите, в което политиците се провалиха?  

- Както и при избора на патриарх Неофит, в политически план виждаме много нестабилност и криза на политическите институции, провал на Народното събрание в съставянето на правителство, разпад на политически партии и тотална поляризация и разделение между различните обществени групи в обществото. 

На този фон изпъква необходимостта Българската патриаршия и служението на българския патриарх да играят стабилизираща и балансираща роля на помирител и обединител в обществото. Със своите първи стъпки и пастирски послания патриарх Дани​ил прави заявки,че разбира тази своя роля и отговорна мисия. Той посрещна по достоен начин църковните гости на своята интронизация, обърна се подобаващо и с уважение към всички. Посети приема на Американското посолство за Деня на независимостта и след това Народното събрание, посещава редовно държавните институции и отправя послания за единство, отговорност, служение на общото благо и помирение между политиците и обществените водачи и партийни лидери.

- Появиха се коментари, че патриарх Даниил е изразител на проруски позиции. Как той трябва да реагира на подобни тези?  

- Има много трудни въпроси днес, които са свързани с междуцърковните отношения и геополитическите противоборства и най-вече с конфликта в Украйна. Това са серия от проблеми и затова, за да бъде обединител един патриарх, е редно да бъде обединяващ, авторитетен, силен, като позиции и послания, духовник, който да може да даде ясна визия, насока и увереност за стабилно функциониране на самата Българска патриаршия. Това е необходимо, за да може тя да изпълнява своите функции и да не бъде въвличана във външнополитически и външноцърковни спорове между други патриаршии или да бъде подлагана под натиск да заема едностранчиво една или друга позиция в ущърб на българските църковни интереси. 

- След началото на войната в Украйна се заговори за разделение между  Вселенската и Московската патриаршия. България е по средата между двете  влиятелни религиозни институции.  Ще успее ли  патриарх Даниил да балансира между опитите за влияние от страна на Константинопол и Москва?  

- България е уникална страна по отношение на християнизирането на славянските народи и БПЦ винаги е била активен посредник между Византия и славянския свят. България е дала християнска книжнина и духовна просвета на другите славянски народи и има историческа мисия да играе ролята на културен посредник между различните християнски църковни центрове. Между Москва и Цариград в момента има конфликт по повод на украинския църковен въпрос и този конфликт се задълбочава и изостря заради войната. Това прави тази мисия и задача още по-трудна, защото се наблюдават опити 

Българската църква да бъде въвличана в едностранни опити за пропаганда или влияние 

от един от двата църковни центъра или едновременно от двата, като конфликтите и противоборствата се пренасят във вътрешноцърковния живот на българската православна общност и това води до конфронтиране и противопоставяне на християните чрез обособяването им на групи или спорещи страни.

На първо място е необходимо да се разграничат въпросите на войната в Украйна като политически и международни теми ​- въпроси на дипломацията и помирението между двата славянски православни народа, а на второ място да се поставят въпросите за уреждане на каноничния статут на поместните църковни структури в Украйна и търсенето на мир и помирение между Московската патриаршия и Вселенския патриарх. В този дух ми се струва, че беше посланието на патриарх Вартоломей на церемонията по интронизация на новия български патриарх на 30 юни - той да бъде помирител и да съдейства за възстановяване на братските отношения и да бъде миротворец заедно с цялата Българска патриаршия като древна поместна църква, която има хилядолетен опит и важна мисия в съвременните междуцърковни отношения.

- Ще успее ли патриархът да хвърли мостове към другите православни църкви? Как ще балансира отношенията на БПЦ с  Македонската, с новосформираната Украинска църква?  

- Още при първите си празнични богослужения като патриарх и Софийски митрополит той показа този дух на братско общение, търсене на единство и съгласие. На светата литургия в Софийския катедрален храм гостуваше и митрополитът на Струмица Наум от Православната църква в Северна Македония, а от няколко години ние вече сме в пълно евхаристийно общение с поместната църква на нашата съседна страна и това беше добър знак в това отношение.

Патриарх Даниил е запознат с проблемите на междусъседските отношения и необходимостта от изграждане на мостове с православните християни в Северна Македония, защото във Видинската епархия от доста години, в Клисурския манастир, има млади монахини от Македония, които са един естествен мост между Българската патриаршия и Македонската поместна православна църква.

-  Предвид замразената ревизия на НАП, може ли БПЦ и новият патриарх да  бъдат изправени пред проблеми?

- Тази тема трябва да си изчисти, за да се нормализират отношенията с всички държавни институции и специализирани органи и агенции на изпълнителната власт, защото активното сътрудничество с държавата задължително предполага добри и безпроблемни двустранни отношение и нормални връзки на партньорство. Църквата трябва да дава пример за законност, прозрачност и публичност на своите приходи и финанси, за да бъде морален коректив и авторитет в областта на обществените отношения и добър партньор на държавата в съвместната грижа за обществото и нуждаещите се от подкрепа наши съграждани в пределите на родината и извън нейните граници навсякъде в Европа и по света.  

Доц. Костадин Нушев е завършил богословие и културология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Преподава богословие в Катедра “Практическо богословие” в СУ и специалност "Теология" в Шуменския университет “Еп. Константин Преславски”. Автор е на монографията “Християнското учение за справедливостта” (2009) и на други студии и статии по православно богословие.