Доц. Наталия Киселова: Някои лидери трябва да си тръгнат, за да приключи политическата криза

Разколът в ДПС ще свие общия брой депутати от двете крила до 10-20

Мажоритарният вот не е панацея, може да роди още по-голяма криза 

- Доц. Киселова, приключи ли сагата около спора за марката ДПС с решението на ВАС в полза на крилото около Делян Пеевски?

- Слага се край на спора, защото по този начин коалицията с участието на ДПС около г-н Пеевски е регистрирана в ЦИК за участие в изборите, т.е., метафорично казано, те вземат марката.

ВАС е зачел подадените по електронен път документи за регистрация. Според прессъобщението „по безспорен и несъмнен начин е установено по делото, че от страна на коалицията ДПС - Ново начало е подадено заявление, което не е отразено в регистъра и не е отразено от ЦИК“. Но съдът приема, че заявленията от двете коалиции не са подадени едновременно, и това, което е подадено по електронен път, е първо, макар и в извънработното време на органа, се смята за подадено в срок. Т.е. първи са подали заявление за регистрация в ЦИК ДПС - Ново начало.   

- Как обаче вътрешното напрежение в разделеното ДПС ще се отрази на резултатите от вота?

- Първото, което може да се очаква, след като Пеевски получи юридически възможността да ползва регистрацията на ДПС, е другата фракция да участва под друга форма (като коалиция Алианс за права и свободи - б.р.). Това ще доведе до спад на подкрепата. Има разделение - част от членовете на ДПС подкрепят Пеевски, друга част подкрепят Доган. Можем да очакваме да регистрират листи и по места и в зависимост от това как се разпределят те, ще видим кои ще получат по-голяма подкрепа. Но отливът ще бъде голям, защото трудно ще получат онези гласове, които ДПС са получавали на избори като единен субект. Сега или ще има отлив на избиратели, които да ги подкрепят, или ще има избиратели, които ще мигрират към други субекти. Най-вероятно парламентарната им група ще бъде между 4 и 8 процента, т.е. между 10 и 20 депутати.

- Решен ли е окончателно спорът в БСП?

- Там имаше смяна на представляващия партията след решението на Върховния касационен съд и вместо представляващ Корнелия Нинова е вписан Атанас Зафиров. Вече с актуализирано актуално състояние на представляващия той е изтеглил документите за самостоятелно участие на БСП и са подали документи за участие в коалиция. Според мен там по категоричен начин въпросът е решен с постановяване на смяната на представляващия от ВКС. Спорът в БСП беше кой да представлява партията, а не че има алтернативни регистрации и той приключи.

- Чист популизъм и предизборен пиар ли е внесеният от "Възраждане" законопроект за чуждестранните агенти?

- Подобен закон първо е приет в САЩ и след това в Русия. Може би е коректно да се каже, че Москва е копирала американските парламентаристи. По смисъла на законодателството, за което става въпрос, и в САЩ, и в Русия става въпрос за това кой финансира дейността на неправителствените организации. Със същата тежест обаче въпросът за финансирането трябва да бъде зададен и към медиите, и към партиите. Нямаме докрай яснота кой ги финансира, извън, разбира се, рекламите. Според мен този дебат не трябва да се води около чуждестранни агенти, а да бъде около изсветляване на финансиращите субекти. Това е коректно.

При неправителствените организации у нас все пак има форма на оповестяване на финансиращите, докато много по-сериозен е проблемът с медиите.

Впрочем що се отнася до популизма, нека да кажем, че от 10 юни, след като станаха известни резултатите от изборите, ние сме в предизборна кампания. 

- Разумно и осъществимо ли е предложението на Бойко Борисов за промяна и въвеждане на мажоритарно-пропорционален вот?

- Ако трябва да сме обективни, категорично това не може да стане за предстоящите избори. Второ, избирателите трябва да са наясно, че такава съществена промяна трябва да стане с политически дебат, а не набързо, подхвърлена между другото. Заигравката с видовете вот не бива да се прави набързо. И трябва да важи не за следващите, а за по-следващите избори, за да не бъдат обвинявани политиците, че са го направили в свой интерес. А и в един момент ще се постави въпросът, след като една партия получава „зестра“, т.е. допълнителен брой депутати, дали това не е в нарушение на принципа на равното избирателно право - т.е. гласовете за една партия да получават по-голяма тежест в сравнение с другите.

Нашите политици виждат една част от гръцкия модел, но изпускат нюансите. В Гърция броят на депутатите е доста по-висок, това трябва да се отчете. Ако приложим този модел, това автоматично ще означава да се разпределят по-малко мандати. Поради тази причина ми се струва, че по-правилно би било не да се говори за гръцки изборен модел или за зестра, а да се затегне контролът върху средствата, които получават политическите партии. Пари на корпорации, които влизат в партиите, юридически лица и търговци, да финансират партии - това беше възможно в миналото, преди Конституционният съд да обяви промените в Закона за политическите партии, направени от ГЕРБ,

Проблемът е в това, че влязоха много пари в партиите, които стават изразители на неясно кои корпоративни интереси. Така че, първо трябва да се изчисти финансирането на партиите, след това да се поработи със списъците на избирателите, защото и там има проблеми. Скоро ще се види колко са избирателите - повече от гражданите, които живеят в страната.

И на трето място - трябва да се мисли необходима ли е промяна в избирателната система. Но промяната ще доведе до по-малка представителност - това трябва да е ясно. Т.е. партиите в парламента няма да бъдат 6-7, а максимум три. Мажоритарният вот не е панацея, напротив, може да създаде още по-голяма криза. Като ограничите хора да влязат в изборно състезание, това ще е проблем. 

- Може ли промяна в 4-процентната бариера за влизане в парламента да е начин да се справим с кризата и да прекратим изборната спирала?

- В момента 10 народни представители са равни на 4 процента, т.е. минимум 10 депутати има партията или коалицията. Ако процентът се мърда нагоре или надолу, това ще доведе до промяна. Ако е надолу, това ще направи парламента или по-фрагментиран и ще промени партиите или коалициите, които получават представителство. Ако пък процентите се качат нагоре, промените също ще са драстични. Ако се прави промяна, тя трябва да е съобразена с демократичните стандарти за провеждане на избори, въведени от Венецианската комисия. Не бива да се прави промяна, която да се случва по-малко от година преди провеждането на изборите. Трябва да се видят плюсовете и минусите. За тези избори подобни промени са изключени.

А партиите трябва да правят усилие за повишаване на избирателната активност - това е първото, за да бъдат по-легитимни, за да може по-високата избирателна активност да повиши доверието в НС. И то може да предприеме стъпки за промяна. Но да се хвърлят необмислени решения, не е добре - те няма да са лекарство, а отрова и ще задълбочат кризата.

- Как партиите могат да мотивират гражданите да отидат да гласуват?

- Като начало част от проблемите могат да бъдат решени, като се оттеглят някои политически лидери, които са в основата на политическата криза. Хората казват: Нищо ново!, и търсят странни субекти като "Величие". Тази партия е отговор на търсенето на нещо ново, различно, което се оказва разочароващо.

Не вярвам у нас да видим предизборен лидерски дебат, но се надявам да видим лидерски сблъсък на изборите. Т.е. лидерите да не се кандидатират в най-големия избирателен район, където със сигурност ще получат представителство, а да отидат в избирателни райони с малко мандати и там да докажат реалната си тежест и авторитет.

- Ще родят ли тези избори редовен кабинет?

- Надеждата е крехка, но нека да не я прекършваме! Това, че може би ще има външни за предизборната кампания фактори, може да предизвика активност, която в момента не виждаме.

Наталия Киселова е завършила Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" през 2002 г., специалност "Право", със специализации "Правораздаване" и "Публична администрация". Доцент, доктор, преподавател по конституционно право в СУ. През 2016 г. държавният глава Росен Плевнелиев я назначава за свой секретар по правните въпроси. Тя  е автор на монографията "Политически права на българските граждани".