Две години след земетресението, нов град се появява от руините в Хатай

Две години след като преживя опустошителното земетресение на 6 февруари 2023 г., което уби около 50 хиляди души, както и семейството й в Антакия, Сема Генч размишлява върху травмата си и дългия път към възстановяването. Тя сега намира утеха в новия си устойчив на земетресения дом.

Всеки път, когато Сема Генч влезе в стаята, първото място, което поглежда, е таванът: дали ще издържи при земетресение или отново ще бъде затисната под развалините?

„Този ​​страх е винаги с теб“, споделя пред ежедневника Сабах, 34-годишната жена. Тогава домът й в Антакия, в южната турска провинция Хатай, се срути върху нея при земетресението с магнитуд 7,8 по Рихтер, което опустоши части от Южна Турция, през 2023 г.

„Роднините ми станаха и аз се събудих, когато отвориха вратата ми. Изведнъж сградата се срути. Бях затисната в леглото си, а те бяха под отломките в коридора. Загинаха за минути“, сподели Генч, която работеше за организация, помагаща на сирийски деца бежанци.

Заклещена под развалините, краката й смачкани и попарени от вряща вода от счупен радиатор, тя прекара 36 часа, викайки за помощ, преди някой да се притече на помощ.

"Не земетресението, а разрушаването на дома ни отне цялото ми семейство от мен. Чувствам се наистина ядосана на тези, които го построиха", възкликна тя пред Агенция Франс Прес (АФП).

Мощното земетресение и множеството му вторични трусове причиниха хаос, оставяйки 53 725 жертви и 107 000 ранени.

То разруши 39 000 сгради и остави други 200 000 сериозно повредени, показват данни на Дирекцията за извънредни ситуации и борба с природни бедствия към президентството в Анкара (АФАД). Близо 2 милиона души останаха без дом.

Антакия беше най-силно засегната от земетресението. В древния град Антиохия 90 на сто от сградите бяха изгубени и повече от 20 000 души загинаха в града и заобикалящата го провинция Хатай, която граничи със северозападна Сирия.

Въпреки че са премахнати безброй тонове развалини, части от историческия център все още изглеждат като разрушена военна зона.

На други места широки пространства са разчистени за ново строителство, превръщайки Антакия в огромна строителна площадка, чийто древен силует е белязан от плетеница от кранове и постоянно присъстваща мъгла от фин прах.

„Градът беше изцяло разрушен“, въздъхна Атила Чичекчи, 57-годишен баща на три деца, живеещ в импровизиран лагер със семейството си, построен около контейнер от 21 квадратни метра.

Той е кандидатствал, за да получи дом, построен от Администрацията за жилищно развитие на Турция (ТОКИ), но номерът му все още не е излязъл.

„Цялото ново строителство ни дава надежда за бъдещето. Добре е, че работят бързо. Ние просто искаме място за подслон.“

Архитектът на ТОКИ Дениз Ескиочак, който наблюдава строителството на 482 апартамента и 24 търговски единици в рамките на една година, заяви, че техните 324 строители работят денонощно, за да направят всичко, сградите да бъдат завършени качествено и в срок.

До 26 януари 2025 г. Министерството на околната среда, урбанизацията и изменението на климата в Анкара заяви, че е предало 201 580 домове и предприятия в зоната на земетресението, обещавайки общо 453 000 до края на годината.

До края на октомври все още 670 000 души, живееха в 218 000 контейнера в района, показват данни на АФАД.

„Най-трудното нещо е да ги накараш да стоят далеч от строителните площадки, защото е опасно. Те искат да видят дори и най-малките подробности по строителството, за да са сигурни, че всичко е направено както трябва“, отбеляза Ескиочак.

Една от тях беше и Сема Генч. След земетресението тя прекара 5 месеца в болница и претърпя 7 реконструктивни операции, преди да се настани в контейнер.

В крайна сметка през ноември тя се премести в новопостроеното си жилище, разположено в съвсем нов район, някога пуст хълм северно от град Антакия.

„Може би, ако се бях нанесла, без да видя строителната фаза, щях да имам съмнения. Но видях със собствените си очи бетона, колко стомана е използвана за изграждането му и как бе положена основата“, спомена тя докато седеше в нейния апартамент на четвъртия етаж.

Няколко седмици след като се настани в жилището си Генч, имаше друго земетресение преди зазоряване, макар и „малко“, това беше трус с магнитуд около 4,5 по Рихтер.

„От това се страхувахме най-много, когато дойдохме тук. Първоначално се уплашихме, но когато станахме, разбрахме, че всичко е наред“, отбеляза тя.

„Това място ми дава увереност. Тук се чувствам наистина в безопасност", заключи жената.