Формация за народни танци "Хоро": Танците са страст, но те ни учат и да сме съпричастни с другите

„Всеки има някакво вътрешно усещане, но тези които харесват музиката и танците идват при нас.

Танците са ни страст, а благотворителността е наша кауза – вече сме правили три големи благотворителни концерта в подкрепа на наши танцьори“, казват вдъхновените участници във фолклорен танцов ансамбъл „Хоро“.

Историята на тази фолклорна формация тръгва преди години – началото е поставено от ансамбъл „Хоро“, създаден към Военния клуб в Пловдив. „В далечната 1997 година формацията я пое моят  баща Господин Димитров“, разказа за Марица Хоби Антоанета Калковска. Димитров развива ансамбъла през следващите години и работи усилено по запазване нивото на марката. Името „Хоро“ се споменава с уважение под тепетата и е представително за времето си.

Танците събират малки и големи и в годините, когато идва демокрацията. „По онова време животът стана по-сложен, разказва Антоанета – Вече не се толерираше толкова „бягството“ от училище или от работа, за да ходиш на танци и концерти. Малко по малко хората оредяха, защото взе да става все по-трудно да отделят време за танцовата зала. Работата им беше на първо място, за сметка на времето, прекарано в танцовите зали. Имахме страшно много концерти и те изискваха съответната подготовка. Посещенията на репетициите се поразредиха – за танцьорите беше все по-трудно да поддържат това високо ниво. Ала около 2007 г. нещата се обърнаха и дойде модата на новите танцови клубове – чисто любителски. Запазвайки името „Хоро“, ние бяхме втория клуб в града по народни танци. Интересът бе феноменален – много пловдивчани, натоварени и уморени от динамиката на ежедневието, търсеха начин да разпуснат. И всички онези, за които фитнеса е натоварващ, а бягането – изтощаващо – дойдоха при нас“. 

Днес репетициите на клуба с ръководител Георги Телкийски са истинска фиеста. В него се изучават хора и танци от всички етнографски области на страната. Танцьорите от клуба разказват как всяка географска област в България си има своите особеност и чар. Например, северняшките хора са „юрнати“ и бързи, защото такива са и хората от там, по темперамент. Шопите, традиционно не обичат да работят на нивата – ето защо танците им са весели, самите те  обичат забавленията. Родопските танци пък са по-прибрани и умерени, като родопчаните – хора с труден и суров живот. Земята е направила сурови и добруджанците – житото се отглежда с много труд. Затова те обичат да играят по-тежко и да са близо до земята. Танците на тракийците пък са едни от най-богатите – при тях има всичко: темпо, бързина, динамика, но и по-приглушен ритъм. 

За танцьорите от „Хоро“ благотворителността не е просто дума … без съдържание. „До момента сме организирали три благотворителни концерта в подкрепа на наши танцьори. Всички се включиха и се дадоха максималното от себе си. Първият концерт беше за Ани! Концертът се проведе на Античния театър, беше първи, но много мащабен. В него се включи целия град. Ани имаше рак в напреднала фаза, но сумата която събрахме покри лечението й във Франция. Момичето е живо и дори си роди две близначета. 

Другата ни инициатива беше в помощ на Пепа Терева – отново наша танцьорка. За съжаление Пепи също страдаше от тежка форма на рак. С наша помощ отиде на лечение в Турция, но краят беше фатален!

И третият ни концерт бе в подкрепа на слънчевата Ваня Крачанова – едно прекрасно момиче, на което обаче животът поднася низ от изпитания, който намира храброст да се опълчи и да помага на други жени да преборят болестта“, разказа Тони.  

В момента от танцовата формация планират турне в Албания, в края на юни. „Отиваме на фолклорен фестивал. В началото на м. юни сме в Бургас – отново на фолклорен фест. Танците ни дават определено самочувствие, самочувствието, че сме българи. Нашата музика е много по-различна от фолклора по света.